Новини | WWF

Новини



Проектът „Възстановяване на гори в 10 природни парка“ получи признание от Европейската комисия

Европейската комисия отличи работата на WWF-България и партньорите й по проекта за възстановяване на редки и застрашени растителни и дървесни видове.

От общо 63 проекта, финансирани по програма LIFE+, като най-добри за 2015 г. са отличени 23, сред които българските участници са WWF-България, БФБ и БДЗП.

Проектът на WWF, изпълнен съвместно с Изпълнителната агенция по горите и дирекциите на 10 природни парка, е уникално начинание за опазване и възстановяване на редки и застрашени видове в България.

Завръщат се изчезнали видове

От няколко десетилетия насам водната детелина се смяташе за изчезнала от природен парк „Витоша“, но след засаждането на млади индивиди, произведени от коренища, през 2013 г. и оцеляването им след първата зима, днес тя отново може да се наблюдава там. 

В най-посещаваните защитени територии в страната WWF и партньорите му залесиха над 320 000 фиданки и резници на ясен, дъб, бук, клек, тис, черна елша; възстановиха 13 характерни растителни вида, като бяла водна лилия, водна детелина, колхидски джел и странджанска боровинка, алоевиден стратиотес, росянка, рилска иглика и панчичева пищялка.

Бяха премахнати чуждите растителни видове и заменени с местни; изгради се туристическа инфраструктура и бяха обучени над 150 недържавни горски собственици и стопани.
 
Не на последно място една от значимите характеристики на проекта е продължаващата дейност на парковите дирекции и след изтичането на срока му, която гарантира по-трайни и дългосрочни резултати.

Наградите ще се връчат на 31 май в Брюксел в рамките на Европейската зелена седмица. Критериите, на базата на които се селектират най-добрите проекти, включват оценка на приноса на проекта за опазването на природата в краткосрочен и дългосрочен план, социално-икономическо въздействие на проекта, иновативност и устойчивост, приложимост на европейските политики и ефективно изразходване на средствата.
 
	© WWF
© WWF

Водната детелина в природен парк „Витоша“ разцъфна

Редкият вид водна детелина (Menyanthes trifoliata), която възстановявахме в парк „Витоша“ като част от дейностите по проекта, разцъфна в края на пролетта.
До неотдавна водната детелина се смяташе за изчезнал вид в ПП „Витоша“ заради ползването на водните ресурси в парка за питейни нужди, което нарушава водния режим. Някога тя се е срещала в приизворните торфища край х. „Боерица“, под Черната скала и вероятно на други места.
Една от целите на проекта беше връщането на водната детелина в парка. WWF пое разработването на програмата за възстановяване на вида и съгласуването ѝ с министерството на околната среда. Дирекцията на природен парк „Витоша“ събра коренища от 20 растения и избра разсадник, където се произведоха 70 млади растения. Отделна задача бе изборът на подходящи места за възстановяване. През септември 2013 г. експерти и доброволци на парка засадиха младите растения в района на Конярника и около Черни връх.
Водната детелина е част от местообитание 7140: Преходни торфища и плаващи подвижни тресавища, което е ключово за опазване в парка.
Цъфналата водна детелина е знак за успешното връщане на вида в парка – един от най-ценните ни резултати.

 
Проект LIFE+ NAT/BG/000281: „Опазване и възстановяване на 11 Натура 2000 места в крайречни и влажни зони в 10 местообитания по Директивата за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна в българските гори”, съфинансиран от програма ЛАЙФ+ на ЕС се проведе в партньорство с Изпълнителна агенция по горите, десет природни парка, Горска семеконтролна станция – София, Тополово стопанство – Пазарджик и WWF.
 
	© Desislava Gyurova
Цъфнала водна детелина в природен парк „Витоша“
© Desislava Gyurova

Непознатата Странджа в далечината разкрива своята мистерия

Една от най-мистичните планини пази климатичен разкош и огромно видово богатство.
9 юли 2014 г.

Навлизаме в Странджа покрай Черно море. Пътят се вие по острите зъбери на крайморските скали и скоро пресича входа на природния парк, ясно обозначен с табела. Малко след табелата виждаме няколко останки и черен път към незаконния строеж на хотелски комплекс Златна Перла. Преди няколко години той стана емблематичен успех за българската природозащита, тъй като се превърна в първия премахнат незаконен строеж по българското Черноморие.

Странджа се простира в югоизточна България и европейска Турция на обща площ около 10 000 кв км, от които само около 35% са на наша територия. Природен парк „Странджа“ обхваща 1161 кв км и е създаден през 1995 г. за да опазва уникалното видово разнообразие на тази малко позната планина.

Тук сме за да видим резултатите от проекта на WWF, ИАГ и дирекциите на 10 природни парка “Възстановяване на гори в 10 природни парка в България”, който продължи 4 години и приключва през лятото на 2014 г. Тръгваме през планината и спирайки на първата ни спирка, която е обозначена с туристически табели и кът, построен по проекта, научаваме, че ПП „Странджа“ обхваща обширни дъбови и букови гори – едни от най-големите непрекъснати горски масиви в Европа – с редки екосистеми от южноевксински тип, както и земеделски земи във водосборите на реките Велека, Младежка и Резовска.

Разходката започва по екопътека Марина река, която показва на посетителите защитената местност със същото име. Гората буквално гъмжи от редки видове, за което спомага характерната за Странджа прекомерна влага – от време на време от дърветата капе вода, а въздухът е гъст и влажен. Сянката, която е надвиснала почти над цялата пътека, помага на разходката да се превърне в приятно, енергизиращо мероприятие с образователен характер.

Защитена местност „Марина река“ е част от първия български резерват „Горна Елешница - Силокосия“, създаден в далечната 1933 г. Обявена е за да опази вековни горски формации на източен бук и източен горун с вечнозелен подлес от лавровидни храсти, както и най-жизненото находище на тис в Странджа. Тук са останали само 5 броя тисови дървета и всички те са мъжки. През есента на 2013 г. по проекта на WWF бяха засадени още десетки млади тисчета, някои от които ще видим по-късно в сърцето на местността Марина река.

Пътеката Марина река е още известна като „живият музей на терциерна Европа“. Разходката не може да продължи бързо, защото често спираме да разгледаме образователните табели по пътя, които разкриват богатството на планината. По продължение на пътеката са разположени 11 тематични табла с оригинални фотографии, горско училище с 5 познавателни модула, където може да научите много за развитието и на този масив и неговите обитатели, и редица туристически кътове за отдих. Продължаваме навътре, изпълнени с надеждата да имаме късмет поне за миг да зърнем някой от многобройните обитатели на планината.

