| WWF



МИСИЯ: ЧИСТА ХРАНА, ЧЕСТЕН ПОМИНЪК

Финалното събитие на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“ под патронажа на Посланика на Швейцария
​Храната е важна тема, която ни вълнува в едно с природата и поминъка на хората, защото начинът по който използваме природните ресурси, за да произведем храната си понякога може да е разрушителен. Храната, която ни интересува е произведена в малка ферма и търси своя по-кратък път към хората, които я ценят. Произведена е по устойчив начин, опазващ природата, но какво означава да печелиш от природата и възражда ли се предприемачеството с кауза? Това са част от въпросите, които ще бъдат дискутирани на Международния форум „Мисия: чиста храна, честен поминък“ на 5 юли 2017 г. (сряда) в Аулата на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Форумът се организира от партньорите по проект „За Балкана и хората“ в партньорство със СУ „Св.Климент Охридски“ и е под патронажа на Посланика на Швейцария – Н.Пр. Денис Кнобел.Ще  бъде открит от Министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, Заместник-министъра на околната среда и  водите Атанаска Николова, Посланика на Швейцария у нас - Денис Кнобел, ректора на СУ „Св.Климент Охридски“, представители на Европейската комисия.

Презентациите и дискусиите на Форума са разделени в четири модула. В модула „Произведено във фермата“  управител на фондация за биологично земеделие (Стоилко Апостолов от БИОСЕЛЕНА) и прочутия шеф-готвач (Андре Токев) ще говорят за нуждата от качествена фермерска храна. Фермери и предприемачи от Швейцария (Андреас Вютрих) и от България (Любомир Ноков и Филип Харманджиев) ще представят фермерството като мисия възможна, а швейцарският маркетинг експерт Ана Пере ще говори за общата марка на фермерите като гаранция за потребителите.

Модулът „Предприемачество с кауза“ ще представи личните истории на Мая Ангелова от монтанското село Превала, извървяла пътя от оръжейния завод до сладкарската фурна, Калин Класанов от RooBar с пример за осъществен финансов механизъм за опазване на природата и Мариета Терзиева от Детската природна академия „Узана“ край Габрово.

„Защо природата ни е важна?“ – отговорите в този модул са на хора с различна професионална ориентация и опит: преподавателя в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Марин Бодаков и Петя Кокудева - детски писател и пътешественик, международния експерт Бертран Сансонен от Pro Natura / Приятели на земята и природозащитника Александър Дунчев от WWF – България.

Примери от двете страни на границата между България и Сърбия са акцентът в четвъртия модул „Богатството на местните породи“. Запазването на традиционни сортове ябълки са темата на Оля Генова от Природен парк „Врачански Балкан“. Нетрадиционен поглед към природното разнообразие ще даде доц. д-р Веселка Тончева от Етнографски музей, БАН представяйки фолклорното многообразие в България – изгубени и възродени традиции.

Ако и вие имате интерес от темите описани по-горе – включете се в някои от 4-те модула на Форума или си отделете време за всички. Промяната е възможна, защото няма да говорим само за устойчивост, а за възможно бъдеще!

На същия ден в 16.00 часа в парка „Заимов“ започва НАТУРА ФЕСТ – пъстро фермерско изложение с арт работилници, филми, изложби и музика в лятната нощ.

Очакват ви вкусно изложение на фермерски продукти, произведени в Натура 2000 зони: овче, краве, козе и биволско сирене, кашкавал, кефир, кисело мляко, сладка от диворастящи плодове,  мед, кокоши и пъдпъдъчи яйца, пресни билки, подправки, чай. Ще можете да поговорите с фермерите-производители, до опитате и да купите. На място ще имате уникалната възможност да видите как се сири сирене и да говорите с майстор-сиренар за българската технология за бяло саламурено сирене. Може да се състезавате в дегустацията за разпознаване на различни видове сирена и кисело мляко.

В „Голямото готвене“  Ути Бъчваров ще приготви пред очите ви троянски кебап с биотелешко и сини сливи, а привечер ще можете да опитате и оцените ястието, направено с фермерски продукти в прословутия голям тиган на майстора.
Майсторка от Чипровци ще показва как се тъкат красивите чипровски килими и ще ви разкаже каква е връзката между тях и рядката местна реплянската овца.
За по-сръчните ще има Арт работилница за направа на птици. Вълчо и Лиска, язовецът Еца, лалугерът Герчо и други горски герои от Детска природна академия „Узана“ ще забавляват децата на София.  

