Новини | WWF

Новини



 rel=
ВЕЦ на река Леви Искър в Рила
© Ани Йорданова

Нова ВЕЦ застрашава горното течение на най-дългата река в България

Започнат е строеж на забранена преди години ВЕЦ на река Искър.
28 февруари 2014 г.

Поредната ВЕЦ е на път да унищожи живописния Искър в Рила в близост до изворите на реката. Строителството на водноенергийното съоръжение е започнато на река Леви Искър, един от трите притока, които формират началото на най-дългата река в България.

На 27 февруари 2014 г. WWF отправи искане до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за спиране на изграждането на този ВЕЦ, тъй като строителството е съпътствано от редица нарушения и не се спазват условията по Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС).

Преди години същата ВЕЦ беше спряна от Коалицията „За да остане природа в България“, защото изграждането й е започнало без необходимите разрешителни.

„В района е планирано обявяването на защитена зона „Ниска Рила“, като част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, но от четири години насам МОСВ забавя регистрирането на защитената зона поради натиск за строителство на ВЕЦ (в района има и други проблемни проекти за ВЕЦ) и ски курорти върху земи от заменки“, казва Любомир Костадинов, експерт програма „Води“ във WWF.

Освен че тази ВЕЦ унищожава природата и неповторимата рилска панорама, в горното течение на р. Искър живее застрашеният от изчезване вид главоч (Cottus gobio), който е оцелял трудно и съществува от ледената епоха. Това е много чувствителен вид риба, за който би било невъзможно да продължи съществуването, миграцията и размножаването си ако реката е препречена с ВЕЦ.
 

Наложително е създаването на зони, свободни от ВЕЦ

Международната комисия за опазване на река Дунав прие Ръководни принципи за устойчиво развитие на хидроенергетиката.
23 юни 2013 г.

„Създаването на зони, свободни от водноелектрически централи (ВЕЦ) е наложително“, заключи Международната комисия за опазване на река Дунав след интернационалната среща с участието на България, която се проведе през месец юни 2013 в Сараево. Налагащият се извод от срещата е, че строителството на хидроенергийни съоръжения в Дунавския регион е достигнало застрашителни размери и трябва да се работи в посока на неговото ограничаване и създаване на зони, свободни от ВЕЦ. На събитието бяха обсъдени и приети Ръководните принципи за устойчиво развитие на хидроенергетиката.

„Зоните, свободни от ВЕЦ“ са големи речни участъци, които са със запазено биологично разнообразие и първичен характер, където изграждането на ВЕЦ би причинило несъразмерни вреди и съответно е недопустимо. Това ново разбиране идва като отговор на изключително засиления натиск за строеж на нови ВЕЦ мощности в целия басейн на река Дунав, включително и в България. То е своеобразно признание, че досегашните практики са в противовес с принципите за устойчиво развитие.

В документа на Комисията по същество се определя, че държавите – членки на ЕС ще опазват особено чувствителни речни участъци като защитени територии или зони с много добро екологично състояние, като в тях не бива да се допуска строеж на ВЕЦ.

Друга мярка, заложена в документа, е необходимостта от правилно планиране на национално и регионално ниво на възможните локации за нови ВЕЦ, така че да се предотврати допълнително увреждане на природата и да се отчитат интересите на местните общности.

„Проблемът със строителството на нови ВЕЦ в България отдавна е добил значителен мащаб. Той се характеризира с ниска степен на контрол и почти пълна липса на предварително планиране“, коментира Иван Христов, ръководител на програма „Води“ на WWF.

През последните години интензивното застрояване на реките във всички дунавски държави принуди Международната комисия за опазване на река Дунав да излезе със серия от документи, които поставят на дневен ред необходимостта от нови мерки. Тяхната цел е да се защитят особено ценни участъци от реките и да се възприеме механизъм за предварително планиране на нови мощности. Целта на мерките, съчетаващи икономическите и екологичните интереси, е да бъде намалено увреждането върху околната среда и речните екосистеми.