А те никак не са малко: няколко вида прилепи, къртица, но и малка водна земеровка, горски сънливец, видра и златка (последните три са защитени видове), чакал, а дори и рис, който се счита за изчезнал. Дивата котка, която също е защитен вид, е сред петте най-важни за опазване в парка бозайници. Сред обичайните обитатели на гората е дивата свиня, сърната и благородния елен.

Продължаваме развълнувани по пътя си, заобиколени от масиви на странджанска зеленика – знаковото растение за парка, което цъфти през май с искрящи от влагата широки зелени листа и лилави цветове. Следват няколко табели, информиращи ни за разнообразните видове птици и влечуги, които живеят в дълбоката странджанска гора.

Водачът на групата, експерт-екологът Иван Камбуров от ДПП „Странджа“ разказва подробно за ценността на планината и демонстрира различните природозащитни дейности, извършени тук. Някои дървета са обозначени със специфична маркировка за екологична дейност – две успоредни дълги линии, червена и бяла. Над нас са надвиснали елши, които хвърлят шарена сянка наоколо. Елшата е единствения широколистен дървесен вид, характерен за планината, който ражда шишарки.

Почвите, които формират Странджа, също са специфични. В границите на парка е единственото разпространение на жълтоземите както в България, така и в Европа. Тяхното развитие под южноевксинската горска растителност ги отличава от почвите на Средиземноморието и разкрива природната им връзка с ниските долини на Кавказ.

Не след дълго (пътеката е 1200 метра) пристигаме в горското училище, което е на брега на самата Марина река. Оборудвано с малки чинове, столчета и дъска, то предразполага туристите да поседнат и да научат още някоя тайна на величествената Странджа. Наоколо са разположени няколко табла – с птиците, животинските и растителните видове, които се срещат тук. А самата река е богата на безброй безгръбначни обитатели.

Досами водата забелязваме единия от петте останали стари тиса – грандиозен и вечнозелен сред младите си широколистни съседи. Близо до брега на реката през 2013 г. по проекта за възстановяване на гори в 10 природни парка са посадени десетки малки тисчета. Техните млади клони вече имат светло-зелени краища, което показва, че са се прихванали добре и растат. Това е един от успехите на проекта.

Тисът е само едно от древните растения-реликти, които се срещат тук. Виждаме и типичния колхидски джел, също обект на проекта, както и четинест многоредник, зайча трънка, мушмула, етруски нокът, подезичест залист и пухесто горянче. Всички тези растения са оцелели от отдавна отминали геологични времена. Наоколо е пълно с паднали дървета, което е знак за правилно отношение към старата гора: падналите дървета се оставят, защото те формират новия почвен слой, а докато това стане, представляват безценно местообитание, храна и подслон за редица видове.

Тричасовата разходка по екопътека Марина река върви към своя край. И макар че за да се върнем, се изкачваме, не чувстваме умора, а напротив – прилив на енергия от чистия въздух, прохладната шарена сянка и лекия повей на летния странджански вятър.


Текст: Елица Грънчарова
 
	© Елица Грънчарова/WWF
Река Велека и величието на Странджанската гора.
© Елица Грънчарова/WWF
 
	© Елица Грънчарова/WWF
Река Велека, която тече през Странджа, се влива в Черно море.
© Елица Грънчарова/WWF
 
	© Елица Грънчарова/WWF
Спирка край чешмата и туристически кът, построен по проекта.
© Елица Грънчарова/WWF
 
	© Елица Грънчарова/WWF
Туристически кът, построен по проекта.
© Елица Грънчарова/WWF
 
	© Елица Грънчарова/WWF
"Входът" на екопътека Марина река е ясно обозначен.
© Елица Грънчарова/WWF
 
	© Елица Грънчарова/WWF
Странджанска зеленика.
© Елица Грънчарова/WWF
 
	© Елица Грънчарова/WWF
Елши
© Елица Грънчарова/WWF
 
	© Елица Грънчарова/WWF
Горско училище край Марина река.
© Елица Грънчарова/WWF
 
	© Елица Грънчарова/WWF
Един от петте останали стари тиса.
© Елица Грънчарова/WWF
 
	© Елица Грънчарова/WWF
Млад тис, засаден по проекта "Възстановяване на гори в 10 природни парка в България".
© Елица Грънчарова/WWF

Млади растения от редки видове за първи път засадени от човешка ръка в Странджа

27 юни 2014 г.

Млади растения от дървовидната странджанска боровинка и колхидски джел бяха засадени в Природен парк „Странджа”. Колхидският джел и кавказката боровинка са реликти с ограничено разпространение, които в България, а и на територията на Европейския съюз и мрежата Натура 2000 се срещат единствено в границите на Природния парк, в Странджа планина. Видовете са застрашени, включени в Червена книга на България и са защитени по Закона за билогичното разнообразие. Размножаването на двата вида от стъблени и коренови резници в лабораторни условия представляваше голямо предизвикателство, тъй като научни публикации и опит за подходящите методологични подходи липсваха.

Цел на извършената дейност е да се подсилят съществуващите популации на двата вида на територията на Парка като част от местообитание – 91S0 * Западнопонтийски букови гори. Локалните популации на дървовидната странджанска боровинка и колхидския джел в Странджа планина са малочислени и заемат ограничени площи. Събраните резници бяха вкоренени в разсадник, като в процеса на укрепване бяха проодоляни на няколко етапа различни трудности, свързани с реликтната природа на видовете и специфичното им размножаване основно чрез коренови издънки в почвена среда или в разграждащата се листна постилка. Тестван бе втори метод: производство на фиданки чрез прилагане на отглеждането на тъканни култури. Производството по двата метода бе успешно и през юни през 2014 г. по тридесет индивида от двата вида растения бяха засадени на 8 подходящи места в парка. Първият проведен мониторинг за успешното им прихващане даде обнадеждаващи резултати.

 
	© WWF Bulgaria
Засаждане на колхидски джел
© WWF Bulgaria

Изготвена е брошурата - технически доклад за консервационните дейности по проекта

23 юни 2014 г. 

На 23 юни WWF публикува технически доклад по проекта „Възстановяване на гори в 10 природни парка в България“. В него можете да откриете данни за проекта, резултатите от проекта, както и детайлно описание на дейностите и придобития опит.

Освен залесяване и премахване на чужди видове, бяха извършени и дейности по възстановяване на редки растения, отглеждане на млади гори, опазване на местообитанията чрез специализирана инфраструктура, почистване на целеви местообитания, както и са направени снимки от въздуха на всички 10 парка.

Надяваме се опита от проекта, описан в брошурата, да послужи и да се ползва при следващи подобни екологични проекти и инициативи.

