Новини | WWF

Новини



Къде са есетрите в Деня на Дунав 2015

Posted by WWF Bulgaria on Monday, 29 June 2015

WWF Bulgaria Sturgeon Work at a Glance

WWF подготвя ново разселване на есетри в Дунав

WWF България отново започнахме развъждането малки есетри, които ще пуснем в Дунав през следващите месеци. През ноември 2014 г. пуснахме в Природен парк „Персина“ над 10 хиляди малки чиги и се подготвяме за ново разселване на още  40 000 есетри. Миналата седмица започнаха да се люпят първите чиги. В момента те са големи около 2 мм. Около коремчето им е жълтъченото мехурче, което ще ги храни за няколко дни. Когато всички рибки се излюпят, ще бъдат прехвърлени в земни басейни, където ще живеят в близки до естествените условия, ще се хранят със зоопланктон и ще се подготвят да се върнат в Дунав, откъдето идват родителите им.

WWF България разселва чигите по проект, финансиран от Оперативна програма „Околна среда“, в рамките на който ще пуснем общо 50 000 маркирани, малки есетри. След като новата „партида“ от чиги достигне до размери около 10 cm, всяка от тях ще бъде маркирана със марка с уникален номер. Така след време ще знаем кои чиги са с естествен произход и кои не са. Тази информация е изключително важна, защото в момента почти няма официални данни за състоянието на четирите останали дунавски есетри или за техните места за размножаване. Най-адекватният начин да се опази един вид е да се опази естествената среда, в която живее. Затова в рамките на този проект правим и изследвания на местата за размножаване на есетрите.

Проектът обаче наближава своя край и потърсихме мнението и съдействието на компетентните институции и заинтересованите страни за постигнатото досега и за бъдещите стъпки. В София се срещнахме с близо 40 представители на институции, рибарски сдружения, природни паркове и учени. Участниците в консултативния  съвет проявиха изключителен интерес към работата на WWF България по опазването на есетрите и споделиха мнението си как да се подобри състоянието на видовете. Според специалистите е важно мерките, като забраната за риболов на есетри, да са съвместни с румънските – за рибите държавните граници нямат значение. Това предложение е важно, защото българската и румънската забрана изтичат през 2015 година и предстои да се реши дали ще бъдат продължени.

WWF България организира заключителната среща на Консултативния съвет

WWF България организира заключителната работна среща на Консултативния съвет по проект “Прилагане на дейности от Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България” с финансовата помощ по Оперативна програма "Околна среда 2007-2013г.", съ- финансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Kохезионния фонд на Европейската общност, Приоритетна ос 3 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие”.

Срещата се проведе на 24.02.2015 г. в София.

На предходните работни срещи на Консултативния съвет по проекта, проведени през м. януари и м. ноември 2013 г., бяха обсъдени предизвикателствата пред оцеляването на дивите популации на есетровите риби, необходимите  действия за тяхното опазване, проучване и възстановяване, укрепването на връзките между заинтересованите страни и възможностите за повишаване на капацитета във връзка с опазването на есетровите риби, конкретните дейности по настоящия проект и напредъка на тяхното изпълнение.
 
В момента проектът е във финалната си фаза на изпълнение и тази последна работна среща на Консултативния съвет е от стратегическо значение за неговото успешно финализиране. Целта на срещата бе да се представи и обсъди общият напредък по изпълнението на дейностите, срещнатите проблеми и предизвикателства, постигнатите резултати и формулираните изводи, препоръки и мерки за по-нататъшни действия по опазването на есетровите риби в р. Дунав.

Основните теми за представяне и дискусия по време на работната среща са:
  • Цялостен преглед на изпълнението на проекта;
  •  
  • Препоръки за актуализиране на Плана за действие за есетровите риби в българските акватории на река Дунав и Черно море;
  • Резултати от проведените по проекта теренни изследвания на размножителните хабитати на есетровите риби в българския участък на р. Дунав;
  • Напредък и резултати по производството и разселването на хетерогенно потомство на застрашени видове есетри с доказан произход от дунавските популации;
  • Анализ за достатъчност на Националната мрежа от защитени територии във връзка с опазване на есетровите риби, препоръки и мерки.
  • Възможни тристранни или международни мерки за опазване на есетровите риби.
Консултативния съвет на проекта се състои от Научен и Междуведомствен съвет, участват представители на научната общност; заинтересованите национални институции – Министерство на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Агенция Митници, както и техните регионални структури; Дирекции на природни паркове и неправителствени организации.