Натура фестът ще завърши с музиката на популярната инди рок група “Jeremy?”.
 
Организатори са партньорите по проекта „За Балкана и хората“ - Фондация за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА, Асоциация на парковете в България, Българска фондация "Биоразнообразие", Българско дружество за защита на птиците, Изпълнителна агенция за селекция и репродукция в животновъдството, WWF-България, REDD, SAVE, Pro Natura и BirdLife - Швейцария с подкрепата на Българо-швейцарската програма за сътрудничество и Швейцарското посолство в България.
 
	© За Балкана и хората
Програма
© За Балкана и хората
 
	© За Балкана и хората
Покана
© За Балкана и хората
 
	© За Балкана и хората
Покана
© За Балкана и хората

Скритите услуги на природата

Документален филма на WWF България и On Screen Production със съдействието на Асоциация на парковете в България


"Скритите услуги на природата“ търси историята с щастив край, в която хората и природата взаимно си помагат. Филмът се опитва да отговори на въпроса: как местното развитие и опазването на природата могат да съжителстват безконфликтно и да допринасят за качеството на живот в селските райони.
 
Действието се развива в северозападна България - един от най-бедните райони в Европа. От друга стана това е едно от най-богатите на биоразнообразие места в България.
 
Красивите кадри от природните паркове „Българка“ и „Врачански балкан“ и Натура 2000 зоната „Западна Стара планина“ съпровождат историите на хора, които успяват да развиват бизнес инициативите си в или близо до природни територии с различна степен на защита. По този начин филмът естествено показва връзката между бизнеса и природата. Сниман е много искрено и увлича неусетно. 

Очаквайте премиерата на филма в интернет на 22 април!

Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони

България и Румъния обмениха опит за устойчиво развитие

15 Ноември 2016 г.

В края на месец октомври се проведе обмяна на опит между екипите на българския проект „За Балкана и хората” и румънския такъв - "Натура 2000 и устойчивото развитие на селските райони", изпълняван на територията на втората най-голяма Натура 2000 зона в Румъния - Трансилвания. Двата проекта се изпълняват съответно в рамките на Българо-швейцарската програма и Швейцарско-румънската програма за сътрудничество.


И двата проекта работят за устойчивото развитие на селските региони чрез подкрепа на малките производители, създаване на нови работни места, образование, местни марки и бизнеси, опазващи природно и културно наследство. 

Румънският проект се изпълнява в консорциум от 5 партньора, които съвместно работят за популяризирането на региона и за съхраняване на културното наследство като това включва работа с местните производители и насърчаване природосъобразен начин на живот и екстензивни практики. 


В гр. Чинкшор в Трансилвания собственик на местна къща за гости, помещаваща се в някогашно саксонско училище, отделя част от приходите си за възстановяване и реставрация на местната саксонска църква като междувременно стимулира развитието на общността и привлича по-голям брой туристи към района. Информационният център, който се помещава в една от кулите на крепостната църква, символ на Чинкшор и на областта, е реставриран с част от приходите на къщата за гости. Собствениците се стремят да предлагат собствена продукция, както и продукти на местни земеделски производители и животновъди. Често това е трудно, тъй като само част от тях са официално регистрирани да продават продукцията си, а снабдяването с нерегистрирани продукти е риск за репутацията на къщата за гости, в случай, че определен продукт се окаже развален. 

Все повече собственици на къщи за гости оценяват ползите от това да предлагат преживяване в природата и екологично чиста храна, тъй като търсенето също става все по-голямо. 

Друга къща за гости в Нучет, освен преживяванията на открито, предлага и меню, съставено от плодове, зеленчуци и варива собствено производство. Сладкото от тиквички с мента е само едно от множеството нестандартни решения. Друг подобен пример видяхме във Вискри, където местни предприемачи посрещат групи за обяд в къщата си за гости като огромното разнообразие от хранителни продукти, поднесени на масата на мама Герда, са лично производство. Въпреки отдалечеността на селото от други населени места и трудно проходимия асфалтов път, желаещи да опитат традиционния обяд не липсват и цялото семейство, което е ангажирано в семейния бизнес, успява да изкара препитанието си без допълнителен доход.