Някои празноти в законодателството и отсъствието на определени правила дори към настоящият момент правят проблема със стихийното застрояване на реките у нас актуален и значим. ВЕЦ все още се строят в защитени зони по Натура 2000 и природни паркове.

„Трябва да се признае, че през последните години нормативната база у нас претърпя значително подобрение като по същество повечето от новоприетите от Комисията принципи са залегнали в нея. Значителни усилия бяха вложени в подобряване експертния капацитет и на басейновите дирекции. Въпреки това, в момента основният проблем пред опазването на реките в България е прилагането на практика на законите и тяхното спазване“, допълни Христов.

Слабото познаване на детайлите на законодателството, възможностите за заобикаляне на някои ограничения и липсата на определени нормативи създават условия за недобросъвестни действия. Така положителните достижения на правната рамка остават без приложение поради липсата на ефективно, целенасочено и последователно правоприлагане. „Всичко това води до факта, че въпреки изричните законови забрани, държавната администрация продължава да разрешава на инвеститори да строят ВЕЦ в защитени зони и така да се унищожават последните ценни речни участъци, отговарящи все още в някаква степен на дефиницията за естествени реки.“, коментира Любомир Костадинов, експерт на програма „Води“ на WWF.

„Крайно време е обществото да осъзнае, че т.нар. малки хидроцентрали причиняват несъразмерни вреди на ценни водни ресурси. Създаването на зони, свободни от ВЕЦ е начин да се компенсират щети, нанесени на природата и местните общности от хаотичното строителство на ВЕЦ“, допълни Христов.
Българският бряг на река Дунав. 
	© WWF Bulgaria
Река Дунав.
© WWF Bulgaria

Неправилното строителство на речни диги и урбанизацията увеличават риска от наводнения

Дигите се поставят прекалено близо до реката, стеснявайки речното легло.
12 юни 2013 г.

Урбанизацията на крайречните райони и строителство на неправилно оразмерени диги са сред предпоставките, които многократно повишават опасността от наводнения, предупреди международната природозащитна организация WWF.

Повечето диги в България са построени в средата на миналия век по начин, които изкуствено ограничава реките и намалява тяхната проводимост при високи води. Проблемът е, че съоръженията се поставят прекалено близо до реката и стесняват речното легло. Тези остарели концепции създават условия за покачване на налягането на водата и наводнения.

„Най-добрата превенция против наводненията е да се ползват алтернативите, които природата сама ни дава. За това трябва да се опазват крайречните заливаеми ивици, които да поемат високите води, или т.нар. ретензионни обеми“, коментира Любомир Костадинов, експерт програма „Води“ на WWF.

Най-добрите ретензионни обеми са естествените крайречни гори и влажни зони, които освен че съхраняват огромно биоразнообразие, имат ценни стопански функции и предпазват от наводнения.

Парадоксът е, че неправилният начин, по който се строят дигите, не е само спомен, останал от миналото. Пресен пример за подобен тип строителство е проектът за бетонна стена на река Луда Камчия, област Сливен. Ако той бъде реализиран, освен че ще доведе до изсичането на много гори по поречието на реката и до унищожаване на ценни местообитания за животните, няма да осигури адекватна защита на местното население от наводнения. Проектът реално би насочил водите към част от къщите в близост до реката.

Пример за неправилно построени диги в миналото пък е случаят с дигите на река Русенски Лом при Ивановските скални манастири, които са изградени през 50-те години на ХХ век. Асфалтираният път, който води до манастира, често се е наводнявал, а посетителката инфраструктура е била унищожавана именно заради защитната дига.