Нови чиги започнаха да се люпят

Миналата година пуснахме хиляди чиги в Дунав и вече се подготвяме за следващите. В сряда нови малки чиги започнаха да се люпят и до няколко дни ще стане ясно колко са. Разселванията на есетри са част от проект на WWF България, финансиран от Оперативна програма "Околна среда". В рамките на проекта ще пуснем около 50 хиляди есетри в Дунав. Ето така започва всичко:



След като всички се излюпят, ще бъдат преместени в земни басейни, където ще се хранят сами с естествена храна. Така малките чиги ще се напълно подготвени да живеят в Дунав, откъдето идват родителите им. Есетрите са генетично програмирани да се връщат на същите места за размножаване, където са се излюпили. Затова нашите чиги са с доказан дунавски произход, а родителите им са уловени след специално разрешение на властите.



Както и миналогодишните, тези рибки ще бъдат индивидуално маркирани с миниатюрни марки, в левия преден плавник. Така ще можем да си ги познаем, когато ги изследваме през следващите години.



Следете новините ни през следващите месеци, когато рибоците отраснат достатъчно, ще ги пуснем да в голямата река, където им е мястото.

WWF започва разселване на есетри в Дунав

12 ноември - След години на научна подготовка, климатични и биологични предизвикателства, WWF България започва разселването на есетри в Дунав. Първият етап ще бъде през ноември, край Белене, където ще разселим 10 000 малки чиги. Разселването е част от проект „Прилагане на дейности от Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България”, финансиран от оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” 

Чигата (Acipeser ruthenus) е един от шестте дунавски есетрови вида и единственият, който не мигрира в Черно море. Тя е най-дребната есетра - достига над 1 м дължина, а понякога някои риби стигат и до 3 м. За разлика от другите есетри, тя е "само" застрашен вид. Братовчедите й нямат този късмет - моруната (Huso huso), руската есетра (Acipenser gueldensteadti) и пъстругата (Acipenser stellatus) са критично застрашени, а шипът и атлантическата есетра са изчезнали.

В проекта, финансиран от оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” , е предвидено WWF да разсели 50 000 малки есетри. Те ще бъдат маркирани в левия преден плавник с магнитна марка, голяма около милиметър и половина. Всяка марка има уникален номер, който може да бъде разчетен със специален четец. Тези марки ще ни позволят да проследим по-добре миграционните пътища на есетрите и местата им за размножаване. Когато знаем кои са тези места, ще можем да ги опазим, а с тях и древните есетри.

Първите 10 000 есетри са отгледани в близки до естествените условия в земно-насипни басейни, където са се хранили с естествена храна. Рибките са произведени от консорциум „Дунавска есетра“, който спечели публичния търг за изпълнение на поръчката.

Разселване на застрашени видове риби за пръв път се прави от неправителствена организация. WWF направи изследвания на чигите, които доказват, че рибките са генетично чисти, защото хибридизацията е голям проблем за оцеляването на застрашените видове. Освен това, пускането на рибите в реката ще бъде напълно прозрачно, в присъствието на национални и регионални медии, представители на институциите и експерти от WWF.

Очаквайте нашите репортажи от разселванията на WWF.BG или във нашият Facebook канал - facebook.com/WWFBulgaria.
 
	© WWF/Stoyan Mihov
Малка чига, която ще стане част от популацията на чиги в река Дунав.
© WWF/Stoyan Mihov
 
	© Rumen Dobrev
Маркиране на чиги
© Rumen Dobrev
 
	© Rumen Dobrev
Марката, която се поставя в плавника на есетрите, е с уникален номер.
© Rumen Dobrev

WWF обявява покана за оферти за изследвания и анализ на есетри

 WWF обявява покана за ценови предложения за изследвания и анализ на местообитанията на есетровите риби в българския участък на Дунав.

Крайният срок за подаване на документи е 29.10.2014 г.

Обхват на услугата

В изпълнение на целта на услугата изпълнителят следва да извърши:

1. Определяне на местата със значение за опазване на есетровите риби в река Дунав.

Със значение за опазването на есетровите риби се определят местата поддържащи ключови фази от жизнения им цикъл, както и местата от значение за стопанисването им. Такива са местата за:

• Хвърляне на хайвер
• Отхранване на личинки
• Зимуване
• Миграция. Опорни миграционни точки съгласно концепцията „stepping stones“
• Традиционни места за улов на есетрови риби.
• Други, определени от изпълнителя

Анализът на значимите места да се извърши въз онова на:

1.1. Характеристика на местообитанията със значение за опазване на есетровите риби. 

