Подготвителни дейности
Проучване на местата за възстановяване - определени са по отдели и подотдели местата, където ще се извършва възстановяването на горски местообитания.
Подготвени са технологични планове за зони Ломовете, Персина Българка, Врачански Балкан, Сините Камъни, Златни пясъци и Витоша. За Странджа е планирано възстановяване и поддържане на местообитание съгласно „Концепция за природосъобразно производство на висококачествена дървесина по примера на провинция Саарланд”.
Всички технологични планове са съгласувани съгласно наредбата за оценка на съвместимостта със зоните от Натура 2000 със съответните РИОСВ.
Разработени са методиките за възстановяване на тринадесет вида растения: бяла и жълта водна лилия, воден орех (джулюн), европейско четиристниче и алоевиден стратиотес (за зона Персина) и росянка и трилистна водна детелина (за зона Витоша), странджанска боровинка, колхидски джел и тис (за Странджа) и панчичева пищялка, рилски ревен, рилска иглика и тис (за Рилски манастир). Одобрени са програмите за всички видове. Допълнителна информация можете да намерите на тук.
Консервационни дейности
Подбрани са местата, от които да се добиват репродуктивни материали – семена и резници, чрез които ще се възстановяват горските местообитания. Събрани са семена и резници от 10 вида. В блатата на остров Персин в природен парк Персина бяха поставени вече първите коренища от бяла и жълта водна лилия, алоевиден стратиотес, джулюн и европейско четирилстниче. Това лято наблюдавахме първата цъфнала бяла водна лилия в блатото Песчина за първи път от десетки години насам. Двете изключително сухи лета доведоха до пресъхване на блатата през 2011 г. и 2012 г. За всички видове предстои допълнително внасяне на коренища, за да се гарантира успех. В природен парк Витоша с цел подсилване на популацията бяха внесени семена от росянка. А от Чаирските езера в Родопите бяха събрани първите растения от водна детелина, която предстои да се размножи в разсадник и отново да с върне в природния парк, от където е изчезнала преди години. За природен парк Странджа бяха събрани първите резници от тис и джел които се отглежда в разсадник, от където ще бъдат засадени в парка, за да подсилят съществуващите малък брой тисове там. Повече информация можете да намерите тук.
Проведено беше първото залесяване в четири природни парка. На обща площ от 106 дка в Природен парк Българка бяха залесени 53 800 броя фиданки от видовете черна елша, върба и планински ясен. Целта е възстановяване на крайречни гори. За възстановяване на склоновите гори са използвани бук, зимен дъб, явор и сребролистна липа.
На обща площ от около 100 дка на територията на Природен парк Витоша са залесени клекови фиданки в землището на село Чуйпетлово. Целта е възстановяване на т. н. мочурни гори. През есента на миналата година по река Струма над Чуйпетлово бяха засадени 835 фиданки бяла върба, които са част от крайречните гори в южна България.
На територията на Природен парк Врачански Балкан бяха залесени фиданки от вида черна топола и бяла върба на площ от 23 дка. Фиданките са осигурени от Тополово стопанство - Пазарджик. Чрез залесяването с тези видове се цели възстановяване на крайречните гори в региона. В Природен парк Сините камъни, върху площ от три декара в района на язовир Асеновец, са залесени бели върби. Целта е възстановяване на крайречно местообитание, характерно за реки и влажни зони в южна България. Освен това, в местността Даулите тази година са залесени и 16 декара с фиданки явор и бук.
На 29 май 2010 г., 14 май 2011 г. и 19 юни 2012 г. над 8000 доброволци се включиха в инициативата Национален ден на природните паркове на WWF, подкрепена от GLOBUL и администрациите на природните паркове. Участниците събраха над 30 тона отпадъци. Подробности за инициативата.
