Какво би искал/а да потърсиш?

В годината на своето пълнолетие WWF България постигна впечатляващи успехи

Публикувано на 3 January 2025

През март 2024 г. българският офис на най-голямата природозащитна организация в света WWF навърши осемнадесет години. Това бяха години на радости и тревоги, на промени и предизвикателства, но най-вече – на усилена работа в името на българската дива природа

А каква беше конкретно 2024 година? Тя донесе своите трудности - неизбежно е да има и такива. В същото време бе плодотворна и удовлетворяваща. WWF България продължи да разраства своята дейност. Работим по голям брой проекти в различни сфери. Щастливи сме, че постигаме видими и значими резултати в опазването на околната среда!

Успехи на WWF България през 2024 г.

С гордост представяме някои от най-големите постижения на нашата организация през изминалата година:

  • Две нови защитени територии бяха обявени по предложение на WWF България

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) издаде заповеди за обявяването на две нови защитени територии, които опазват стари букови и крайречни гори. Става дума за защитена местност „Златишка букова гора“, разположена в землището на гр. Златица, и защитена местност „Крайречната гора“ в землището на харманлийското село Рогозиново. Обявяването им е по предложение на WWF. Процесът бе подкрепен и от Starbucks България, част от Amrest Group, която е първата компания в страната, инвестирала средства в природата в името на новите защитени местности.

Прочетете повече: По предложение на WWF бяха обявени две нови защитени територии


Изглед от защитена местност „Златишка букова гора“. Кадърът е заснет от Нели Дончева, Ръководител програма „Гори“ във WWF България. 

  • Ревизията на националния FSC® стандарт завърши успешно

България е първата държава в света, която успешно завърши процеса по ревизия на своя национален стандарт по международната система за сертификация FSC® (Forest Stewardship Council). Ревизираният вариант влезе в сила на 1.01.2025 г. Той беше разработен от специализирана експертна група, с участието на представители на социалната, екологичната и икономическата камари, посредством координацията на WWF България. Обновеният стандарт ще спомогне за по-устойчиво управление на горите у нас.

Прочетете повече: България прави стъпка напред в усилията си за отговорно управление на горите 

  • Проучванията ни на горското биоразнообразие дадоха интересни резултати

За трета поредна година проведохме мониторинг на птици, прилепи и насекоми в различни горски местообитания. Една от целите ни е да сравним какви са разликите в биологичното разнообразие в изкуствено създадени гори от бял бор, в които ще се провеждат дейности за адаптация към климатичните промени, в гори, в които няма да има такива дейности, както и в естествени гори. Вълнуваме се, че през тази година успяхме да наблюдаваме ценни видове като белогръб кълвач (застрашен вид у нас), буков сечко, 7 различни вида прилепи, сред които Бехщайнов нощник и малък вечерник, и много други. В тази наша дейност си сътрудничим и с доказани външни експерти.

Научете повече за проучванията на биоразнообразието от специалната ни рубрика в Instagram по темата.  


Букови сечковци. Снимка: Яна Барзова, WWF

  • Създадохме възможности за обмяна на полезен опит при възстановяването на гори в условия на променящ се климат

През изминалата година продължиха и нашите усилия за обмяна на добри практики, свързани с възстановяване на гори в условията на климатични промени. Дейностите ни в тази област са част от проект LIFE REFOREST, по който работим съвместно с Югозападно държавно предприятие (ЮЗДП ДП). През октомври организирахме международна конференция по проекта, на която присъстваха 70 души от 7 държави. Освен разнообразни презентации в зала, програмата включваше теренни посещения, които бяха отправна точка за споделяне на идеи и обмяна на опит. Посетихме разсадника към Държавно горско стопанство „София” в с. Локорско, както и обект с възстановяване на дървовидна хвойна, космат дъб и черен бор в района на Кресна, където през 2017 г. се разрази мащабен по площ горски пожар.

