The WWF is run at a local level by the following offices...
- WWF Global
- Adria
- Argentina
- Armenia
- AsiaPacific
- Australia
- Austria
- Azerbaijan
- Belgium
- Bhutan
- Bolivia
- Borneo
- Brazil
- Bulgaria
- Cambodia
- Cameroon
- Canada
- Caucasus
- Central African Republic
- Central America
- Central Asia
- Chile
- China
- Colombia
- Croatia
- Democratic Republic of the Congo
- Denmark
- Ecuador
- European Policy Office
- Finland

Появи ли се видра в реката, рибата изчезва – сигурно сте чували това твърдение. То обаче е погрешно и е време да го опровергаем.
В днешния свят, в който социалните мрежи са водещ източник на информация и основно средство за общуване на мнозина, разпространението на различни митове за дивите животни е особено лесно. Вече публикувахме друг материал по темата: Нека разбием 6 популярни мита за едрите хищници. Погрешни представи – комбинация от непълна и неправилна информация, примесена с остарели разбирания – обаче има не само за мечките и вълците, а и за много други видове.
Когато си изграждаме мнение или споделяме дадено твърдение, е важно винаги да се опираме на фактите. В противен случай само допринасяме за създаване на конфликти между хората и дивите животни.
Затова нека разгледаме по-подробно един от митовете за видрите.
Не, не е вярно.
Твърденията, че видрите изяждат всички риби и не оставят нищо за рибарите или другите диви животни, не отразяват как всъщност функционират речните екосистеми или как се държат видрите в дивата природа.
По отношение на храненето видрите са опортюнистични, което означава, че ядат това, което е най-достъпно и лесно за улавяне. Макар рибата да е основен елемент от менюто им, тя далеч не е единственото нещо в него. Раци, жаби, костенурки, насекоми и дори горски плодове и растения също съставляват голяма част от храната им в зависимост от сезона и местообитанието.
Видрите обикновено ловуват риби в по-плитки места, където по-бавните екземпляри са по-лесни за хващане. Често това са видове риби, които хората не ловуват.

Речна видра. Снимка: WWF
Като хищник, който е върха на своята хранителна верига, видрата има важна роля. Тя всъщност помага за поддържането на здрави рибни популации, като премахва слабите или болни индивиди.
Важно е също да се помни, че реките са сложни системи, в които много фактори оказват влияние върху броя на рибите: температурата на водата, замърсяването, сушата, речните прегради и отклоняването на водата, унищожаването на речното корито и прекомерният риболов от страна на хората играят много по-голяма роля, отколкото видрите биха могли някога да имат.
Видрите могат да нанесат щети на изкуствено зарибени от хората водоеми, в които рибата се отглежда в гъсти и незащитени „посадки“ от стотици (300-500) екземпляри на декар. Там рибите нямат естествени укрития и няма как да избегнат хищниците.
В тези случаи обаче отговорността за опазването на рибите е на хората, които ги отглеждат и се грижат за тях. Обезопасяването на водоемите за предотвратяването на навлизането на видри (и други рибоядни животни) е начинът да се елиминират щетите. Убиването на видри със сигурност не е решение.
Видрите не са „злодеите“ на водоемите. Напротив, тяхното присъствие е показател за процъфтяваща речна екосистема – те живеят там, където качеството на водата е добро и хранителната верига е балансирана. В здравите реки има място както за видрите, така и за рибите.
Опазването на видрите помага за опазването на много други видове, а и на екосистемите и влажните зони като цяло.
Повече за работата на WWF България за водите и влажните зони можете да прочетете ТУК.
Ако желаете да подкрепите усилията ни за опазване на влажните зони, можете да го направите като станете закрилник на видра.