Целият доклад можете да видите ТУК
 
	© WWF
© WWF

Съобщества от клек бяха възстановени на Витоша

Доброволци помогнаха за засяването на семена над село Чуйпетлово.
13 юни 2014 г.

На 23 май 2014 г. група доброволци и експерти от природен парк Витоша засяха семена от клек над село Чуйпетлово в Природен парк „Витоша“. Семената бяха събрани от Рила и обработени от Горска семеконтролна станция – София.

Методът вече даде резултат през 2013 г. и за голяма радост на участниците в проекта, мониторингът тази пролет показа, че семеначетата успешно са преживели зимата. Прилагаме този метод за втори път по проекта, за да постигнем още по-добри резултати и за да покрием по-големи площи. 

Клекът е иглолистно растение от рода на бора и е доминиращ в растителни съобщества в Рила и Пирин. В миналото е покривал и големи площи във Витоша, но там вече са останали само малки групи клекови храсти. Целта на тази дейност е да възстанови част от клековите съобщества, като местата на работа по проекта са малко петно в района на Алеко на север и в землището на село Чуйпетлово на юг.

Видът е важен за укрепването на почвите и за поддържането на биологичното разнообразие. Растенията са с трайна дървесина и съдържат етерично масло. В миналото са използвани за различни цели: за добив на дървесина, дървени въглища, във фармацията и парфюмерийната промишленост. Според Червената книга на Република България, клековите съобщества се унищожават при строежите на ски писти, ски влекове и други туристически съоръжения. Въпреки че стопанското използване е сведено до минимум, в настоящето развитието на туристическа инфраструктура оказва отрицателно въздействие върху клека.
 
	© Десислава Гюрова
Семеначе на клек.
© Десислава Гюрова

Засадените през есента фиданки в ПП „Персина“ в момента са залети от река Дунав

Подобно на потопените през 2013 г. фиданки, има голяма вероятност и новите да оцелеят.
20 май 2014 г.

През есента на 2013 г. на остров Градина в Природен парк „Персина“ отново бяха залесени фиданки от черна топола, полски бряст и летен дъб, по проект LIFE/08/NAT/BG/281 като част от възстановяването на природно местообитания 91Е0* - един от типовете крайречни гори на мястото на плантация от хибридни тополи. Характерно за тези гори е, че издържат на заливане в зависимост от сезонното прииждане на реките.

През май 2014 г. нивото на Дунав се качи и много от фиданките останаха под почти 1 метър вода, но това по принцип не пречи на оцеляването им.

Фиданки бяха залесени и през пролетта на 2013 г., след което река Дунав ги заля. Проверка на терен в края на юли 2013 г. обаче показа, че след отдръпването на водата само малка част от посадените през пролетта на 2013 г. фиданки в ниските части на острова са загинали. Всички останали бяха в много добро състояние. Поради тази причина има голяма вероятност и засадените през есента на 2013 г. фиданки да оцелеят, ако заливането на остров Градина се отдръпне в рамките на един месец.

Специалисти на ПП „Персина“ продължават да наблюдават острова и да следят нивото на водата на река Дунав.

Това е първият проект, в който партньор е Изпълнителна агенция по горите, като тя съфинансира залесяване с консервационни цели. Участниците в него са Агенция по горите, десет природни парка, Горска семеконтролна станция - София, Тополово стопанство - Пазарджик и WWF.

Проект LIFE+ NAT/BG/000281: „Опазване и възстановяване на 11 Натура 2000 места в крайречни и влажни зони в 10 местообитания по Директивата за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна в българските гори”, съфинансиран от програма ЛАЙФ+ на ЕС.

 
 
	© ПП
Фиданките, засадени през пролетта на 2013 г., след отдръпването на водата.
© ПП "Персина"
  • Засяване на клек на Витоша

    Търсим доброволци за засяване на семена от клек в природен парк Витоша. Имаме нужда от сигурни хора, които да помогнат на терен за един ден между 21 и 23 май. Датата не е ясна и зависи от това кога ще поникнат семената. Залесяването ще продължи 4-5 часа и ще е над Чуйпетлово. Ако нямате собствен автомобил ще осигурим транспорт. Моля попълнете формата и следете посочения email адрес, на който ще Ви съобщим подробностите около деня и тръгването. Благодарим!

  • Моля, посочете Вашето име
  • Моля, посочете email, на който да Ви изпратим информация кога и къде ще бъде залесяването
  • Моля, посочете телефон за връзка
  • * Задължителна информация

Заключителна среща на Управителния съвет по проекта

14 май 2014 г.

На 13 май 2014 г. в сградата на Изпълнителната агенция по горите се проведе заключителна среща на Управителния съвет по проекта. В състава на УС влизат представители на правителствени, неправителствени и научни организации.

Бенефициентите по проекта "Възстановяване на гори в 10 природни парка в България" представиха резултатите от проекта до момента, получиха коментари и препоръки от членовете на УС по работата, която вече е свършена, и във връзка с оставащите дейности до края на юни, както и за бъдещи дейности в областта.
 
	© WWF/Стела Динева
Среща на УС по проекта.
© WWF/Стела Динева

WWF представя пред студенти резултатите от проекта за възстановяване на редки растения

Една история за връщането на редки растения в парковете, залесяването на крайречни гори, млад клек и много други.
7 май 2014 г.

На 7 май 2014 г. от 18:30 ч., в зала 163 на Биологическия факултет на Софийски Университет “Св. Климент Охридски” Катерина Раковска, експерт по програма “Защитени територии и Натура 2000” към WWF, ще представи проекта „Възстановяване на гори в 10 природни парка в България“.

Това е проект за възстановяване и опазване на горски местообитания и на местообитания на влажни зони в десет природни парка в България, в който са използвани както традиционни, така и новаторски методики за залесяване на изчезнали видове. Ще научите как за четири години върнахме редки растения, с които никой до сега не е работил в четири природни парка, възстановихме горски местообитания на площ от над 800 дка в седем природни парка, за първи път отгледахме над 700 дка млади гори в Странджа, а и създадохме маточник от черна топола за бъдещи природозащитни дейности.

Ще чуете за младите фиданки, които се превръщат в нови крайречни гори, за нови места за алоевидне стратиотес и водна детелина, възстановените водни лиии, росянки, тис и странджанска боровинка, както и други редки растения. Ще ви разкажем за помощта на много доброволци, които се включиха в почистване на парковете и помогнаха за ремонтиране на нова паркова инфраструктура.

След представянето Катерина Раковска ще отговаря на въпросите на публиката.