1.2. Картиране на местата със значение за опазване на есетровите риби.

1.2.1. Картиране въз основа на анализ на разпространението на местата по река Дунав, отговарящи на характеристиките по точка 1.1 и експертна оценка. Допустимо е, при наличието на специфични местни фактори, определени места да не се разглеждат като „местата със значение за опазване на есетровите риби“, дори те отговарят на характеристиките по точка 1.1.

1.2.2. Картиране на места, с преки данни, че имат значение за опазване на есетровите риби.

1.3. Определяне на местата със значение за опазване на есетровите риби в река Дунав.

2. Анализ на местата със значение за опазване на есетровите риби

2.1. Определяне на факторите, които обуславят местата със значение за опазване на есетровите риби като такива.
2.2. Установяване на действащите понастоящем и потенциалните заплахи за местата със значение за опазване на есетровите риби.
2.3. Анализ на границите на мрежата от защитени територии, екологичната мрежа Натура 2000 и местата по Рамсарската конвенция по река Дунав в България спрямо границите на местата със значение за опазване на есетровите определени в точка 1.3.
2.4. Приоритетизиране на местата със значение за опазване на есетровите риби. Следва да се определят 5-те най-важни места със значение за опазване на есетровите риби.

3. Анализ на опазването на есетровите риби с инструментите на Директива 92/43

3.1. Анализ на включването на есетровите риби в директивата.
3.2. Анализ на местообитанията, включени в директивата, които имат отношение към биологията на есетровите риби.
3.3. Анализ на видовете, включени в директивата, които имат отношение към биологията на есетровите риби.
3.4. Анализ на представянето на местообитанията и видовете от точки 2.2. и 2.3 в мрежата от защитени зони по река Дунав. 

4. Изготвяне на препоръки за управление на местата със значение за опазване на есетровите риби

Дейността включва:
4.1. Изработване на индивидуални препоръки за всяко от 5 –те приоритетни места определени в точка 2.4.

4.2. Изработване на общи хоризонтални препоръки за останалите местата със значение за опазване на есетровите риби.

4.3. Изработване на предложение с препоръки към индивидуалните заповеди на 5 защитени зони по река Дунав, където има припокриване с местата със значение за опазване на есетровите риби.
Приоритетни са местата по точка 2.4. Предложението следва да е придружено с обосновка.

4.4. Изработване на предложение за общи типови препоръки за останалите защитените зони по река Дунав, които се припокриват с местата със значение за опазване на есетровите риби.

5. Изработване на предложение за включване на местата със значение за опазване на есетровите риби в река Дунав като зони за защита на водите съгласно член 6 във връзка с Анекс IV от Рамковата
директива за водите (2000/60/EC) и чл. 119а от Закон за водите. Предложението следва да е придружено с обосновка. 

6. Изработване на предложение за включване на есетровите риби в приложение 2 и/или 4 на Директива 92/43.

7. Изработване на предложение за дългосрочна заповед на Министъра на земеделието и храните за регулиране на улова на есетрови риби в България както и изработване на предложение за реципрочни мерки за Р Румъния за общия българо-румънски участък на река Дунав.

8. Изготвяне на карти

Повече подробности можете да намерите в прикачения файл. 
 
	© WWF/Стоян Михов
Претегляне и измерване на малката моруна
© WWF/Стоян Михов

Покана за оферти за изследване и анализ на есетри

WWF обявява покана за оферти за изготвяне на препоръки

Препоръките са за актуализиране на План за действие за есетровите риби
 WWF обявява покана за ценови предложения за изготвяне на писмени препоръки за актуализиране на Плана за действие за есетровите риби в
българските акватории на река Дунав и Черно море.

Крайният срок за подаване на документи е 29.10.2014 г.

Цел на услугата

Изготвяне на рамка от препоръки за актуализиране на „Плана за действие за есетровите риби в б ългарските акватории на река Дунав и Черно море” съгласно чл. 54(1) т.4, 5, 6 както и НАРЕДБА № 5 от 1.08.2003 г. за условията и 2 реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове.

Обхват на работата

В изпълнение на целта на услугата, изпълнителят следва да извърши следното:

• Да се запознае с действащата нормативна уредба регламентираща изготвянето на Планове за действие за видове.