По време на пътуването имахме възможност да поговорим за местните марки и плюсовете, които те предоставят за местните хора. Кристина Илиеску ни представи местната марка "Transilvanian Highlands", която обединява разнообразни услуги и бизнеси за популяризиране на района. 

Симона Чубан ни демонстрира съвременни практики за изработка на традиционни носии. Традиционното занаятчийство е характерно за Трансилвания и в рамките на проект „Натура 2000 и устойчивото развитие на селските райони” партньорите по проекта работят в посока подпомагане регистрацията на занаятчиите от района. Информационният център предлага продукти на местните занаятчии и производители. Поставено е и табло с интерактивна онлайн карта, с помощта, на което посетителите могат сами да създават маршрути с различна продължителност, които в последствие могат да изпратят към мобилните си телефони. Мобилно приложение пък помага на туристите да изберат услугите и природните забележителности, които искат да посетят и подготвя за тях персонализирани маршрути. С цел популяризиране на района е изработен и комикс, който по занимателен начин разказва на децата за втората по големина Натура 2000 зона в Румъния, видовете, които се срещат там и традиционния начин на живот на местните хора.

В рамките на проектите се стимулира производството на екологично чисти био продукти от райони с висока природна стойност. Освен, че са полезни, те могат да се превърнат и в туристическа атракция. Отглежданите билки и зеленчуци в двора на къщите за гости се радват на голям интерес от посетителите, а местните породи овце са на почит в региона. Собствениците биват подпомагани, за да отглеждат овцете си и междувременно да поддържат ливадите в Натура 2000 зоните.

Благодарение на добре запазените природни условия в Трансилвания се развиват традиционни фермерски практики. Въпреки това обаче пчеларството и био фермите в района срещат големи затруднения. Потомствената пчеларка Юлия Триф практикува подвижно пчеларство и изминава стотици километри на територията на Румъния, за да осигури необходимите условия за пчелите си. Междувременно тя се бори с административните трудности и се опитва да изкарва поминъка си изцяло чрез отглеждането на пчели. На няколко километра от къщата на Юлия, в семейната био ферма в Илимбав се отглеждат крави и прасета мангалица. Регистрацията за директни продажби на мляко на най-старата био ферма в района не е лесна и затова към момента фермата продава на прекупвач, при който био млякото се смесва и губи стойността си. 

Сред интересните срещи беше срещата с Фондация ADEPT, която вече 10 години работи в Трансилвания за устойчиво развитие на района. Работата им е свързана с решаване на проблеми, свързани с дизайна на агроекологията и други схеми на плащане за развитие на селските райони, хигиенни изисквания и стандарти за качество, практически съвети за малки производители, както и за изграждане на ефективни фермерски групи и сдружения. В Саскиз фондация ADEPT осигурява 5 работни места на местни хора, които трудно биха си намерили настоящата си работа – в цех за производство на ябълков сок, чрез на пазара на труда. Работейки със социално слаби хора, малцинствени групи и хора в пенсионна възраст те спомагат за хармоничното съжителство в общността. Инициативите на фондацията са комплексни и включват спорт, традиция, култура и опазване на околната среда чрез фокусиране върху прилагане на екстензивни практики. С помощта на фондацията млади хора, интересуващи се от керамика, биват обучени професионално с цел да възобновят традиционната за село Саскиз керамика.
Обмяна на опит 
	© WWF Bulgaria
Обмяна на опит
© WWF Bulgaria
Обмяна на опит 
	© WWF Bulgaria
Обмяна на опит
© WWF Bulgaria
Обмяна на опит 
	© WWF Bulgaria
Обмяна на опит
© WWF Bulgaria

Защо да се пазят старите овощни градини?

Расте ли биоразнообразието по дърветата?
10 февруари 2016 г.