Това е първият проект, в който партньор е Изпълнителна агенция по горите, като тя съфинансира залесяване с консервационни цели. Участниците в него са Агенция по горите, десет природни парка, Горска семеконтролна станция - София, Тополово стопанство - Пазарджик и WWF.

Проект LIFE+ NAT/BG/000281: „Опазване и възстановяване на 11 Натура 2000 места в крайречни и влажни зони в 10 местообитания по Директивата за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна в българските гори”, съфинансиран от програма ЛАЙФ+ на ЕС.

Можете да се включите в събитието във фейсбук
 
 
	© Иван Камбуров, ДПП
Западно-понтийски букови гори и зеленика, Заарландски метод на отглеждане на млади гори, площ: 652 дка.
© Иван Камбуров, ДПП "Странджа"

Приключи почистването с тежка техника в Природен парк „Витоша“

27 март 2014 г.

Незаконното сметище от строителни и битови отпадъци, което се намираше в местността по пътя между кв. Бояна и местността „Тихия кът“ в Природен парк „Витоша“, беше премахнато с булдозери и камионна 25 март 2014 г. Бяха събрани и извозени отпадъци с обем 80 кубика.

Почистванията в природните паркове са една от дейностите по проекта „Възстановяване на гори в 10 природни парка в България“, която се извършва от четири години насам. Тази година, доброволци събираха отпадъци в защитените територии в рамките на четири поредни дни като част от почистването на природни паркове. В момента служители от всички природни паркове довършват работата по почистване с тежка техника.

Освен благоприятния ефект от облагородяването на определени места, тази дейност цели да напомни на хората, че в природните паркове няма организирано сметосъбиране и сметоизвозване. За това: „Боклукът – в раницата“!

Тази дейност е част от голям проект за възстановяване и опазване на горски природни местообитания и растителни видове в 10 природни парка, изпълнявана от WWF, Изпълнителна агенция по горите и десет дирекции на природни паркове, съфинансиран по програма ЛАЙФ+ на ЕС, проект LIFE08 NAT/BG/000281.
 
	© Юлиян Антонов
Незаконното сметище на Витоша преди почистването.
© Юлиян Антонов
 
	© Юлиян Антонов
Почистване с тежка техника на незаконното сметище на Витоша.
© Юлиян Антонов

Тази есен приключи залесяването в природен парк Персина

14 февруари 2014 г.

Приключи и вторият етап от залесяването в природен парк Персина, чиято цел е възстановяване на горски крайречни местообитания (с код 91Е0* по директивата за природните местообитания). Фиданки от черна топола, бяла върба, летен дъб и бряст бяха засадени на остров Градина и недалеч от село Драгаш Войвода на обща площ от 270 дка.

Малко след първия етап от залесяването нивото на река Дунав се покачи значително, заливайки почти целия остров. След оттеглянето на водата стана ясно, че част от прясно залесените фиданки са отнесени, но тези, които останаха, не само че бяха оцелели, но бяха в много добро състояние. Това е характерно за крайречните гори, които могат да бъдат периодично заливани без това да ги уврежда.

Тази дейност е част от голям проект за възстановяване и опазване на горски природни местообитания и растителни видове в 10 природни парка, изпълнявана от WWF, Изпълнителна агенция по горите и десет дирекции на природни паркове, съфинансиран по програма ЛАЙФ+ на ЕС, проект LIFE08 NAT/BG/000281.
 
 
	© Persina Nature Park/Veselin Koev
Фиданка от бял бряст след заливането от р. Дунав.
© Persina Nature Park/Veselin Koev

ПП „Врачански Балкан“ представя проекта за опазване и възстановяване на природни местообитания

WWF разказва за проекта в останалите девет природни парка.
7 март 2014 г.

На 11 март от 11.00 ч. дирекцията на Природен парк „Врачански Балкан“ към ИАГ организира заключителна пресконференция по проекта „Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в 10 Натура 2000 места в българските гори“ по програма LIFE+. Тя ще се състои в природозащитен център „Натура” в град Враца на ул. "Поп Сава Катрафилов" 27-29 (на Червения площад).

Експерт от ДПП „Врачански Балкан” ще запознае гостите с дейностите и постигнатите резултати от проекта на територията на парка, включително премахване на чуждите дървесни и растителни видове, възстановяване и опазване на природни местообитания чрез залесяване с местни видове, почистване на парковата територия и поставяне на специализирана инфраструктура. Резултатите от изпълнението на целия проект в останалите паркове, партньори по проекта ще бъде представен от Катерина Раковска, координатор на проекта от WWF и експерт защитени територии.

Проектът LIFE08 NAT / BG/000281се изпълнява по програма LIFE+ (2007-2013) и е на обща стойност 1 236 834 евро. Съфинансирането от Европейския съюз възлиза на 615 199 евро, а останалата част е изплатена от Изпълнителна агенция по горите. Той стартира през м. януари 2010 г. и е с продължителност четири години и половина.
 
 
	© Венислав Вълчев
Природен парк "Врачански Балкан"
© Венислав Вълчев

Природозащитен център „Натура“ във Враца става домакин на пътуващата изложба

Изложбата представя уникални снимки от въздуха на десетте парка и информира за проектните дейности.
17 февруари 2014 г.

От 18 февруари до края на март 2014 г. пътуващата изложба с уникални снимки от въздуха на известния български фотограф Александър Иванов, създадена по проекта на WWF „Възстановяване на гори в 10 природни парка“, ще бъде разположена в Природозащитен център „Натура“ в гр. Враца на ул. "Поп Сава Катрафилов" 27-29 (на Червения площад).

Освен снимки, изложбата представя табла, описващи проектните дейности в десетте природни парка. Там посетителите могат да се запознаят с обща информация за съответната защитена територия (разположение, площ, характеристики и други), както и с дейностите, извършвани в парка в рамките на проекта.

Природозащитен център „Натура“ към дирекцията на Природен парк „Врачански Балкан“ се намира в близост до центъра на гр. Враца. Той предоставя подробна информация за защитените територии и зони на територията на ПП „Врачански Балкан“, както и за изградените еко-пътеки и опознаваетлни маршрути, места за настаняване и развлечения. В центъра се провеждат обучения и семинари, реализират се образователни програми, работа с деца и ученици на природозащитна тема. Звеното провежда различни мероприятия и кампании на природозащитна тема, осигурява професионални водачи на желаещите туристи, и други.

Тази дейност е част от голям проект за възстановяване и опазване на горски природни местообитания и растителни видове в 10 природни парка, изпълнявана от WWF, Изпълнителна агенция по горите и десет дирекции на природни паркове, съфинансиран по програма ЛАЙФ+ на ЕС, проект LIFE08 NAT/BG/000281.