Като част от инфраструктурата по проекта са изградени 11 дървени моста в 9 парка, над 10 туристически къта и е ремонтирана съществуваща инфраструктура като заслони, туристически кътове, пейки и др. Във всеки от 10-те парка са поставени по десет табели с информация за събирането на отпадъци в природните паркове. В десетте парка са поставени по две информационни табели за проекта.
Комуникации
Изработена е интернет страница на проекта, която се актуализира регулярно с новини и резултати.
Проведена беше първата национална пресконференция по проекта, а в зона Българка беше организирано първото журналистическо пътуване. На него бяха представени дейностите, които ще се осъществяват и беше показано как ще се премахва чуждия инвазивен вид японска райнутрия. При провеждането на най-интересните дейности от проекта се изпращат съобщения до медиите.
Управление
Сформиран управленския екип на проекта, подготвена е документацията за добавяне на 21 нови бенефициенти към него и беше подписано ново споразумение между ИАГ и ЕК.
Изготвени и подписани бяха 21 споразумения между координиращия бенефициент и новите асоциирани бенефициенти. Изготвени и внесени са първият встъпителен и първият междинен доклад към Лайф звеното. Осъществени са срещи на целия екип по проекта, както и редица вътрешни срещи в по-тесен състав. Правят се посещения на бенефициенти по проблеми на администрирането на проекта, както и полеви посещения.
Мониторинг
Създаден е Направляващ комитет по проекта, който проведе първата си среща на 26 ноември 2010 г. В него участват представители на МОСВ, ИАОС, Института по гората и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Българско дружество за защита на птиците и Българска фондация биоразнообразие. Втората среща се проведе през март 2012 г., като предстои още една догодина.
Проведени са три срещи с мониториращия представител на Лайф звеното – април 2010 г., май 2011 г. и май 2012 г.
Първият сезон на заснемане на парковете от въздуха приключи през 2011 г. То се осъществява от известния фотограф Александър Иванов. В момента тече вторият сезон на заснемането от въздуха.
Одит
Приключил е финансовия одит на разходните документи за 2010 г., на финален етап е одита за 2011 г.
Проучване на местата за възстановяване - определени са по отдели и подотдели местата, където ще се извършва възстановяването на горски местообитания.
Подготвени са технологични планове за зони Ломовете, Персина Българка, Врачански Балкан, Сините Камъни, Златни пясъци и Витоша. За Странджа е планирано възстановяване и поддържане на местообитание съгласно „Концепция за природосъобразно производство на висококачествена дървесина по примера на провинция Саарланд”.
Всички технологични планове са съгласувани съгласно наредбата за оценка на съвместимостта със зоните от Натура 2000 със съответните РИОСВ.
Разработени са методиките за възстановяване на тринадесет вида растения: бяла и жълта водна лилия, воден орех (джулюн), европейско четиристниче и алоевиден стратиотес (за зона Персина) и росянка и трилистна водна детелина (за зона Витоша), странджанска боровинка, колхидски джел и тис (за Странджа) и панчичева пищялка, рилски ревен, рилска иглика и тис (за Рилски манастир). Одобрени са програмите за всички видове. Допълнителна информация можете да намерите на тук.
Консервационни дейности
Подбрани са местата, от които да се добиват репродуктивни материали – семена и резници, чрез които ще се възстановяват горските местообитания. Събрани са семена и резници от 10 вида. В блатата на остров Персин в природен парк Персина бяха поставени вече първите коренища от бяла и жълта водна лилия, алоевиден стратиотес, джулюн и европейско четирилстниче. Това лято наблюдавахме първата цъфнала бяла водна лилия в блатото Песчина за първи път от десетки години насам. Двете изключително сухи лета доведоха до пресъхване на блатата през 2011 г. и 2012 г. За всички видове предстои допълнително внасяне на коренища, за да се гарантира успех. В природен парк Витоша с цел подсилване на популацията бяха внесени семена от росянка. А от Чаирските езера в Родопите бяха събрани първите растения от водна детелина, която предстои да се размножи в разсадник и отново да с върне в природния парк, от където е изчезнала преди години. За природен парк Странджа бяха събрани първите резници от тис и джел които се отглежда в разсадник, от където ще бъдат засадени в парка, за да подсилят съществуващите малък брой тисове там. Повече информация можете да намерите тук.