По-рано през годината заедно с ЮЗДП организирахме трето поредно теренно посещение за горски служители от цялата страна, отново с цел обмяна на опит по темата за възстановяването на естествените гори. Участие в него взеха над 30 души.

В рамките на LIFE REFOREST експертите от ЮЗДП възстановиха 3628 дка гори (с 32% повече от заложените по проекта 2700 дка) с видове, които са естествено разпространени в съответните зони от Натура 2000. От своя страна WWF участва и в събиране на семена, организиране на доброволци и други важни дейности по проекта.

Гледайте и създадения през 2024 г. късометражен филм Как се възстановяват гори при променящия се климат? 

  • Помогнахме за по-улеснено наблюдение на управлението на мрежата Натура 2000

WWF работи и по важен проект, свързан с един от основните инструменти за защита на природата – мрежата от защитени зони Натура 2000. Целта е да се улесни работата на гражданските природозащитни организации при наблюдение на управлението на мрежата. В рамките на проекта създадохме матрица за граждански мониторинг, която спомага именно за това. Тя показва какво е постигнала България в опазването на зоните от Натура 2000 и къде са нужни подобрения. Този формат ще се попълва ежегодно и ще представя на гражданите различни елементи от управлението на мрежата: планиране, целеполагане, мониторинг, превантивна защита, заплахи, финансиране и др.

Прочетете още: Как можем да наблюдаваме управлението на Натура 2000 зоните
Разгледайте и Матрицата за гражданско наблюдение на управлението на Натура 2000.


Изглед от Берковския Балкан. Снимка: WWF

  • Партньорството на WWF и EVN България бе отличено с престижна награда

От няколко години EVN България подкрепя усилията ни да се грижим за крайречната гора до гр. Стамболийски, създадена от нас. През 2024 г. компанията спечели наградата на журито в категория „Отговорни бизнеси“ на Наградите за биоразнообразие и климат на Българска фондация Биоразнообразие именно за партньорството си с WWF. Щастливи сме, че успешното ни сътрудничество получи това заслужено признание.

Междувременно при най-скорошната ни акция с EVN България засадихме почти 7000 жълъда летен дъб, които очакваме да покълнат напролет.

Прочетете повече за партньорствата на WWF с бизнеса.

  • Работата ни по Дунав и с рибарските общности е все по-резултатна

WWF е единствената организация в България, която се е посветила на закрилата на критично застрашените есетрови риби. И през 2024 г. колегите ни работиха неуморно на терен по дейности, свързани с опазването на вида.

Проучихме местообитанията на есетри в четири участъка на река Дунав, където картирахме дъното със сонар. През лятото изследвахме и някои участъци, на които сме били през миналия сезон, за да проверим дали има промяна за една година. Целта на проучванията със сонар е да се създаде карта, която показва доколко местата на есетровите хабитати, защитените зони и местата за драгиране се припокриват.


Картиране на дъното на Дунав със сонар. Снимка: WWF България

Проведохме мониторинг на есетри близо до с. Гомотарци и до гр. Ветрен. Експертите на организацията прекараха общо 20 дни на реката, като регистрираха 31 малки чиги.

Изключително важно за нас е, че продължаваме активно да работим с местните рибарски общности. Посетихме 14 селища и се срещнахме със 107 рибари. Усилията ни дават резултат - все повече риболовци и риболовни сдружения пускат обратно уловените есетри и споделят за това в социалните мрежи. 

Научете още за това как се картира дъното на Дунав със сонар. 


Малки есетрички. Снимка: WWF България

  • WWF България с ключов принос за доклад, посветен на бракониерството на есетри в Долен Дунав

Нов доклад на WWF документира стотици случаи на незаконен улов и търговия с есетри в България, Румъния и Украйна между 2016 и 2023 г. В България, за разлика от всички останали държави в региона, се регистрира и сериозно използване на забранени уреди за бракониерство на есетри – т.нар. кърмаци. През разглеждания период са конфискувани почти 1000 такива уреда. За изготвянето на доклада огромен принос имат експертите на WWF България от програма „Води“.