 
	© Александър Иванов
Природен парк "Персина"
© Александър Иванов

Нови 681 дка фиданки от местен произход са залесени в пет природни парка по проект ЛАЙФ +

681 дка са засадени с фиданки от местни видове по време на пролетното и есенното залесяване в пет природни парка: "Врачански Балкан", "Българка", "Сините камъни", "Златни пясъци" и "Витоша". Целта е възстановяване на горските местообитания в природните паркове, които са защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000.

Дейността е част от проект "Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в десет защитени зони в българските гори". Той се реализира от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), десет природни парка, структури на агенцията и WWF.

В рамките на проекта, в природен парк "Сините камъни", в местността "Даулите", тази година са залесени нови 15 декара явор и бук. На обща площ от 308 дка в природен парк "Русенски Лом", бяха залесени фиданки от цер, сребролистна липа, полски бряст и планински ясен. В природен парк "Персина", на площ от 150 дка, бяха засадени фиданки от черна топола, бял бряст и летен дъб. 57 дка клек бяха засадени в природен парк "Витоша". Също там, през есента, доброволци помогнаха за засаждането на 3 дка клек, а в ПП "Златни пясъци" - на 4 дка полски ясен.

Тази пролет беше проведено и „отглеждане“ –оплевяване и купуване на залесените фиданки през изминалия сезон във "Врачански Балкан", "Българка", и в "Сините камъни".

Общо 681 дка са залесени към момента. Остава да се засадят близо 120 дка в ПП "Персина" до края на годината.

Една от дейностите по проект е и премахването на чужди и инвазивни видове като аморфата в "Персина" и акацията в "Русенски Лом". Макар и привлекателни с цветовете си, тези чужди видове са с огромни възможности за разселване, а по този начин отнемат жизнено пространство на българските растителни видове.

Донор на проекта "Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в десет защитени зони в българските гори" е програма LIFE+, която е финансов инструмент за околна среда на Европейския съюз.

Целта е възстановяване на природни местообитания с местни видове, характерни за съответната зона. Природното местообитание (наричано още хабитат), представлява район с набор от характерни растения, изложение и почвен състав. Природните местообитания от Натура 2000 се опазват в цялата европейска общност, тъй като са застрашени от изчезване, имат много малко естествено покритие или представляват изключителни примери за типичните характеристики на даден биогеографски район. У нас се срещат 119 вида и 90 типа природни местообитания от значение за европейската общност. Много от българските видове, опазвани от Натура 2000, все са още широко разпространени у нас, но са застрашени или вече са изчезнали в Европа.
Ulmus minor 
	© WWF Bulgaria
Фиданка полски бряст, засадена в ПП "Русенски Лом"
© WWF Bulgaria

Млади фиданки от тис бяха засадени в Природен парк „Странджа“

За първи път в Странджа тисът се възстановява в природна среда.
3 декември 2013 г.

През последната седмица на ноември 2013 г. повече от сто млади фиданки от един от най-редките вечнозелени реликтни дървесно-храстови видове тис бяха засадени в Природен парк „Странджа“ с цел подсилване на популацията на растението и осигуряване на размножаването на този рядък вид, типичен за планината.

Възстановяването на тиса в естествена среда се прави за първи път в Странджа. Младите фиданки пристигнаха в природния парк след като почти две години бяха отглеждани в разсадник. Залесяването с тисове е част от дейността за възстановяване на редки видове по проекта на WWF България „Възстановяване на гори в 10 природни парка“ (LIFE08 NAT/BG/000281). Експерти от природния парк засадиха фиданките в подходящи местообитания в местност Синият вир (землището на Синеморец), ЗМ Марина река (землището на село Българи), местност Сливката (землището на село Българи) и в местност Мързевски дол (землището на село Кондолово). Още двайсет млади тиса бяха депозирани за попълване на бройките в Специализирания разсадник на ДПП Странджа в местност Качул.

Тисът (Taxus baccata L.) е защитен вид от Закона за Биологичното разнообразие и е оценен като застрашен вид в Червената книга на България. Среща се в ограничени популации – от единични индивиди до малобройни групи в няколко планини в страната: Предбалкан, Стара планина, Витоша, Славянка, Пирин, Рила, Родопи, а находищата в Странджа са с най-ниската надморска височина. Тисът е наричан и “отровачка“, защото клонките и иглиците му са отровни. Единствено зрелите плодове са подходящи за храна на птиците, които по този начин разнасят семената на растението.

До започването на проекта „Възстановяване на гори в 10 природни парка“, поради прекомерно изсичане в миналото и промяна на горските местообитанията, в българската част на Странджа планина бяха оцелели едва четири индивида от тис.

През пролетта предстои допълнително засаждане на фиданки от тис и проследяване успеха на прихващане на вече посадените дървета.
 
	© ДПП
Засаждане на фиданки тис в Природен парк "Странджа"
© ДПП "Странджа"

Създаденият по проекта маточник се използва и за други природозащитни дейности

През 2013 са произведени почти 40 хиляди млади тополи.
22 ноември 2013 г.

В рамките на проекта „Възстановяване на гори в десет природни парка“, през 2010 г. беше създаден маточник за черна топола и бяла върба. През 2013 г. от него бяха произведени допълнително 38 000 резници от местния вид черна топола P.Nigra L. Те са продадени на Югоизточно държавно предприятие Сливен за производство на фиданки и залесяване в зони от европейската екологична мрежа Натура 2000, които се намират на територията на стопанството.

Тополите са любимите дървета за гнездене на царските орли в България. Поради тази причина, Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) закупи 970 тополови фиданки от вида P.Nigra L, по проекта „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България”, финансиран от програма LIFE на Европейския съюз. БДЗП засажда фиданките за да осигури дом за орлите през идните години.

Маточникът, създаден по проекта на WWF България „Възстановяване на гори в десет природни парка“, е разположен на площ от 20 декара. Създаден е от експерти на Тополово стопанство Пазарджик, което е партньор по проекта, както и с помощта на Горска семеконтролна станция София (ГСС София). Експертите от ГСС София проучиха съществуващата горска база и избраха конкретни дървета от черна топола, подходящи за добив на репродуктивен материал за нуждите на проекта.

За поддръжка и използване на маточника, бяха закупени трактор и пневматични ножици.
 
	© Тополово стопанство Пазарджик
Маточник за черна топола и бяла върба в Тополово стопанство Пазарджик.
© Тополово стопанство Пазарджик

Четири редки вида растения вече са засадени в Природен парк „Рилски манастир“

Пътуващата изложба представя възстановяването на редки видове в природните паркове.
7 ноември 2013 г.