WWF България участва в проект за възстановяване естественото състояние на реката. Русенски Лом се превръща в първия пример у нас за прилагане на утвърдения принцип „повече място за реките – повече сигурност за хората“. Така високите води се разливат в крайречните зони и по-късно се връщат спокойно в коритото си, без да оставят наводнени земи. Заливаемата тераса на реката пък осигурява условия за хранене на черни щъркели, размножаване на риби и развитие на влаголюбиви видове.

„Влажните зони и крайречните гори осигуряват защита и значително ограничаване на щетите от наводненията. Всички те представляват естествени ретензионни обеми, които задържат определени водни количества и позволяват нивото на водите да се покачва бавно и умерено, без да се образуват високи вълни. Освен това, те спомагат и за естественото пречистване на водите“, допълва Костадинов.

Възстановяването и опазването на реките, влажните зони и крайречните гори е от ключово значение на само по отношение на биоразнообразието, но и за предпазване на населението от наводнения. Тяхното значение обаче често остава недооценено и трябва сериозно да бъдат разгледани при обсъжданите в момента Планове за управление на риска от наводнения от Басейновите дирекции. 
 
	© Катя Куракина 2009
Булдозер премахва част от дигата на о-в Ермаков в делтата на р. Дунав в Украйна.
© Катя Куракина 2009

Световният ден на водата се отбелязва за двадесета поредна година

Необходимо е усилено международно сътрудничество за съхраняване на водните ресурси на планетата.
22 март 2013 г.

На 22 март WWF България отбеляза Световния ден на водата. Празникът привлича общественото внимание върху ценността на водните ресурси в световен и местен мащаб, както и важността от опазването им. Световният ден на водата се отбелязва от 1993 година насам под определена тема, а през 2013 вниманието е насочено към международното сътрудничество за опазване на водните ресурси.

По случай празника, международната природозащитна организация WWF публикува критичен Доклад по отношение на ключови язовирни проекти в световен мащаб, чието изграждане нарушава основни критерии за устойчивост и има негативни екологични и икономически последици.

Докладът на WWF дава негативна оценка на множество язовири, които са в процес на изграждане или планиране, като силно противоречивия проект Бело Монте (Бразилия) и Ксаябури (Лаос), включително и някои европейски проекти в Австрия и Турция. Сред проблемите, посочени в доклада, са избора на място за изграждане на язовири, рисковете за биоразнообразието и цялостното влияние върху околната среда от неправилно подбраната локация, както и редица социални и икономически фактори.

Една от най-големите победи на WWF България в опазването на водните ресурси е спасяването на 4500 ха крайречни гори от изсичане. То стана факт в началото на март 2013, след като експерти от организацията работиха близо половин година и в резултат на усилията им беше спряна една от най-скандалните законови поправки в последните години.

Програма „Води“ е приоритет в работата на WWF България. Тя обхваща няколко ключови направления: възстановяване на екосистемите по река Дунав и притоците й, устойчиво корабоплаване, опазване и възстановяване на влажните зони и на реките, както и информация относно вредите от ВЕЦ, и лоби по отношение на законодателството за строеж на водноелектрически централи (ВЕЦ).

Над 80% от българските реки са в лошо състояние. Повечето от тях са превърнати в канали от десетилетия и на практика не функционират като реки“, коментира Иван Христов, ръководител на програма „Води“ на WWF. Основната причина за това е прекомерното застрояването и безразборната реализация на хидро проекти. Една от най-големите заплахи в това отношение е хаотичното издаване на разрешителни за изграждане на ВЕЦ, което е особено драстично в последните осем години. „В момента има близо 1000 проекта за нови ВЕЦ в различен етап на изпълнение. Ако те бъдат финализирани, това на практика ще заличи основните функциониращи реки на България“, допълни Христов.

Презастрояването е причина в последните години цели типове реки да изчезнат. Пример за това са водните басейни с крайречни гори и меандри в Северна България, които на практика вече не съществуват. Основният показател, по който се оценяват реките, е т.нар. хидроморфологично състояние. Той е залегнал в Рамковата директива за водите на Европейския съюз. Показателят се изчислява на базата на степен на застрояване с хидро съоръжения, наличие на крайречна растителност, замърсяване и др. Този показател е лош за огромна част от българските реки.
 
