Анализът на WWF за незаконния дърводобив показва институционализиране на проблемите | WWF

Анализът на WWF за незаконния дърводобив показва институционализиране на проблемите



Posted on 24 September 2014
По правило незаконно отсеченото зряло дърво се познава по липсата на контролна горска марка в основата му.
© WWF/Alexander Dounchev

България бележи ограничен напредък спрямо предишното изследване от 2005 г., но в същото време проблемите на горите се превръщат са институционални. Според експертен анализ на статистическите данни за периода 2006-2013 г., годишният обем на незаконната сеч достига 2,4 млн. куб. метра или 1/4 от общия добив (6,9 млн. куб. м към 2012 г.). На пресконференция днес WWF България представи доклада за незаконния дърводобив в страната. В разговора се включиха и представители на отговорните институции – Министерството на земеделието и горите и Изпълнителна агенция по горите, които дадоха своите коментари и разясниха какви мерки се предприемат от държавата за намаляване на възможностите за незаконното унищожаване на горите.

Въпреки че масовите, бракониерски нарушения в горите намаляват, днес незаконните практики се случват като формално законни или документално скрити. Незаконният дърводобив се осъществява при регламентирани сечи чрез редица схеми, които позволяват скриване на реалните обеми на отсечената и транспортирана дървесина. Така, чрез незаконния добив на дървесина, сивият сектор в горското стопанство генерира скрити приходи от над 100 млн. лева годишно.

„Приветствам огромната работа, която са свършили колегите от WWF, по цифрите винаги можем да спорим, но анализът е много коректен“, заяви Георги Костов, заместник-министър на земеделието и храните.

В държавните гори проблемите произтичат до голяма степен от смесването на контролните функции и стопанския интерес в една и съща държавна институция - Министерството на земеделието и храните. Допълнителни фактори са корупционните практики, политическия натиск, занижените изисквания за квалификацията на горските служители, размитата отговорност на участниците в дърводобива, неблагоприятните икономически условия и др.

Злоупотребите в горите се случват и заради несъвършената нормативна база, която позволява неточна инвентаризацията на горите, манипулации при определяне на добивите и най-вече неефективен контрол по цялата верига на планиране, маркиране, реализиране на сечта и транспорт на добитата дървесина. Критично ниска е и събираемостта на наказателните постановления за нарушения в горите - под 15%.

Нормативната уредба за дърводобив и експедиция, позволява в рамките на точността на измерванията да бъдат документално „скрити” запаси и/или добив на дървесина в рамките на 10-30% от реалния запас. Така при добив от около 7 млн. куб. метра годишно се позволява да бъдат потенциално добивани до 2 млн. куб. метра повече от официално декларираните обеми. Например, според изследване на "Медиана" от 2010-2011 г., общо 1,5 млн. български домакинства ползват средно по 8,1 пространствени куб. метра дърва за огрев годишно, или 5 589 000 пътни куб. м., докато официалната статистика отчита годишен добив от малко над 4 млн. плътни куб. м дърва за огрев.
Най-широко приложимите схеми за незаконен добив и продажба на дървен материал, по-подробно описание на които и препоръките на WWF можете да намерите в доклада, са следните:

1. Добив на немаркирани дървета в насаждения, предвидени за сеч

Незаконната сеч се прикрива и дори "узаконява", когато отсечените дървета бъдат маркирани след сечта от отговорния за обекта лесовъд или се маркират с фалшива марка от самите нарушители.

2. Манипулации при изчисляване на обема на маркираните за сеч дървета

Изчисляването на обема отсечени дървета се случва по метод, който позволява отклонение до 8,7%. Това означава, че в документацията за планираната сеч се вписва по-ниска стойност от действителния обем на маркираните за сеч дърветата. Ако разликата между документиран и действителен обем бъде успешно скрита при експедицията на дървесината, тя на практика е незаконен добив.