Една от основните консервационни дейности по проекта в ПП „Рилски манастир“ беше подсилването на популациите на 4 вида редки растения – панчичева пищялка, рилска иглика, рилски ревен и тис. Три от видовете бяха успешно размножени в разсадници и засадени в различни подходящи местообитания край река Рилска. Екземпляри от вида рилска иглика бяха взети от места, където красивото растения е многочислено и засадени там, където го няма.

Рилската иглика (Primula deorum Velen.) е много рядък български ендемит, остатък от времето преди заледяванията по нашите земи и се среща само в Рила. Защитен е от българските и международните закони и е включен в Червената книга.

Рилският ревен (Rheum rhaponticum L.) е ендемит за Северозападна и Средна Рила и е един от най-редките видове във флората на България. Оценен е като критично застрашен в националния червен списък на висшите растения. Включен е в списъците на IUCN(R) и Бернската конвенция. Рилският ревен също е оцелял от преди последния ледников период и затова се възобновява трудно, а популациите му са силно фрагментирани.

Балканската (панчичева) пищялка
(Angelica pancicii Vandas) е балкански ендемит. Оценен е като уязвим в националния червен списък на споровите и семенни растения и е включен с категория “рядък” в Червената книга на България. Балканската пищялка е и лечебно растение.

Тисът е застрашен вид, един от редките вечнозелени реликтни дървета във флората на ПП “Рилски манастир”. На национално ниво той е оценен като “застрашен вид” в Червения списък на висшите растения в България. На територията на цялата страна тисът има ограничено разпространение и разстроени популации – единични индивиди до малобройни групи. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие.

За да представим тази интересна и новаторска дейност, както и останалата работа по проекта, направихме пътуваща изложба, която може да бъде видяна през ноември в читалището на град Рила – първият град от националното турне на изложбата след откриването й в София

Тези дейност да част от голям проект за възстановяване и опазване на горски природни местообитания и растителни видове в 10 природни парка, изпълнявана от WWF, изпълнителна агенция по горите и десет дирекции на природни паркове, съфинансиран по програма ЛАЙФ+ на ЕС, проект LIFE08 NAT/BG/000281.
 
	© WWF Bulgaria
© WWF Bulgaria

Изложба за възстановяване на горски местообитания и редки растения в парковете

Открихме пътуващата изложба, която разказва как се опазват и възстановяват горски природни местообитания и редки растения в 10 природни парка у нас. Снимки и текст за всяка дейност описват засаждането на рилски ревен в природен парк Рилски манастир, връщането на водната детелина на Витоша, на бялата водна лилия в Персина, за новия метод за отглеждане на млади гори в Странджа, опазването на карстови извори в Шуменско плато, възстановяването на крайречни гори във Врачански Балкан и Българка и на склонови гори в Русенски Лом и Сините камъни, както и залесяването с ясен на Златни пясъци. И много други.

Също така всеки парк е показан с една снимка от въздуха на фотографа Александър Иванов, автор на албума България от птичи поглед.

Изложбата може да се види в периода 1-15 октомври в Природонаучния музей в София на бул. „Цар Освободител“ 1. След това до края на октомври, ще гостува в Екостационара на Витоша в местността Белите брези. През октомври ще бъде показан в град Рила, където домакин ще бъде природен парк Рилски манастир. След това изложбата ще обиколи Враца, Габрово, Белене, Русе, Варна, Малко Търново и Шумен, градовете в които се намират дирекциите на природните паркове. Ще обявяваме на интернет страницата на проекта когато изложбата пристигне на ново място.

Тази дейност е част от голям проект за възстановяване и опазване на горски природни местообитания и растителни видове в 10 природни парка, изпълнявана от WWF, изпълнителна агенция по горите и десет дирекции на природни паркове, съфинансиран по програма ЛАЙФ+ на ЕС, проект LIFE08 NAT/BG/000281.
 
	© WWF България
© WWF България

Завръщане на редки видове в природата на парк Витоша

Експерти на природен парк „Витоша“ върнаха в природата екземпляри от росянка и водна детелина. Пътят на редките видове обратно в природата е дълъг. Включва подготовка на програма за възстановяване, съгласуване с Министерството на околната среда и водите и отглеждане в разсадник през изминалите две години.

Росянката (Drosera rotundifolia) е рядко насекомоядно растение, характерно за торфищата, част от защитените природни местообитания в парка.

Преди няколко десетилетия водната детелина (Menyanthes trifoliata) се е срещала в приизворните торфища на Витоша – при х. Боерица, под Черната скала и вероятно на други места. Видът е характерен за местообитание 7140 Преходни торфища и плаващи подвижни тресавища, един от ключовите обекти на опазване в защитена зона Витоша. След промени във водния режим, главно поради водоползване, както след засиленото бране на растението за лечебни нужди, е установено, че водната детелина на Витоша е изчезнала.

Растенията са засадени в местността Конярника и около Черни връх в подходящи за тях местообитания. Догодина предстои мониторинг за успеха на прихващане.

Тази дейност е част от голям проект за възстановяване и опазване на горски природни местообитания и растителни видове в 10 природни парка, изпълнявана от WWF, Изпълнителна агенция по горите и десет дирекции на природни паркове, съфинансиран по програма ЛАЙФ+ на Европейския съюз.
Drosera rotundifolia 
	© WWF Bulgaria
Росянка (Drosera rotundifolia)
© WWF Bulgaria

Шестото поредно издание на Националния ден на природните паркове ще се проведе на 8 юни

Шестото поредно издание на съвместната инициатива на международната природозащитна организация WWF и GLOBUL Национален ден на природните паркове ще се проведе на 8 юни (събота), 2013 г. Повече информация можете да намерите тук
Национален ден на природните паркове - парк Българка 
	© WWF DCP Archive
Национален ден на природните паркове - парк Българка
© WWF DCP Archive

Продължава възстановяването на жълтите водни лилии в парк "Персина

Екип на природен парк „Персина“ продължава възстановяването на жълтата водна лилия в блатата на остров Персин в река Дунав. В последните дни на април 20 екземпляра от редкия вид бяха взети от река Велека в Странджа и прехвърлени в Песчинското и Мъртвото блато в природен парк „Персина“. Очаква се по естествен път броят им да се увеличи.

Блатата на остров Персин (известен и като остров Белене) бяха възстановени преди четири години. Връщането на защитената жълта водна лилия, известна още като жълта водна роза или бърдуче, ще позволи на вида отново да намери мястото си във влажните зони на природния парк. Работата започна миналата година и е част от проекта „Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в десет защитени зони в българските гори”, който се реализира от дирекциите на десет природни парка към Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), съвместно с WWF.