• Да се запознае с изготвените в рамките на Дейност 1 по проекта: Анализ на нормативната уредба и политиките в България по отношение опазването и ползването на есетровите риби; Анализ на плана за действие за есетровите риби в българските акватории на река
Дунав и Черно море” както и други събрани стратегически документи.

• Да направи преглед на постигнатото от проекта релевантно към актуализирането на Плана за действие.

• Да направи консултации с ключови заинтересовани страни по проблематиката.

• Да създаде рамка от препоръки за програми/ мерки/ действия за опазване/ управление на естествените есетровите популации в т.ч. комуникационни и образователни дейности, които да залегнат в бъдещ План за действие за есетровите риби.

• Да предложи възможни отговорности (институции и/или организации) за изпълнение на предложените програми/ мерки/ действия.

• Да представи изготвените предложения на среща на Консултативния съвет по проекта, да модерира дискусиите по темата;

• Да отрази направените коментари по време на среща на Консултативния съвет по проекта в изготвения документ.

Повече подробности можете да намерите в прикачения файл. 
 
	© Ralf Reinartz
Sturgeon
© Ralf Reinartz
 rel=
Допиши историята на реките
© WWF

WWF започва кампания за опазване на реките

Август - Реките са живота на планетата и като всичко останало, са силно повлияни от човешката дейност. Грешното управление на водните ресурси е огромен проблем, както за околната среда, така и за хората. То води до изчезване на видове, заради увреждане и загуба на естествената им среда и причинява щети върху живота и имуществото на хората, живеещи около реките. Въпреки тежките последици, хората не знаят и не разбират колко важни и неотложни са проблемите на реките.

Затова WWF започна кампания, с която да събере обществена подкрепа и да информира повече хора за тези проблеми и решенията, които предлагаме. Темата е огромна, но успяхме да я сведем до 7 проблема – изчезването на есетрите, канализирането, препречването на реките, изкопаването на пясък и чакъл, изсичането на крайречните гори, неадекватното регулиране на водния отток след водохващания и неефективните рибни проходи. Тези проблеми са пряко свързани с намаляването на рибните популации и най-вече на есетрите.

За да се постигне устоичиво решение на речните проблеми е необходимо знаение и разбиране на причинно следствените връзки. Затова WWF България разчита не само на подписите, но и че все повече хора ще научат какво се случва с българските реки. Всеки може да се включи в петицията, където ще намери и повече информация  за всеки от пробелмите. 

Експертите на WWF намериха бебе-моруна в Дунав

На връх деня на Дунав – 29 юни – екипът от експерти на WWF улови малка моруна, излюпила се тази пролет. Двайсет сантиметровият младеж е хванат край с. Ветрен, измерен, претеглен, маркиран и пуснат обратно в реката.

Екипи на WWF от миналата година са по следите на застрашените дунавски есетрови риби. Извършват се проучвания за установяването на местата за размножаване и систематизирано определяне на състоянието на популациите им. Въпреки прилагането на няколко метода, досега оплодени хайверни зърна и малки рибки от тези видове не бяха намерени. Тревожната липса обаче не отчая специалистите на WWF, за които вчерашният ден на Дунав беше истински празник. Малката моруна показва, че макар и много редки, древните риби са все още в реката и се размножават.

Тихомир Стефанов, Веселин Коев и Стоян Михов, които уловиха рибката, се надяват, че до края на проекта те и другите експерти на WWF ще успеят да хванат още малки есетри.

Есетрите са видове на 200 млн. години, но последните десетилетия са опустошителни за тях. Популациите им са намалели драстично, а шипът се смята за изчезнал. В миналото есетрите те са били 6 вида, но в Дунав са останали само 4. Моруната е най-големият вид. Тя живее над 100 години, достига удивителни размери и е страховит хищник. Язовирните стени на Железни врата I и II спират размножителната й миграцията. Преди тяхното изграждане моруните са достигали нагоре по течението чак до Германия.

Изследванията се провеждат в рамките на проекта за прилагане на дейности за подобряване на състоянието на есетрите, финансиран по Оперативна програма „Околна среда“ , който е част от програмата на WWF за опазване и възстановяване на есетровите риби в Дунав.

Колкото повече информация събират екипите на WWF толкова по-добре ще можем да опазим есетрите и местата, на които се размножават.