3. Ползване на неверни данни за дървесните запаси от Горскостопанските планове

Голям процент (80-90%) от насажденията се инвентаризират окомерно или чрез математико-статистически методи, а пълно измерване на всички дървета в едно насаждение се извършва в изключително редки случаи. Ако при маркирането се установи, че обемът на маркираните за сеч дървета, при спазена интензивност на сечта (т.е. на определен % от запаса на гората), е значително по-голям от предвидените количества за сеч, тази разлика най-често се скрива.

4. Манипулации при изчисляване на обема на дървата за огрев и технологичната дървесина

При добива на дървата за огрев и технологичната дървесина, нормативната уредба изисква, в различните етапи на дърводобива - от сечището до крайния получател - една и съща стока по вид и количество да се измерва, приема, заплаща и отчита в три различни мерни единици. При добива - от сечище до временен склад - в пространствени мЗ, при приема - от временен склад до натоварване и експедиция - в плътни мЗ, а при крайния получател - в килограми, установени от кантара на клиента. При тези измервания и преизчисления се допускат съществени грешки поради високата субективност, ползването на некоректен коефициент за превръщане и неотчитане различното тегло на дървесината спрямо произхода й.

В резултат се натрупва една разлика от около 30-40%, която не се отчита при заплащане на добива и при определяне размера на тарифната такса. На практика в тази разлика могат да бъдат скрити и обемите, които са добити извън разрешените количества чрез горепосочените схемите.
Така при добив и официална продажба на около 4-5 милиона плътни м3 дърва за огрев и технологична дървесина годишно нормативната уредба позволява, без да бъде заплатено на собственика на гората, да бъде експедирна над 1,5 милион м3 дървесина.

5. Скриване на незаконно добита дървесина при експедицията

Практичният опит показва, че незаконно добитата дървесина най-често се транспортира без да се описва в протоколите за приемане и освидетелстване на сечищата и без да се отчита коректно при експедицията на дървесината. Как се случва това можете да прочетете в доклада на WWF.

6. Манипулации при окачествяване на маркираните дървета

Заниженото окачествяване на дървесината не намалява обема й, но позволява злоупотреби, които водят до по-ниска от реалната парична стойност на добитата дървесина, в ущърб на собственика. От извършеният анализ на данните за добивите през 2013 г. се установи, че са занижени качеството и съответно цената на много по-голям брой стъбла, отколкото теоретично е възможно.

WWF дава практически съвети препоръки за административно и законодателно ограничаване на незаконните практики, които можете да намерите в доклада. По време на пресконференцията, представителите на Изпълнителната агенция по горите обясниха, че техните експерти са идентифицирали същите препоръки като приоритетни и в момента се работи по усъвършенстването както на нормативната уредба, така и по администрирането на дърводобива.

„Имаме предложение за промени в Закона за горите, които се надяваме следващият парламент да приеме, които предвиждат мерки за нарушителите като полагане на обществено полезен труд. Освен това, електронният билет, който ще въведем от догодина ще спре възможностите за злоупотреби при превозването на дървесина. Така до края на следващата година нарушенията драстично ще намалеят“, заяви Димитър Баталов, директор на дирекция „Опазване на горите и лов“ в ИАГ.

Както ще видите в анализа на WWF, транспортирането на дървесината е основната част от веригата, която позволява да се случват тежки злоупотреби.
По правило незаконно отсеченото зряло дърво се познава по липсата на контролна горска марка в основата му.
© WWF/Alexander Dounchev Enlarge
Схеми за незаконен дърводобив
© WWF Enlarge
Коефициенти за преизчисляване на едно и също количество дървесина.
© WWF Enlarge
"Скритият" запас от дървесина, заради неточни изчисления.
© WWF Enlarge
Схема за превоз на незаконната дървесина
© WWF Enlarge
Противоречащи функции на Министерството на земеделието и горите
© WWF Enlarge
Данни за баланса на дървесината в България
© WWF Enlarge