Въведение

Отглеждането на овощни градини е традиция, датираща от столетия на нашия континент. Много езици имат специална дума за овощна градина. На български имаме събирателна дума за дърветата, които ни дават плодове в замяна на грижливо дългогодишно стопанисване: овошка. На немски съществува още по-специализирана дума, която индикира ливада с нарочно засадени овощни дръвчета. Филологията ни дава представа за уважението, с което говорим за овощните градини, но надали всички имаме представа защо те са толкова важни за нас и за природата. Също като диалектите, местните сортове дървета пазят ценни и специфични единствено за региона характеристики, които допринасят за красотата и разнообразието на регионите. 

Овощните градини като носител на култура и наследство ни носят несравнима естетическа наслада. Те ни дават плодове, с които се храним, но това, за което рядко се сещаме, е че те запазват и естествения генофонд на дадения регион. Някои от сортовете дървета, отглеждани на определено място, са запазена марка за мястото като едновременно го характеризират и дават на местните връзка с традиционните храни, които семействата им са отглеждали и с които са се хранили от край време. Типичните за даден регион сортове също така са и култивирани и адаптирани към климатичните условия на мястото. 

През последните години не само в България, но и в цяла Европа демографски и социални фактори довеждат до изоставяне или неподдържане на голяма част от традиционните овощни градини, отглеждани по устойчив начин от местните жители. Противно на очакването, че оттеглянето на човешката дейност в даден регион би довело до положителни промени в естествената околна среда, неподдържането на старите овощни градини намалява видовото разнообразие и ни лишава от ценни представители на специфичния генофонд. В България липсва точна статистика, но тенденцията на запустяване на овощните градини в много селски райони и тук предопределя висок риск за загуба на ценни култивирани сортове плодни дръвчета.  


Моделна градина във „Врачански Балкан“

В природен парк „Врачански Балкан“ моделна градина с местни сортове овощни дръвчета запазва генофонда за поколенията като съхранява характерни за защитената територия сортове. Такива моделни градини и грижата за тях са ценни и необходими за традицията, културата и видовото разнообразие в България. 

В село Миланово, махала Старо село, в природен парк Врачански Балкан, се намира моделна градина, събрала стари сортове овощни дървета. Там се отглеждат следните местни сортове: 8 сорта ябълки: включително зимна бананова и златна пармена, 5 сорта круши включително дилова масловка, зимна деканка и лятна стамболка/енисейка (стар български сорт круша, който някога е бил разпространен из цялата страна), дюли. За нейното поддържане и допълване, се грижат представители на местна неправителствена организация. Екосистемата, която те обгрижват, има нужда от много работа, за да продължи да запазва генофонда на мястото. Тук се включва фирмата K-express, която отделя процент от приходите си за финансиране на моделната градина. 


„Кулинарните тайни на природата“ 3

Опазването на генофонда е важно само по себе си, но има и нещо още по-важно - да се научим да ценим и пазим природата/околната среда, в която живеем и от която черпим ресурси. Обвързването на бизнесите, които са преки ползватели на екосистемните услуги с тяхното опазване ни приближава с още една крачка към устойчивото развитие, към което се стремим и което гарантира бъдеще след утрешния ден.

К-express, които искат да инвестират в устойчиво земеделие и земеделски практики тъй като бизнесът им е пряко зависим от тези услуги не само днес, но и в перспектива, с готовност се ангажират в инициативата „Кулинарните тайна на природата“ 3. ПЕС схемата „Възстановяване и поддържане на характерния генофонд в защитените територии“ ще бъде продължена на територията на ПП "Врачански Балкан", където моделна градинка със стари овошки ще бъде възстановена и разширена. 

„Кулинарните тайни на природата“ 3 ще се фокусира върху темата за запустяващите региони и последствията от редуцирането на човешката дейност в тях. Целта е информиране на хората за проблема и за ползите от запазването на традиционните за всеки район овощни дървета. Първата стъпка ще бъде направена в посока ПП "Врачански Балкан" като се приближим вкусово до местната кулинарна традиция посредством ястията, предлагани по време на кампанията.

Акцентът ще падне върху ползата от консумирането на местни сортове. Много диетолози препоръчват храната ни да идва от не по-далеч от няколко десетки километра от местоживеенето ни точно от гледна точка на географските ширини. Алиса Смит и Дж. Б. Маккинън наричат този начин на хранене диета „100 мили“. Първоначално проведеният от тях експеримент е една година. Те твърдят, че местните продукти са по-вкусни и винаги пресни, следователно и по-здравословни. Диетата се изразява в приемане и на сезонни храни, което разнообразява менюто.
 