Проведено беше първото залесяване в четири природни парка. На обща площ от 106 дка в Природен парк Българка бяха залесени 53 800 броя фиданки от видовете черна елша, върба и планински ясен. Целта е възстановяване на крайречни гори. За възстановяване на склоновите гори са използвани бук, зимен дъб, явор и сребролистна липа.
На обща площ от около 100 дка на територията на Природен парк Витоша са залесени клекови фиданки в землището на село Чуйпетлово. Целта е възстановяване на т. н. мочурни гори. През есента на миналата година по река Струма над Чуйпетлово бяха засадени 835 фиданки бяла върба, които са част от крайречните гори в южна България.
На територията на Природен парк Врачански Балкан бяха залесени фиданки от вида черна топола и бяла върба на площ от 23 дка. Фиданките са осигурени от Тополово стопанство - Пазарджик. Чрез залесяването с тези видове се цели възстановяване на крайречните гори в региона. В Природен парк Сините камъни, върху площ от три декара в района на язовир Асеновец, са залесени бели върби. Целта е възстановяване на крайречно местообитание, характерно за реки и влажни зони в южна България. Освен това, в местността Даулите тази година са залесени и 16 декара с фиданки явор и бук.
На 29 май 2010 г., 14 май 2011 г. и 19 юни 2012 г. над 8000 доброволци се включиха в инициативата Национален ден на природните паркове на WWF, подкрепена от GLOBUL и администрациите на природните паркове. Участниците събраха над 30 тона отпадъци. Подробности за инициативата.
Като част от инфраструктурата по проекта са изградени 11 дървени моста в 9 парка, над 10 туристически къта и е ремонтирана съществуваща инфраструктура като заслони, туристически кътове, пейки и др. Във всеки от 10-те парка са поставени по десет табели с информация за събирането на отпадъци в природните паркове. В десетте парка са поставени по две информационни табели за проекта.
Комуникации
Изработена е интернет страница на проекта, която се актуализира регулярно с новини и резултати.
Проведена беше първата национална пресконференция по проекта, а в зона Българка беше организирано първото журналистическо пътуване. На него бяха представени дейностите, които ще се осъществяват и беше показано как ще се премахва чуждия инвазивен вид японска райнутрия. При провеждането на най-интересните дейности от проекта се изпращат съобщения до медиите.
Управление
Сформиран управленския екип на проекта, подготвена е документацията за добавяне на 21 нови бенефициенти към него и беше подписано ново споразумение между ИАГ и ЕК.
Изготвени и подписани бяха 21 споразумения между координиращия бенефициент и новите асоциирани бенефициенти. Изготвени и внесени са първият встъпителен и първият междинен доклад към Лайф звеното. Осъществени са срещи на целия екип по проекта, както и редица вътрешни срещи в по-тесен състав. Правят се посещения на бенефициенти по проблеми на администрирането на проекта, както и полеви посещения.
Мониторинг
Създаден е Направляващ комитет по проекта, който проведе първата си среща на 26 ноември 2010 г. В него участват представители на МОСВ, ИАОС, Института по гората и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Българско дружество за защита на птиците и Българска фондация биоразнообразие. Втората среща се проведе през март 2012 г., като предстои още една догодина.
Проведени са три срещи с мониториращия представител на Лайф звеното – април 2010 г., май 2011 г. и май 2012 г.
Първият сезон на заснемане на парковете от въздуха приключи през 2011 г. То се осъществява от известния фотограф Александър Иванов. В момента тече вторият сезон на заснемането от въздуха.
Одит
Приключил е финансовия одит на разходните документи за 2010 г., на финален етап е одита за 2011 г.