	© Любомир Костадинов
ВЕЦ на р. Искър
© Любомир Костадинов

WWF обжалва опасни хидросъоръжения по река Искър

Четири руслови ВЕЦ могат да унищожат живописния искърски пролом.
11 ноември 2012 г.

WWF внесе жалба във Върховния административен съд (ВАС) срещу решение на Министерството на околната среда и водите, което дава зелена светлина за изграждането на четири руслови ВЕЦ. Те са част от скандалната каскада „Среден Искър”, която застрашава съществуването на емблематичния Искърски пролом. Конкретната причина за жалбата е, че реализацията на четирите централи е в противоречие с действащото законодателство у нас, което налага строги ограничения при изграждането на нови мощности.

Проблемът

„WWF не е против изграждането на ВЕЦ по принцип. Ние сме против заобикалянето на закона, което се изразява в занижени критерии и хаотично издаване на разрешителни за изграждане на ВЕЦ. Това води до реализацията на проекти, нанасящи не само екологични, но и икономически и социални вреди на хората”, коментира Иван Христов, координатор на програма „Води” на WWF.

Въпреки изричните законови ограничения и ясната забрана в плановете за управление на речните басейни, строителството на електроцентрали и до днес се допуска от администрацията без правно основание. На практика това значи, че регионалните инспекции по околна среда и води често дават зелена светлина на проекти за ВЕЦ с нелогични мотиви като например т.нар. заварено положение, което легализира недопустими от икономическа и екологична гледна точка обекти.

ВЕЦ в Искърския пролом

Четирите ВЕЦ в Искърския пролом, срещу чието изграждане WWF внесе жалба във ВАС, са част от спорната каскада „Среден Искър”. Тя се състои от девет централи. През 2008 г. дейността на тази каскада причини унищожаването на речна фауна в протежение на 40 км от река Искър. Това стана заради занижен контрол и неспазване на норми, при което ВЕЦ „Лакатник“, който е част от нея, изпусна утайка и причини сериозно замърсяване.

„Ако третият етап от каскадата „Среден Искър” бъде реализиран, това ще доведе до унищожаването на най-дългата българска река, която ще престане да бъде свободнотечаща, а ще се превърне в серия от язовири”, коментира Любомир Костадинов, експерт програма „Води” на WWF.

Унищожаването на Искър ще доведе до тежки екологични и икономически проблеми като изчезването на крайречни гори и местообитания на приоритетни видове, ликвидация на риболова и рязко увеличение на риска от наводнения. Техният краен ефект трудно може да бъде оценен сега, но той ще ескалира през годините.

„За съжаление, четирите случая, които обжалваме са само малка част от офанзивата по застрояване на последните свободнотечащи реки в България. Въпреки ниската си ефективност, тези проекти продължават да бъдат атрактивни за съмнителни капитали”, коментира Иван Христов. „Политиката на безогледен строеж на ВЕЦ доведе до унищожение на много реки, като в момента Искър е сред най-драстичните примери”, допълни той.

Практиката, срещу която WWF се бори, сочи, че повечето водноелектрически централи у нас се реализират с незаконосъобразни методи, често с участието на местната администрация, която не уведомява населението за възможните рискове, които крие изграждането на поредния ВЕЦ, или дори крие информация за конкретни проекти. Такъв е например казусът с нашумелия случай в пиринското село Тешово, където проект за ВЕЦ на бившия областен управител на Благоевград рискува да остави местното население без достъп до вода за битови и санитарни нужди. Още по-притеснителни са продължаващите случаи на строеж на ВЕЦ в защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000.
 
	© WWF/Любомир Костадинов
Живописният искърски пролом скоро може да остане в историята.
© WWF/Любомир Костадинов