Прочетете още: Есетровите риби в Долен Дунав изчезват, сочи нов доклад на WWF

  • Мащабен проект подготвя пускане на над милион есетри в Дунав

Като част от мисията си за опазване на есетрите WWF работи по проекта Life Boat в България и шест други европейски държави: Румъния, Австрия, Унгария, Словения, Словакия и Германия. Проектът включва създаване на плаващ развъдник за есетри, реинтродукция на млади индивиди в Дунав, работа с институции и с местни рибарски общности и др. Специалистите на WWF България участват успешно и активно в редица дейности по проекта.

Прочетете още: WWF ще пусне в Дунав 1,6 млн. есетри 


Предстоят зарибявания с есетри в река Дунав. Снимка: WWF

  • Заедно с партньори и доброволци почистихме участък от р. Искър

През април организирахме почистване на участък от река Искър близо до София в партньорство със Сдружение „Искър – София“, Столична община - район Панчарево и Сдружение за развитие на Панчарево и Кокаляне. В акцията се включиха близо 250 доброволци. Заедно събрахме огромно количество строителни и битови отпадъци, възвърнахме красотата на няколко прекрасни места край столицата и отново показахме, че всеки може да допринесе за една по-здрава и чиста природа.

Вижте видео от акцията по почистване. 

  • Трите осиротели мечета Никола, Мишо и Анета бяха върнати в естествената им среда

През 2023 г. Спасителният мечешки отряд на WWF помогна на поредни три мечета, останали без майка – Никола и братчето и сестричката Мишо и Анета. След като прекараха почти година в специализиран рехабилитационен център в Гърция, през май 2024 г. върнахме мечетата в техния истински дом – дивата природа на България. Това се случи в мащабна съвместна акция с колегите от ЧЕТИРИ ЛАПИ и Министерство на околната среда и водите.

Никола, Мишо и Анета са живи и здрави. Получаваме редовни данни от техните GPS нашийници и по всичко личи, че се адаптират успешно към живота в дивата природа. Тримата обитават различни планински участъци в Рила и Родопите.

Вижте видео с мечетата.


Моментът, в който Мишо, Анета и Никола се завърнаха в дивата природа. Снимка: Велико Балабанов

  • „Зелените“ коридори за едри хищници – във фокуса на работата ни

Стартирахме големия международен проект Forest Connect, който цели опазване и възстановяване на горски екологични коридори за едрите хищници в Стара планина, Карпатите и Динарските планини с оглед и на климатичните предизвикателства.

В рамките на проекта обобщихме съществуващия опит за отглеждане и засаждане на горскоплодни дървета. На база на изследвания на диетата на кафявата мечка определихме най-предпочитаните видове, с които се храни. Заедно с представители на Северозападното държавно предприятие (СЗДП) събрахме костилки и семки от диви череши, круши, ябълки и джанки, които засадихме в разсадник в Берковица. През предстоящата година ще разсадим фиданките, за да увеличим хранителната база на мечките в коридорните територии на вида в Западна Стара планина.

Започнахме също така да тестваме различни методи на пространствено моделиране на екологични коридори за едри хищници. За целта събрахме съществуващи пространствени данни за района на Западна Стара планина и започнахме активно да изследваме територията за присъствие на животни. Създадените модели ще ни помогнат да определим важни коридори, чрез които едрите хищници от Централна и Западна Стара планина могат да се свързват помежду си.

Инсталирахме и фотокапани на различни места, за да потвърдим на терен коридорите, откъдето преминават едрите хищници и/или бозайници.

Прочетете още за проекта ForestConnect.


Част от екипа, работещ по проект ForestConnect.

  • Успешни проучвания на свързаността на мечешки местообитания по българо-гръцката граница

Като част от международната инициатива “Балкански зелен пояс” и 19 години след като на ГКПП Илинден – Ексохи беше изграден първият и единствен засега „тунел за мечки“ по границата с Гърция, екипът ни започна ново проучване, за да оцени ефекта на тунела за свързаността на местообитанията на мечките в района. 