В миналото жълтата лилия е образувала малко съобщество в централните части на Мъртвото блато, но при унищожаване на блатата в Персина е изчезнала от там. Освен красиво цвете, това растение е характерен вид от природното местообитание естествени еутрофни езера. Още 4 вида от същото местообитание са обект на  възстановяне в Персина – воден орех (джулюн), четирилистно разковниче, алоевиден стратиотес и бяла водна лилия.

Водните лилии имат множество полезни роли в природата. Те са обитавани от различни редки и застрашени видове. Върху листата им често могат да се видят блатни костенурки, които събират топлина, а в коренищата се крият риби.

Възстановяването на водната лилия става под контрола на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Русе по програма, одобрена от Министерството на околната среда и водите. Работата е съфинансирана от програма LIFE+.
Жълтите лилии, малко преди да бъдат засадени в новото им местообитание. 
	© WWF Bulgaria
Жълтите лилии, малко преди да бъдат засадени в новото им местообитание.
© WWF Bulgaria

1000 фиданки от клек залесени на Витоша

На 03 ноември 2012 г. с помощта на доброволческа група „Зеленият отбор на България” бяха засадени над 1000 фиданки от клек (Pinus mugo).

Залесяването се извърши в района на туристически център Алеко и в него се включиха над 70 души. Целта на акцията е опазване и възстановяване на находищата от клек на територията на парка.

Дейностите по възстановяване на клекови съобщества са част от проект LIFE+08 NAT/BG/000281 „Опазване и възстановяване на 11 Натура 2000 крайречни и влажни местообитания в 10 защитени зони”, по който дирекцията на Природния парк е партньор.
 
Над 70 души се включиха в залесяването 
	© Katerina Rakovska/ WWF
Над 70 души се включиха в залесяването
© Katerina Rakovska/ WWF

Близо 90 000 дръвчета залесени в четири природни парка по проект ЛАЙФ +

Близо 90 000 дръвчета са засадени по време на пролетното залесяване в четири природни парка: Врачански Балкан, Българка, Сините Камъни и Витоша. Те са изцяло местни видове, а целта е възстановяване на горските местообитания в природните паркове, които са защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Пролетното залесяване се извършва в рамките на проект „Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в десет защитени зони в българските гори”. Той се реализира от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), десет природни парка, структури на агенцията и WWF.

Тази година на територията на Природен парк Врачански Балкан бяха залесени 2 500 броя фиданки от вида черна топола и бяла върба на площ от 23 дка на територията на Държавно горско стопанство – Мездра. Фиданките са осигурени от Тополово стопанство - Пазарджик. Чрез залесяването с тези видове се цели възстановяване на крайречните гори в региона. До края на годината предстои да бъдат извършени три отглеждания с цел осигуряване на по-висок процент прихващане на фиданките. През следващата година ще бъдат залесени още 330 фиданки от вида черна елша.

На обща площ от 106 дка в Природен парк Българка бяха залесени 53 800 броя фиданки от видовете черна елша, върба и планински ясен. Целта е възстановяване на крайречни гори. За възстановяване на склоновите гори са използвани дървесните видове бук, зимен дъб, явор и сребролистна липа. През последните седмици вече се извърши първото отглеждане на новите насаждения, като до края на годината предстоят още две.

В рамките на проекта, в Природен парк Сините камъни, върху площ от три декара в района на язовир Асеновец, са залесени 750 броя бели върби. Целта е възстановяване на крайречно местообитание, характерно за реки и влажни зони в южна България. Освен това, в местността Даулите тази година са залесени и 16 декара с 3 000 броя явор и 8 000 броя бук. По договор тази година трябва да се направят три отглеждания - през юни, юли и септември, като досега са реализирани първите две.

На обща площ от около 100 дка на територията на Природен парк Витоша са залесени 19 722 броя клекови фиданки. Лесовъдските мероприятия са проведени от южната страна на парка, в землището на село Чуйпетлово. Целта е възстановяване на т. н. мочурни гори. През есента на миналата година пак в този район бяха засадени 835 фиданки бяла върба, които са част от крайречните гори в южна България.
 
Залесяване на явор. Природен парк Сините камъни. 
	© Katerina Rakovska/WWF
Залесяване на явор. Природен парк Сините камъни.
© Katerina Rakovska/WWF

Жълтите водни лилии се завръщат на остров Персин

През месец май т.г. стартира дейността по възстановяване на жълтите водни лилии в природен парк Персина. Те са един от петте редки вида, които ще бъдат възстановени по проекта като елементи на местобитание 3150 – естествени еутрофни езера. Този вид е изчезнал от Персинските блата след пресушаването им през 70-те години на миналия век. Завръщането им като част от местната флора стана възможно след реконструкция на влажните зони на остров Персин (известен още като остров Белене).

Тези красиви цветя обитават земи с надморска височина до 200 метра и се срещат по Черноморското крайбрежие (Шабленското езеро, долното течение и устието на реките Камчия и Велека, местността Вельов вир), Североизточна България (защитена местност Калимок – Бръшлен), Дунавската равнина (каналите при град Белене и село Орсоя) и Тракийската низина (разливите на река Марица).

През май т.г коренища от жълти лилии от река Велека бяха посадени в Песчинското блато и в един от каналите на остров Белене. Засаждането беше извършено от експерти на WWF, природен парк Персина и беше съгласувано с Министерството на околната среда и водите.

Догодина, когато стане ясно дали жълтите лилии са оцелели, ще бъдат взети и допълнителни коренища от Шабленското езеро.
 
Жълтите водни лилии отново са част от природата на Персин 
	© WWF
Жълтите водни лилии отново са част от природата на Персин
© WWF
 
	© Веселин Коев/ДПП
През май коренище на жълти водни лилии беше посадено в Песчинското блато
© Веселин Коев/ДПП "Персина"

На 5 май 2012 г. WWF и Изпълнителната агенция по горите отбелязаха двадесетата годишнина на програма LIFE +

със специална снимка, символизираща екологичната мрежа, която беше заснета от покрива на Националния дворец на културата.
20 години от създаването на програма LIFE + 
	© Десислава Кушева
20 години от създаването на програма LIFE +
© Десислава Кушева

WWF и Изпълнителната агенция по горите отбелязват двадесетата годишнина от старта на програма LIFE+

 Повече информация можете да намерите тук:
Преди 20 години ЕС създаде най-голямата мрежа от защитени зони в света - Натура 2000 
	© Simon de TREY-WHITE / WWF-UK
Преди 20 години ЕС създаде най-голямата мрежа от защитени зони в света - Натура 2000
© Simon de TREY-WHITE / WWF-UK

Природен парк Врачански Балкан стартира пролетно залесяване

Започна пролетната кампания по залесяване, организирана от дирекцията на природен парк “Врачански Балкан”. Тя е част от дейностите на проект “Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в 10 Натура 2000 места в българските гори”. Проектът се реализира благодарение на Изпълнителна агенция по горите и партньорството на международната природозащитна организация WWF.

