Представете си, че се разхождате по брега на красива река и изведнъж зървате грациозна, но… космата фигура да се гмурка във водата. Ако имате късмет, това може да е речна видра (макар тя обикновено да избягва срещите с хората). 

До преди няколко десетилетия тези бозайници бяха почти изчезнали в Европа. Днес популациите им са по-стабилни, но заплахите за техните местообитания продължават да са изключително сериозни.

Нека да го проследим през сезоните.  

Зимата е период на предизвикателства за дивите животни. Речната видра не изпада в хибернация. Тя остава активна, но хранителният ѝ режим се променя спрямо сезона. Ловува на места, където водите не са замръзнали, или се гмурка през отвори под леда. Храни се с видове риби, които са активни в студена вода, както и с жаби и ракообразни. Дебелата двуслойна козина ѝ пази топло и осигурява необходимата изолация дори при много ниски температури. Животното прекарва доста време в почистване и поддържане за тази своя водоустойчива бариера.  

Речна видра. Снимка: WWF

При европейските речни видри, които се срещат и в България, няма само един  размножителен период през годината – чифтосването може да се случи по всяко време. Все пак то често става именно в края на зимата или през ранната пролет, а малките се раждат между май и август. Ухажването и чифтосването са едни от редките случаи, в които видрите общуват помежду си – по принцип те са териториални животни, които предпочитат самостоятелния живот. 

През пролетта храната за видрите става по-изобилна. Реките и другите влажни зони започват да се пълнят с вода, а това означава и по-богато меню. Припомняме, че видрите са опортюнистични по отношение на храната – предпочитат риба, но ловуват и други животни, обитаващи водите и бреговете, а понякога хапват и плодове, растения. 

При топло време видрите почиват в своите прохладни леговища през деня (правят си бърлоги в пънове, кухини, сред корените на дървета и др.) и ловуват главно през нощта или по здрач.

Ако по това време малките видри, родени през пролетта, са навършили два или три месеца, то те вече започват да излизат от бърлогата, за да се учат от майка си как да ловуват и оцеляват в дивата природа. Малките са много игриви и се смята, че именно игрите в този период им помагат да развият уменията си за лов. 

Мъжкият не участва пряко в отглеждането на потомството, въпреки че територията на женската с малките обикновено се намира изцяло в рамките на територията на мъжкия.

През лятото видрите поддържат своето обичайно териториално поведение, макар че е възможно сезонът да донесе и повече социални контакти – ако храната е в изобилие, видрите могат да толерират съседите си.  

Речна видра. Снимка: Shutterstock

Със скъсяването на деня и понижаването на температурата активността на видрите се променя. Възрастните разширяват обхвата си на търсене на храна и се хранят по-често, за да натрупат резерви за по-суровите зимни месеци. Някои видри следват миграцията на рибите. Младите индивиди, които са родени през предходната година и са на поне 12 – 13 месеца, започват да се отделят от майка си и да си търсят собствени територии. Женските, които са родили през същата година – в края на пролетта или през лятото, продължават да се грижат за малките си, като ги учат на ловни умения.

Годината на речната видра се определя от пулса на реката и ритъма на сезоните. Състоянието на популациите на видрите – независимо по време на кой сезон – е добър показател за здравето на екосистемите на влажните зони като цяло.   

Опазването на водите и влажните зони, а респективно и на техните обитатели, е сред приоритетите на WWF България. Прочетете повече за нашата работа в тази сфера тук.

Ако желаете да подкрепите дейността ни, можете да го направите като станете закрилник на видра.