Поставихме 5 фотокапана от българска страна, които в продължение на 5 месеца (от юни до октомври) събираха данни над самия тунел, както и от ключови местообитания в района. Целта беше да проверим дали над тунела има преминаване на мечки и други едри бозайници (вълк, сърна, дива свиня) и да проучим функционалността му като екокоридор.

Проведени бяха и интервюта с представители на местните общности в района на Илинден, Хаджидимово и съседните села. Това ни даде възможност да разберем какво е знанието им за едрите бозайници в района, както и за компенсациите при щети, нанесени от мечка. Стана ясно, че част от местните фермери не са запознати с компенсациите, както и че хората рядко използват електропастири или ги монтират неправилно, което ги прави неефективни. Част от фермерите пък не са получили компенсации за щети, тъй като животните и пчелините им не са регистрирани. Въпреки това случаите на щети в района не са много и повечето хора не се притесняват от хищници. Според местните обаче има много случаи на бракониерство.

В дейностите ни последните няколко месеца взеха участие и 12 доброволци, които имаха възможност да научат как да разпознават следи на различни видове животни, как се събират и преглеждат данните от фотокапани, както и помогнаха в комуникацията с местните хора и провеждането на интервюта.

Прочетете още: WWF проучва свързаността на местообитания на мечки по границата с Гърция

  • WWF разработи първия Базов анализ за потенциала за ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени в България

По пътя си към въглеродно неутрално бъдеще и в съответствие с Националната стратегия за устойчиво енергийно развитие България планира да инсталира около 20 GW енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) до средата на века. Затова картографирането и пространственото планиране на територии, подходящи за ВЕИ у нас, е все по-необходимо. Специалисти на WWF България разработиха и представиха публично първия Базов анализ за потенциала за ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени у нас. Той показва, че България разполага с над 50 000 хектара площ от нарушени и урбанизирани терени, подходящи за производство на слънчева енергия.

В партньорство с още 3 различни организации от Унгария и Румъния WWF разработи и методология, която да подпомогне работата на МОСВ по картирането на бъдещите зони за ускорено развитие на ВЕИ в страната.

Прочетете още: България планира да добива 20 GW енергия от възобновяеми източници до 2050 г.
Научете повече за проект ReNewLand, по който работим.


Картографирането и пространственото планиране на територии, подходящи за ВЕИ у нас, е абсолютна необходимост. Снимка: WWF

  • Продължаваме да допринасяме за борбата с климатичните промени

През изминалата година WWF допринесе за по-високото ниво на амбиция на страната по отношение на борбата с климатичните изменения. Насърчихме интегрирането на целта за климатична неутралност в стратегически документи като Интегрирания план за енергетика и климат (ИНПЕК) и климатичния закон.
ИНПЕК следва европейските цели за нисковъглеродна икономика, отчитайки спецификите на енергийния сектор в България. През 2024 г. WWF организира и кръгла маса за обсъждане на плана, в която активно участие взеха десетки експерти и представители на министерства, общини, академични институции и неправителствени организации.

Прочетете още: WWF инициира кръгла маса за обсъждане на Интегрирания план за енергетика и климат

  • Задълбочена работа по проблема с енергийната бедност у нас

Близо 1,8 млн. българи са засегнати от енергийна бедност. Този изключително сериозен проблем е във фокуса на вниманието на специалистите от програма „Климат и енергия“ на WWF България. Нашата организация създаде първото и единствено към момента ръководство с дългосрочни мерки за работа с енергийно бедните домакинства в страната. Използвайки географски подход, бе съставена Национална карта на енергийната уязвимост на домакинствата у нас.

В рамките на един от проектите, по които работим – проект EUKI BioJust – бяха обследвани 80 еднофамилни жилищни сгради на енергийно бедни домакинства в Луковит и Берковица. Беше направена и оценка на инвестиционния разход за 8 вида възможни мерки, на базата на които може да се направи по-мащабно планиране за нуждите и проблемите, свързани с енергийната бедност на териториите на двете общини.