WWF България работи в пет основни направления – гори,води, защитени територииприрода и просперитет и борба с климатичните промени. Вашата подкрепа е важна, за да можем да продължим да постигаме осезаеми и трайни резултати в опазването на дивата природа в България.
 
	© WWF/Стоян Михов
Малка моруна, уловена в Деня на Дунав
© WWF/Стоян Михов
 
	© WWF/Стоян Михов
Морунката беше измерена, претеглена и пусната обратно в Дунав.
© WWF/Стоян Михов
 
	© WWF/Стоян Михов
Маркирана малка моруна.
© WWF/Стоян Михов

Експертите на WWF в търсене на тайнствените есетри

Есетрите са потайни риби, информацията за тях е много трудно достъпна. Знаем, че е имало есетри в реката, индустриалните данни за улова обаче показват драстичен спад. Експертите на WWF правят опити да открият къде се размножават есетровите риби, за да могат да систематизират научната информация и опазят тези критични за оцеляването на видовете местообитания.

Тази задача обаче се оказва много трудна. Миналата година методиката, по които екипите по Дунав правиха изследвания – в участъците на реката, където има чакълесто дъно с кратко пускане на мрежите– не успя да установи мръстилищата на есертите.

Тази година, полевите експерти подобриха методиката – по-дълго пускане на мрежите, по участъци с каменисто дъно на реката. И тази година есетрите се скриха от експертите. Според учените от WWF обаче условията в реката тази година са много нетипични – нивото на водата е много променливо. Размножителният период на есетрите е тясно свързан с температурата на водата и нивото на реката. Те се размножават когато има пик на водата в реката и при определена оптимална температура. Тази година обаче подходящите комбинации от висока вода и температура са били малко. Затова е трудно да се открият повече яйца на есетри, но учените предполага, че е имало хвърляне на хайвер.

Скоро експертите на WWF ще излязат отново в реката. Този път те ще търсят малки есетри. 

Есетрите живеят много дълго – моруната може да живее над 100 години. Те не се размножават всяка година, a на женските отнема няколко години да се възстановят. Това прави вида им много уязвим към загубата на местообитания, промените в климата и бракониерството.


WWF България работи в пет основни направления – гори, води, защитени територи и природа и просперитет и борба с климатичните промени. Вашата подкрепа е важна, за да можем да продължим да постигаме осезаеми и трайни резултати в опазването на дивата природа в България.
 
	© WWF/ Borislava Margaritova
Теренно изследване на мърсилища на есетри.
© WWF/ Borislava Margaritova

Есетрите бяха звезди на Деня на биологичното разнообразие

22 май - WWF България посвети Денят на биологичното разнообразие на рибите, защото най-добрият начин да се запазят видовете е да се опазят и възстановят техните местообитания.  Днешното събитие, беше едно от над 260 по цял свят, които ще се проведат до края на седмицата, за да се обърне внимание на мигриращите риби и премахването на преградите пред тях.

Есетрите са сред най-дълго пътуващите риби да хвърлят хайверът си. Преди язовирните стени на „Железни врата“ I и II някои видове са достигали нагоре по течението до Германия. Днес малкото останали индивиди не могат да преминат язовирните стени.

В центъра на София модели на есетри помогнаха да привлечем вниманието на минаващите през Градската градина, за да можем да им разкажем какво става с тези величествени риби и как да им помогнем да оцелеят.

Експертите на WWF разказаха на малки и големи за есетрите в Дунава и проектите за възстановяването на дивите популации в реката. Много от хората останаха да говорят с нас, да споделят какво те знаят за есетрите и да научат повече. Всички бяха впечатлени от проекта за зарибяване на Дунав с 50 000 малки пъструги.
 
	© WWF
Моруната и екипът на WWF България
© WWF

Иван Христов разказа за есетрите в Биологическия факултет на СУ

Иван Христов, ръководител на програма „Води“ във WWF, разказа за есетрите в река Дунав пред аудитория от студенти и преподаватели от Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Тук съм като представител на цял екип от експерти, които в момента правят теренни проучвания по Дунав, в търсене на размножителните места на есетрите“, обясни Христов.

Пред студентите Христов обясни какви са опасностите, пред които са изправени есетрите, а слушателите не се притесняваха да задават въпроси.

Интерес предизвика предвиденото за по-късно през лятото зарибяване с пъструги, което ще се осъществи по проект „Прилагане на дейности от Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България”.