Залесяването ще обхване 23 дка. от територията на Държавно горско стопанство – Мездра в землището на с. Зверино (т.нар. подотдел 51–6). Като предварителна дейност, през есента на 2011 г. там беше извършена подготовка на почвата (почистване).

Видовете, използвани за залесяването са черна топола (Populus nigra) и бяла върба (Salix alba). 2500 фиданки са осигурени от Тополово стопанство “Пазарджик”, които са партньори по проекта. През следващата година ще бъдат залесени 330 фиданки от вида елша (Alnus glutinosa). Тези видове са избрани с цел възстановяване на природно местообитание от крайречни гори (91ЕО).

До края на 2012 г. предстоят да бъдат извършени три отглеждания на новосъздадената култура с цел осигуряване на висок процент прихващане на фиданките, като се вземат под внимание неблагоприятните почвени условия на терена.

Тази година дейностите по залесяване съвпадат с годишната кампания по случай Седмицата на гората, която бе отбелязана на национално ниво в град Враца.


За проекта:

Целта на проекта е да подобри състоянието на 10 защитени зони, стопанисвани от ИАГ чрез опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания

Проектни райони: защитени зони Българка, Витоша, Врачански балкан, Златни пясъци, Персина, Рилски манастир, Ломовете, Сините камъни, Странджа и Шуменско плато


Очаквани резултати:

• Премахване на чужди видове на обща площ от 76.5 хектара
• Възстановяване на 80 ха природни местообитания чрез засаждане на местни видове и храсти
• Възстановяване на 1.4 ха характерни растителни видове
• Опазване на чувствителни местообитания чрез поставяне на специализирани съоръжения (огради, скари, мостчета, туристически кътове) на обща площ от 240.6 хектара с цел да се ограничи човешкото въздействие
• Почистване на 97.5 хектара

Партньори по проекта: ИАГ, WWF, природни паркове Българка, Врачански балкан, Златни пясъци, Персина, Рилски манастир, Русенски Лом, Сините камъни, Странджа, Шуменски плато

Още за проекта можете да видите тук

Видовете, използвани при залесяването са ерна топола и бяла върба 
	© ИАГ
Видовете, използвани при залесяването са черна топола и бяла върба
© ИАГ

Започна възстановяването на водната лилия в Природен парк Персина

В последните дни 10 екземпляра от редкия вид бяха взети от района на Малък Преславец и прехвърлени в Писчинското и Мъртвото блато в Природен парк Персина.
 Повече прочетете на wwf.bg/
Бялата водна лилия отново се завръща в в езерата на остров Персин 
	© WWF
Бялата водна лилия отново се завръща в в езерата на остров Персин
© WWF

Пилотен проект за нов начин на стопанисване на гори се реализира в Странджа

Методът е възприет от сертификационната система за отговорно стопанисване на гори FSC и е съвместим с опазването на горските местообитания от Натура 2000.

Повече можете да прочетете тук.
Хабитат на букова гора в Странджа 
	© Zhivko Bogdanov
Хабитат на букова гора в Странджа
© Zhivko Bogdanov

Какво се случва с проекта?

WWF представи възстановявания на крайречни гори в Природен парк Българка

Проектът възстановява и туристическа инфраструктура около Етъра
Ellimination of invasive rainutria japonica in Balgarka Nature Park, Bulgaria 
	© WWF/Konstantin Ivanov
Премахване на инвазивен вид rainutria japonica в Природен парк Българка
© WWF/Konstantin Ivanov

Събрани бяха семена и резници от характерни дървета и храсти в проектните зони

Горска Семеконтролна станция- София и Държавните горски стопанства, които ще произвеждат посадъчeн материал, събраха предвидените за периода есен-пролет 2011/2012 г. репродуктивни материали. Целта на тази дейност е да се осигурят семена и фиданки от горски видове с местен произход, които ще бъдат използвани за възстановяване на горските местообитания по проекта.

Събраните семена и резници са от видовете обикновен явор (Acer pseudoplatanus), планински (обикновен) ясен (Fraxinus excelsior), обикновен бук (Fagus silvatica), сребролистната липа (Tilia tomentosa), черна елша (Alnus glutinosa), бяла върба (Salix alba), Черна топола (Populus nigra), обикновен (летен)дъб (Quercus robur), бял бряст (Ulmus laevis) и клек (Pinus mugo).

Общо са събрани и посети 512 042 кг. семена, направени са 29 150 бр. резници и са заложени 10 950 тополови и върбови резници за производство на фиданки, разпределени в общо девет разсадника. В тополово стопанство Пазарджик започна изграждането на матачник от черна топола (Populus nigra) с цел по нататъшно производство на резници и фиданки.

Предстои събиране на репродуктивен материал за залесяванията, които са предвидени през периода есен/пролет 2012 – 2013 г., както и попълване на вече създадените култури.

Презентация по темата можете да изтеглите оттук wwf.bg/what_we_do/protected_areas/10parks/documents/
Семена от черна елша 
	© WWF
Семена от черна елша
© WWF

Одобрени са методиките за възстановяване на редки видове в Персина и Витоша

Министерството на околната среда одобри методиките за възстановяване на редки видове в природните паркове Персина и Витоша.

Растенията, които ще се възстановяват в парк Персина са: бяла водна роза (Nymphea alba), бърдуче (жълта водна роза) - (Nuphar lutea), дяволски орех (джулюн) - (Trapa natans), четирилистно разковниче (Marsilea quadrifolia) и алоевиден стратиотес (Stratiotes aloeides). Тези активности са част от планираните дейности по реконструкция на природно местообитание 3150 „Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion и Hydrocharition”.

На Витоша ще се подкрепи местната популация на видовете водна детелина (Menyanthes trifoliata) и росянка (Drosera rotundifolia). Това са част от дейностите, предвидени по възстановяването на природно местообитание 7140 „Преходни торфища и плаващи подвижни тресавища”.

И двете методики се разработват за първи път. Подробното им описание може да бъде намерено на сайта на проекта: http://bulgaria.panda.org/what_we_do/protected_areas/10parks/documents/

Освен работата по реконструкцията на редките видове, през пролетта на тази година предстои и събиране на репродуктивен материал (части от растенията и семена), както и засаждането им в природата и размножаването им на закрито.
 
Бяла водна лилия 
	© wwf
Бяла водна лилия
© wwf