Планини или строителни площадки? | WWF

Планини или строителни площадки?



Три от най-известните планини у нас, опазващи дивата природа и закриляни от десетилетия като защитени територии, са заплашени от сечи и застрояване. Прибързано, некачествено и и често непрозрачно се приемат нови планове за управление през следващите 10 години на национален парк „Пирин“, национален парк „Рила“ и природен парк „Витоша“. WWF, с подкрепата на партньори и приятели, работи изготвянето на плановете, които ще определят бъдещето на планините, да бъде законен, прозрачен и качествен процес. И най-важното: парковете да продължат да опазват безценната дива природа. В момента проектите за планове отварят вратата за застрояване, а в някои области – и за сечи и лов, сравними с нивата в незащитени територии. Ако бъдат одобрени, те ще определят бъдещето на трите парка за следващите 10 години, въпреки че не изпълняват възложеното задание, според което са финансирани с 4 милиона от европейските фондове.

Подробна информация за кампанията на WWF в защита на Витоша, включително какво правим, какво очакваме и как можете да се включите и вие, ще намерите тук.

 

Плановете за Пирин, Витоша и Рила – пропуски и проблеми
 

Планът за управление на национален парк „Пирин“ е изтекъл от близо 2 години. До одобряването и приемането на нов план, е в сила старият. Той строго ограничава сечите и допълнителното навлизане в Пирин за изграждане на курортна инфраструктура – нови писти и лифтове в парка, нови, заведения, пътища, достъп на коли, изграждане на водоеми за изкуствен сняг, казано накратко – не допуска допълнителен, масивен човешки натиск върху растителния и животински свят в планината, замърсяване и унищожаване на реките, грижи се природата на парка да остане добавена стойност за продуктите, бизнесите и здравето на всички хора, които имат досег с Пирин.

Национален парк „Пирин“ е обявен за обект на световното наследство от ЮНСКО през 1983 г. През 2010 г. организацията изключва ски зоните над Банско и Добринище от списъка, защото установява, че природата там е невъзвратимо увредена и урбанизирана от ски съоръженията.

През юли 2015 г. българските министри на туризма и на спорта молят ЮНЕСКО да изключи още 10% от парка от световното наследство, за да се позволи последващо развитие на ски инфраструктурата. Директорът на центъра за световно наследство на ЮНЕСКО, г-н Кишоре Рао, заявява, че България може да развива туризъм навсякъде извън обявения обект. Той също така обявява новия проектоплан за националния парк за неприемлив. Министрите на туризма и на спорта лобират от дълго време за разширението на ски зоната над Банско и в други части от националния парк. В момента това е все още забранено от Закона за защитените територии и текущия план за управление на парка.

Проектопланът за национален парк „Пирин“ се разработват от фирма „Пролес инженеринг“ и беше представен през август 2015 г. Биолози, лесовъди, животновъди, природозащитни организации и учени оспориха неговото качество – според тях планът е непрофесионално изработен и основната му цел не е да опази природата на парка, а да улесни изграждането на големи туристически обекти, без да държи сметка за щетите върху природата. В плана се предвижда увеличаване на застроените територии 120 пъти – от 129 ха на 26 558 ха. Това представлява 65% от територията на парка.

Освен, че разрешава строителството, планът не отговаря на заданието на обществената поръчка и е непрофесионално изпълнен. Той цитира терминология, която се среща в закони, отменени през 90-те години, пренебрегва съвременните тенденции в опазването на биоразнообразието и съдържа редица несъотстветсвия в информацията. Между резултатите от теренните проучвания и планираните бъдещи действия няма логическа връзка.
 
Паралелно с Пирин се придвижва проектът за план за управление на природен парк „Витоша“. Реакцията на обществеността е идентична – подадени бяха стотици становища срещу многобройните дефекти и пропуска в плана, който трябва да определи бъдещето на планината. Граждани и експерти по защитени територии, туристически дружества и сдружения на ски инструктори, политически партии и собственици на земи изразиха несъгласие с опита да се заложат възможности за неясно обозначени, но за сметка на това мащабни строежи и сечи в планината.

Фирмата, натоварена с изготвянето на план за управление на природен парк „Витоша“, отново е „Пролес инженеринг“ ООД. Организации, институции, общо над 1000 граждани подадоха становища, в които настояха за премахване на дефектите на плана и преработването му в документ, чиято основна цел е опазването на дивата природа в парка и осигуряване на възможности за човешко присъствие в планината, без това да нарушава биоразнообразието и облика на парка.

Някои от проблемите, посочени в подадените становища са: липсата на забрана за изрично строителството в парка; липсаста на уреден, балансиран достъп, транспорт и качество на туристическата инфраструктура в планината; не се спират категорично сечите в парка; не се спират и не се въвеждат никакви ограничения за изграждането на нови писти и лифтове, при положение че сегашните не са поддържани, не са подменени, част от тях не работят, други са опасни. Вместо да стимулира подновяването и рехабилитацията на съществуващи съоръжения планът приоритетно цели отваряне на вратите за нови курортни ядра. 
 
През август 2015 г. се провежда и трета процедура за изработване на план за управление – на национален парк „Рила“, най-големият в България. Там изпълнителят е друг – косорциумът „Рила Консултанти“ ДЗЗД с водещ партньор ПОРТФОЛИО ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ ООД и с участието на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Въпреки това подходът е сходен – отново се допуска възможност за бъдещо строителство и сечи, а за вече видимото увреждане на емблематичните Седем рилски езера не е потърсено сериозно решение. И тук проектите за ски курорти са сред основните заплахи – над 10 в планината и евентуалното им изграждане със сигурност ще повлияе на животинския и растителен свят, опазван от националния парк.

Питейната вода на над 2 милиона души зависи от новия проектоплан, но той не разработва адекватно и този аспект и не включва важна информация като използването на водите, санитарните зони и дори карта на зоните. Също така не осигурява изискваната информация за инфраструктурата, соицо-икономическите характеристики, абиотичните фактори, горите, лечебните растения, билките и др. Но най-важният пропуск е липсата на забрана за строеж в националния парк. Както се изисква от IUCN, трябва да съществува забрана за строеж върху 75% от територията на националните паркове.

 
	© Иван Миладинов
Край Боянското езеро, Витоша
© Иван Миладинов