	© WWF Bulgaria
Fruit tree
© WWF Bulgaria

Стартира инициатива за опазване на традиционни овощни видове

„Кулинарните тайни на природата“ – трето издание
На 4 април 2016 г. WWF, клуб „Приятели на Врачански Балкан” и верига заведения К-експрес започват кампанията „Кулинарните тайни на природата – 3“ за набиране на средства за възстановяване на изчезващите сортове български ябълкови дървета – „Петровка”, „Айвания” и „Бухавица”. Инициативата е част от усилията на WWF за опазване на биоразнообразието в съчетание с развитието на бизнес начинания. Кампанията ще продължи един месец във всички търговски обекти на К-експрес в София и страната.

Първите две издания на „Кулинарните тайни на природата“ бяха насочени към възстановяването на изчезваща селскостопанска порода, за да се подпомогне традиционният поминък и опазването на планинските пасища в района на природен парк „Врачански Балкан“. Тази година проектът алармира за ключов проблем в българското земеделие – изоставянето и намаляването на овощните градини и загубата на местни сортове. Партньорите обединяват усилия за събиране на средства за възстановяване на изчезващите сортове ябълки.

Средствата ще се събират чрез продажба на ястия по традиционни рецепти от района на природен парк „Врачански Балкан” в търговските обекти на К-експрес в периода от 4 до 30 април. Някои от ястията, които могат да бъдат опитани по време на кампанията, са: врачанска лютика с пиле, пържена извара, лютика с боб, мачкани картофи по врачански. 10% от приходите от ястията със специален етикет „Кулинарните тайни на природата“ ще отидат за засаждането и развитието на моделна овощна градина със застрашени сортове на територията на природния парк.

През последните години както в България, така и в цяла Европа демографски и социални фактори водят до изоставяне на много от традиционните овощни градини, отглеждани в миналото по устойчив начин. Това намалява сортовото разнообразие и ни лишава от ценни видове овошки, представители на специфичен генофонд, споделя Райна Попова от WWF. „Целта ни е да се увеличи броят на овощните дръвчета от тези три типични за България застрашени видове – петровка, айвания и бухавица, и да се запази един традиционен поминък. Така опазваме дървесни видове – безценно богатство и част от екосистемата“, допълва Попова.

Адреси на търговските обекти на К-express, в които може да подпомогнете кампанията, ще откриете на www.k-express.bg. На сайта може да направите и онлайн поръчка за град София. Ястията по прецизирани рецепти могат да бъдат намерени в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Перник и Благоевград – в ресторантите на К-express в Бизнес парк „София” и The Mall, София и на кулинарните щандове с бранда К-express в Кауфланд и Халите.

Инициативата е част от проект „За Балкана и хората“, финансиран от правителството на Швейцария чрез фонда за реформи, свързани с гражданското общество.

Допълнителна информация:
Интервю с Райна Попова, WWF: "Как да запазим традиционните български овощни видове?"
Интервю с Оля Генова, клуб „Приятели на Врачански Балкан”: "Спаси старите сортове ябълки" – кампания за запазване на традиционното овощарство"
 
	© WWF Bulgaria
Застрашени сортове български ябълки
© WWF Bulgaria

За сортовете

„Петровка”, „Айвания” и „Бухавица” са български сортове, фигуриращи в списъка със застрашени сортове на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). "Петровка" е сорт ябълка с дребни, зелени и червени плодове, със специфичен аромат и сладко-кисел вкус. Зрее рано през лятото и се поднася на трапезата около Петровден (29 юни). „Айвания” и „Бухавица” са зимни сортове с период на узряване между средата и края на септември. Айванията е жълта на цвят, а Бухавицата – наситено червена. Тези ябълки са познати на поколения, но са на път да изчезнат от кварталния магазин и от трапезата ни.
 

За овощната градина

В село Миланово, махала Старо село, в природен парк „Врачански Балкан”, се намира моделна градина, събрала стари сортове овощни дървета. Там се отглеждат  повече от 20 стари местни сорта ябълки, круши и дюли. За нейното поддържане и допълване се грижат представители на местната неправителствена организация Клуб „Приятели на Врачански Балкан”. Екосистемата, която те обгрижват, има нужда от много работа, за да запази генофонда на мястото. Със събраните от кампанията средства те ще купят още дръвчета от застрашени местни сортове, за да се разрастне градината и един ден да се превърне в генна банка за стари сортове. За градината са необходими и ограждения и поддръжка.
 