Студентите проявиха интерес и към последващи лекции, за да са в течение с последната налична информация за есетрите. 
 
	© WWF/Ekaterina Voynova
Лекция на Иван Христов в Биологическия факултет
© WWF/Ekaterina Voynova

Шест пъструги ще помогнат за опазването на вида им в Дунав

13 май - Екипът на проектa за опазване на есетрите в Дунав улови шест пъструги, които ще станат родители на 50 000 личинки, а в края на лятото потомството ще бъде пуснато обратно в реката. Есетровите риби в река Дунав са застрашени от изчезване, а в България и Румъния се намират последните жизнеспособни популации на местните шест вида. В момента в двете страни има забрана за лова на рибите, чиито прародители са съвременници на динозаврите.

Консорциум „Дунавска есетра“, които ще развъдят рибите за WWF – България, получи специално разрешение да улови ценните риби от изпълнителна дирекция „Рибарство и аквакултури“.

Пъстругите са уловени около село Вардим и се предполага, че са от едно стадо. Това е важно за тяхната генетична памет, тъй като се предполага, че в гените им е програмирано да се върнат на същото място, когато дойде техният ред да се размножават.

Хванати са три мъжки и три женски. Според експерти, размножаването е по-успешно когато хайвера на една женска е оплоден от няколко мъжки.

WWF България ще пусне личинките когато станат достатъчно големи, за да оцелеят сами в реката – вероятно през есента на 2014. Това е една от целите на проекта „Прилагане на дейности от Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България”, който се финансира основно по оперативна програма Околна среда.

Есетрите са застрашени от изчезване заради променящата се среда на живот – преграждането и стесняването на реката, изкопаването на инертни материали от местата им за размножаване и превръщането на реката в плавателен канал. Рибите са застрашени и бракониерство, тъй като от тях се произвежда изключително скъпия черен хайвер. WWF работи за опазването на есетрите и от двата бряга на реката.
 
	© Lubomir Hlasek
Пъсругата е критично застрашена
© Lubomir Hlasek

Проект за дунавските есетри е отличен от международна конвенция за опазване на видовете

19 февруари 2014 - Изследването и възстановяването на есетровите риби в България, извършвано от WWF, е отличено за проект на месеца от международната Конвенция за опазване на мигриращите биологични видове от диви животни (CMS), която обединява и оценява работата по опазване на земните, морските и въздушните мигриращи биологични видове в целия свят.

Проектът има за цел да приложи цялостна маркировка и система за наблюдение на миграцията и зарибяването на есетрови риби, за да бъдат премахнати гореспоменатите пропуски в знанията за есетрите. Проектът се осъществява от Дунавско- Карпатската програма на WWF в България, в сътрудничество с българското Министерство на околната среда и водите и Изпълнителната агенция по рибарство към Министерството на земеделието и храните.

Проектът ще допринесе за изпълнението на Националния план за действие за есетровите риби. WWF България вече изпълнява дейности в този контекст, включително и теренни проучвания на есетрови местообитания, идентифициране на люпилни площадки за есетри по протежението на българския Дунав, укрепване на есетровите популации чрез зарибяване с есетрови риби с дунавски произход , подготовка на тристранни мерки за управление (между България - Румъния - Сърбия), както и работа в мрежа на заинтересованите страни. 
 
	© WWF / Flickr user Dave-Grey under a Creative Commons license
Есетровите риби са едни от най-старите видове, обитаващи Дунав. Те мигрират от Черно море, за да хвърлят хайвера си в сладки води.
© WWF / Flickr user Dave-Grey under a Creative Commons license

Как работят кърмаците

Въпреки забраната, риболовът с кърмаци продължава
 Декември 2014

Кърмаци

© WWF © WWF © WWF © WWF

WWF ще пусне 50 000 личинки на есетри в Дунав

Декември 2013 - WWF ще произведе и маркира 50 000 личинки на есетрови риби, които ще бъдат пуснати в река Дунав по проект „Прилагане на дейности от Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България“. WWF си партнира с „Консорциум дунавска есетра”, които ще осигурят производството на есетровите личинки.

„Те ще бъдат освободени в реката и след това наблюдавани и изследвани. Освобождаването на маркирани есетрови риби не само ще допринесе за укрепване на твърде намалелите популации в дивата природа, но също така ще се гарантира качеството на бъдещите програми за зарибяване, защото произходът на индивидите, избрани за размножаване ще се следи лесно и ще бъде избегнато близкородственото кръстосване" обясни Стоян Михов, консервационен мениджър на WWF България.