Прочетете още: Как да определим дали живеем в енергийно бедно домакинство?
Научете повече за проекта BioJust.


Проблемът с енергийната бедност у нас е изключително сериозен. Снимка: WWF България

  • Организирахме първата в България Младежка асамблея за климата

През есента WWF организира първата в България Младежка асамблея за климата с подкрепата на община Перник. В новооткрития младежки център в града десетки будни млади хора обсъдиха наболели теми като изменението на климата, справедливия енергиен преход и насърчаването на „зелено“ предприемачество на местно ниво. Участниците в дискусиите бяха хора на възраст между 15 и 29 г., които са ангажирани с устойчивото развитие на своя роден град. Присъстваха и гост-лектори от гражданския сектор.

Прочетете още: WWF дава старт на първата Младежка асамблея за климата у нас

  • Над 200 млади хора от цялата страна се включиха в Panda Labs

Младежката програма за иновации на WWF Panda Labs отново привлече невероятни млади хора, кипящи от ентусиазъм и идеи как да направят света едно по-добро място. Над 200 младежи от цялата страна на възраст между 15 и 25 години се включиха в двата последни семестъра на програмата  - „Бъдещето на водата“ и „Бъдещето на природата“, като разработиха свои иновативни идеи за борба с екологичната криза. Голямата награда в семестъра „Бъдещето на водата“ и стартово финансиране спечели идея за приложение, което следи консумацията на вода в домакинството. Отборът-победител в семестъра  „Бъдещето на природата“ пък представи идея за биоразградима опаковка от хитозан, семена и вторичен отпадък от индустриален коноп.

Приключихме успешно второто издание на Panda Labs и започнахме да се подготвяме за новото приключение през 2025 г. - Panda Labs Schools - въвеждане на програмата в училища. Очаквайте подробности скоро!

Прочетете още: Идея за приложение, следящо консумацията на вода в домакинството, е големият победител в Panda Labs; Идея за биоразградима опаковка за хранителни изделия спечели голямата награда на Panda Labs


Участници в мастър класа на семестър „Бъдещето на водата“. Снимка: WWF

  • Дадохме старт на Power Up! - нова младежка инициатива

WWF стартира още една нова инициатива в борбата си срещу въздействието на променящия се климат. Тя се нарича Power Up! и цели да предостави възможност на младежи от България, Италия и Словения да поемат активна роля в оформянето на политически решения в областта на климата. В тази важна мисия разчитаме на експертизата на партньори като италианската природозащитна организация Istituto Oikos, община Милано и словeнската младежка мрежа No Excuse. Заедно с тях ще обучим 750 млади хора от трите държави, които да се включат активно в планирането на политики и вземането на решения за изграждането на по-екологични и устойчиви градове, намиращи се в процес на преход към възобновяеми енергийни източници.

Прочетете още: WWF насърчава следващото поколение да даде отпор на климатичните промени

  • Популяризирахме темата за справедливия енергиен преход сред учениците

Все повече ученици от въгледобивните райони се интересуват от темата за справедливия енергиен преход. Принос за това има работата на WWF в рамките на образователната програма за младежко предприемачество PlayJet. През юни например организирахме два тематични хакатона заедно с нашите партньори от Junior Achievement България. В тях се включиха десетки младежи от Радомир, Перник, Кюстендил и Бобов дол, за да споделят своите мнения и да потърсят решения на наболели проблеми в родните им места.

През есента пък повече от 20 ученици и студенти, преминали през програмата, участваха в младежка симулация на Икономическия и социален съвет (ECOSOC). Младите хора обсъждаха екологични, икономически изгодни и социално адекватни алтернативи за развитие на своите родни райони, изложени на десетилетия интензивен въгледобив.