Скритите съкровища на Западна Стара планина - разкрити за журналисти с помощта на WWF

13 октомври 2015 г.

Екип „Зелена икономика” на WWF България съвместно с Икономедиа, Българско дружество за защита на птиците и Асоциация на парковете в България проведе журналистическо посещение в района на Западна Стара планина като част от проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“, финансиран от правителството на Швейцария чрез Фонда за реформи с кратко заглавие „За Балкана и хората“ и по проект „CAP for CAP” („Популяризиране на общата селскостопанска политика на ЕС”), съфинансиран от Европейската комисия.

Целта на пътуването беше да запознае медиите, а чрез тях и широката публика с пилотни и демонстрационни дейности за подпомагане на производството на местните продукти и храни, развитието на бизнеси, опазващи околната среда и нови финансови механизми, генериращи приходи за природата и хората в района на Западна Стара планина. „Финансовите механизми са вид финансови инструменти, които целят осигуряването на нови работни места и стимулиране на развитието на местните бизнеси в устойчива посока”, разясни Райна Попова, експерт от WWF България. 

Като част от пътуването журналистите посетиха ферма за преработка на овче мляко на регистрирания по Наредба 26 на МЗХ производител Александър Александров, подкрепена по проект за „Балкана и хората” в село Балювица. Пред журналистите той разкри колко е важна регистрацията и какви са опасностите при консумация на продукти от нерегистрирани производители. От проекта той получава не само финансовата помощ, за да развива дейността си, но и експертни съвети за това къде и как да продава продукцията си така че да я разграничи от останалите предложения на пазара като екологично чиста.  

Мирослава Дикова от Българско дружество за защита на птиците, представи още един обект, подкрепен по проект за „Балкана и хората”,  микропредприятие за преработка на горски плодове в сладка „Синевка” ООД в село Превала, регистрирано по Закона за храните. Собственичката Мая Ангелова остава безработна след закриване на работното ѝ място преди няколко години и решава да осъществи отдавнашната си мечта, а именно да произвежда сладка от плодовете, виреещи в местността. „Беритбата облагородява сортовете. Също така осигурява прехраната на много хора през летния сезон. Когато берем, се стараем да не нанасяме щета на природата като берем плодовете един по един, фино. Стараем се да сме в унисон с природата“, твърди Мая Ангелова, която прилага методика за устойчиво събиране на горски плодове. Тя оценява ползите от биоразнообразието и се стреми с бизнеса си да спомогне опазването му. Посещението на „Синевка” се превърна в една от основните атракции на пътуването с дегустацията на местни фермерски продукти и произведени в предприятието сладка.

Друг обект, част от програмата на пътуването, се намира в село Меляне. Предприятието на потомствения пчелар Теодор Пушкаров за преработка на пчелен мед е увеличило продукцията си многократно за последните години. През 2015 г. младият фермер очаква да достигне до 5 тона произведен в предприятието от него и семейството му мед. Осигуреното финансиране по проекта за „Балкана и хората” дава на Теодор възможност да разшири дейността си. Проектът му помага и с експертиза, въпреки че вече самият той е експерт в производството на мед, осигурил и теоретична почва на практическите си познания с висше образование в сферата.

Като ключовото събитие се очерта и пресконференцията на Юлия Григорова и останалите партньори по проекта, които разясниха възможностите за производство на местни продукти и храни и подчертаха важността на устойчивото развитие на селските райони и повишаването на осведомеността относно консумацията на регистрирани продукти.
Журналистическо пътуване 
	© WWF Bulgaria
Журналистическо пътуване
© WWF Bulgaria
Журналистическо пътуване 
	© WWF Bulgaria
Журналистическо пътуване
© WWF Bulgaria
Производство на сладко 
	© WWF Bulgaria
Производство на сладко
© WWF Bulgaria

Покана за дегустация на храни, подпомагащи природата

16 декември 2015 г.