Очаква се рибките да бъдат пуснати на свобода през лятото на тази година.
Така изглежда една 5-месечна дунавска есетра 
	© Radu Suciu
Така изглежда една 5-месечна дунавска есетра
© Radu Suciu

Представители на различни институции обсъдиха проблемите на опазването на есетрите в България

21 Ноември 2013 - Междуведомствения съвет по проекта на WWF „Прилагане на дейности по Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване на състоянието и опазването на есетрите е България“, срещна експерти от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, представители на Българската академия на науките, Министерството на околната среда и водите, Районни инспекции по околната среда и водите с представители на Агенция „Митници“, дирекции на паркове и експерти от неправителствени организации.

Специалистите обсъдиха възможностите за въвеждане на тристранни мерки за опазване на есетровите риби, както и предизвикателствата, пред които са изправени органите, натоварени със тази задача. Експертите се запознаха с напредъка по проекта и резултатите от проведените полеви проучвания.

Срещата беше втората експертна инициатива по проекта, след като през месец януари представители на заинтересованите институции обсъдиха предизвикателствата пред оцеляването на дивите популации есетри.
Четиригодишната забрана за улов на есетровите риби е важна стъпка за опазването им 
	© Andrey Nekrasov / WWF
Четиригодишната забрана за улов на есетровите риби е важна стъпка за опазването им
© Andrey Nekrasov / WWF

Експерти одобриха методологията за теренни проучвания есетрите в Дунав

20 Ноември 2013 – В София се проведе работна среща на Научния съвет по проекта на WWF „Прилагане на дейности по Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване на състоянието и опазването на есетрите е България“, финансиран от Оперативна програма „Околна среда“.

На срещата експерти от Българската академия на науките, Пловдивския университет „П. Хилендарски“, природните паркове „Русенски Лом“ и „Персина“ и WWF обсъдиха постигнатите досега резултати по проекта.

Специалистите дискутираха и приеха методологията за полевите изследвания на размножителните места за есетри по Дунава. Според учените, разработената методология за търсене на хайверни зърна и новоизлюпени личинки е подходяща и беше приета единодушно.

Следващата работна среща на Научния съвет ще бъде през есента на 2014 година.
 
	© WWF
Хайвер от есетра
© WWF

Експерти ще обсъдят напредъка на Националния план за действие за опазване на есетрите

Октомври 2013 – WWF организира работни срещи на експерти по проект „Прилагане на дейности от Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България“. На 20-ти и 21-ви ноември в София ще бъдат проведени срещи на Научния и на Междуведомствения съвет по проекта.

На 20-ти ноември, Научният съвет да обсъди методологията за проучване на местата за размножаване на есетрови риби в българския участък на река Дунав, както и бъдещите действия теренни действия, предвидени в проекта.

Междуведомственият съвет ще се срещне на 21 ноември. Ще бъдат представени резултатите от първия полеви сезон по проучване на есетрите и ще се обсъдят предложените от Научния съвет промени в методологията. Ще бъде дискутирани и напредъка по тристранни мерки за опазване на есетрите.
 
	© Ralf Reinartz
Експерти се срещат в рамките националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България
© Ralf Reinartz

Експертна среща по проекта се проведе в София

На 22 – 23 януари 2013 г. в София се проведе първата среща на Управляващия комитет на проекта „Прилагане на дейности от Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България”.

По време на събитието беше представена актуална информация във връзка с опазването и заплахите, пред които са изправени есетровите риби, като и детайлен преглед на законодателната рамка, която следи за тяхното опазване.
 
	© WWF Austria
Оцеляването на есетрите е под въпрос в световен мащаб
© WWF Austria

Покана за пресконференция

WWF кани на пресконференция на 25 април 2012г. (сряда), от 12,00 ч., в залата на пресклуб София Прес (ул. Славянска 29, ет. 7) по повод започналата работа по опазването на есетровите риби в България.

Елате, за да научите:

- Защо изчезнаха „властелините” на Дунав?
- Какво може да се направи за връщането на един от най-древните видове в нашия регион?
- Ще има ли повече есетри в Дунава през 2015 г.?

Пресконференцията е във връзка с изпълнението на проект „Прилагане на дейности от Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България”, който се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет чрез оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”
Logo OPE 
	© OPE
Logo OPE
© OPE