Прочетете още: Справедливият енергиен преход вълнува все повече млади хора у нас 


Млади хора от въгледобивните региони на България търсят решения за справедлив енергиен преход. Снимка: WWF

  • ПанГея, младежката структура към WWF България, вдъхнови бъдещи екологични лидери

Младежката организация към WWF – ПанГея, която бе създадена през 2022 г., продължава да развива успешно своята дейност. С наше съдействие членовете ѝ организираха два онлайн уъркшопа и два уъркшопа на живо, на които ученици от гимназии научиха как да създават и ръководят свои собствени екологични клубове. Сред обсъжданите теми бяха какво е лидерството, как лидерът трябва да общува с екипа си, как могат да се привлекат членове на клуба чрез присъствие в социалните мрежи, какви са силните страни, интересите и мотивацията на отделните участници и др.

Колегите ни от ПанГея разработиха и наръчник за млади екологични лидери. Благодарение на тяхната подкрепа бяха създадени 6 еко клуба в гимназии в 3 български града, като учениците от тях организираха своите първи екологични инициативи. Така ПанГея спомогна за изграждането на общност от млади лидери, които активно работят за екологична устойчивост и насърчават други да правят същото.

Последвайте профила на ПанГея в Instagram, за да научите повече за младежката организация. 


Уъркшоп на ПанГея. Снимка: ПанГея 

  • Видеокастът на WWF и Българското национално радио се завърна с втори сезон

След успешния първи сезон на съвместния ни видеокаст с Българското национално радио подготвихме и втори такъв. Той бе озаглавен „Природата и ние“ и включваше общо 7 епизода. Темите бяха разнообразни – от опазването на кафявите мечки в България през тайните на Драгоманското блато до зеленото бъдеще на градовете през погледа на младежите. Благодарни сме на колегите от БНР за чудесното партньорство и за ангажираността им към темата за опазването на българската природа. 

Гледайте всички епизоди от видеокаста.  

  • Хиляди българи се включиха в инициативите на WWF за Часа на Земята и доклада „Жива планета“ и подкрепиха опазването на горите в България

По повод Часа на Земята през пролетта създадохме нещо специално - Банка за часове, където всеки можеше да подари час на планетата, докато прави нещо, което обича. Повече от 1000 души се включиха в инициативата и подариха близо 4000 часа. Така България се нареди на първо място по дарени часове в Европа!



През есента пък излезе докладът „Жива планета“ на WWF, който е водещият световен анализ на тенденциите в биоразнообразието. За съжаление той разкри тревожни данни – само за 50 години сме загубили цели 73% от популациите на диви животни на планетата. За да привлечем внимание към изчезването на видове, ние от WWF България създадохме любопитен куиз, в който участниците трябваше да разпознаят дали дадена снимка на животно е истинска или е генерирана чрез изкуствен интелект. Над 6000 души направиха куиза и научиха важни факти за застрашените видове. 

Изпробвайте уменията си да разпознавате изкуствения интелект с куиза „Снимка или AI изображение“. 

В края на календарната година отново близо 6000 души подкрепиха петиция на WWF срещу спорни промени в наредбите за сечите и за строителството в горите. Ако бъдат приети, промените биха позволили провеждане на сечи с цел прокарване на просеки за тежки дърводобивни машини – харвестъри. За малко повече от две седмици хиляди хора се включиха в нашата инициатива и изпратиха до Министерството на земеделието и храните своите становища, с които изразяват несъгласието си с планираните изменения.

Прочетете до какво биха довели опасните промени. 

Изброените успехи са плод на много труд и упоритост. За постигането им принос имат и всички съмишленици, дарители и партньори на WWF България. Благодарим им от сърце за подкрепата! 

През 2025 г. ще продължим да работим за опазването на българската дива природа и в името на голямата мисия на WWF – хората и природата да съществуват в хармония!
_______________

Ако желаете да подкрепите дейността на WWF България с дарение, можете да го направите на DARI.WWF.BG. 
 
© WWF Bulgaria
Част от екипа на WWF България.

Подобни статии

Днес приключва първата Младежка климатична асамблея у нас, инициирана от WWF

2024 официално е най-горещата година, откакто се води статистика

7 от най-добрите бащи в животинското царство