От Българско дружество за защита на птиците, WWF България и „Икономедиа“ имаме удоволствието да Ви поканим на дегустация част от инициативите „Храна от Балкана“ и „Скритите услуги на природата“ в рамките на проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“, финансиран от правителството на Швейцария чрез Фонда за реформи, свързани с участието на гражданското общество и с кратко заглавие „За Балкана и хората“ и проект „CAP for CAP” („Популяризиране на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС”), съфинансиран от Европейската комисия.

Целта на събитието е да демонстрира как качествените местни продукти могат да осигурят продоволствена сигурност и честен поминък за дребния производител чрез устойчиво земеделие. „Храна от Балкана“ и „Скритите услуги на природата“ ще бъдат разкрити пред широката публика и гостите ще имат възможността да се запознаят с пилотните дейности, които БДЗП и WWF  осъществяват в рамките на проект „За Балкана и хората“, както и да разберат по какъв начин новата ПРСР 2014-2020 подпомага развитието на страната ни в посока зелена икономика.   


Дегустацията ще се проведе на 16 декември 2015г. от 12:30 часа  в ресторант „Преди 10“, София, Център, ул. "Професор Милко Бичев 1".
 
	© WWF Bulgaria
Tasting event, K-express partnership
© WWF Bulgaria

WWF демонстрира пред журналисти плащанията за екосистемни услуги в района на Враца

7 юли 2015 г.

Екип "Зелена икономика" на WWF и експерти на Асоциация на парковете в България, заедно с Природен парк „Врачански Балкан“ и фермери от региона на Враца, представиха въвеждането на плащанията за екосистемни услуги в областта.

Журналистическото пътуване беше част от проекта "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони". Негова основна задача е да демонстрира връзката между опазването на биоразнообразието и икономическото развитие на селските райони в териториите с висока природна стойност, чрез устойчиви пазарни механизми и засилено участие на заинтересованата общественост. Плащанията за екосистемни услуги е една от целите на проекта, реализиран от WWF на територията на природните паркове "Българка" и "Врачански Балкан", припомни в началото на посещението Юлия Григорова, ръководител на проекта от страна на WWF.

Журналистите гостуваха на посетителския център на природния парк, където се запознаха с текущите и планираните проекти, обвързани с плащания за екосистемни услуги, в които паркът е партньор. На територията на „Врачански Балкан“  идентифицирахме две значими за нас места. Едното е местността „Локвите“, където работим за опазаването й, и за съхраняваването на нейните екосистеми. Предизвикателствата там са: замърсяването, големия туристопоток и водопоят на домашни животни в езерата. Ограничихме достъпът до най-голямото езеро, така че то да бъде възстановено със средствата, събирани по схема за плащания за екосистемни услуги. Целта ни не е да забраним или ограничим селскостопанската дейност, а чрез устойчива програма за прилагане на земеделски дейности, да съхраним и възстановим екосистемата, пояснява Григорова.

Другият обект, в който WWF, паркът и местният туристически бизнес работят за възстановяване на екосистемите, е защитена местност „Боров камък“, с находищата си от вековни букови гори.

Единият от партньорите по проекта, Асоциация на парковете в България, представи „Къщата на билките“, модел за бизнес, който вече се изпълнява и подпомага опазването на околната среда на територията на Врачански Балкан. Неустойчивото използване на ресурс като билките, води до загубата им, и хората от района не биха могли да ги използват. Смисълът на „Къщата на билките“ е да покаже, как билките се отглеждат, берат и съхраняват устойчиво, акцентира Зорница Стратиева от асоциацията.

Най-атрактивни за журналистите бяха нагледните примери на терен. В село Моравица, община Мездра, те посетиха фермата на Иван Вангелов, потомък на каракачански род, който от 2014 г, с помощта на WWF добавя към стадото си 50 агнета от дъбенската порода, отглежда и по този начин опазва породата дъбенска овца – селектирана в района на Централна Стара планина. Повечето от овцете от тази порода са гледани в района на Карлово. Иван Вангелов е един от животновъдитее, които подкрепят опазването на езерата "Локвите".

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. също беше във фокуса на пътуването. Юлия Григорова резюмира за журналистите спецификата на програмата и възможностите, която тя предоставя на селските стопани.
 
	© WWF
Журналисти интеврюират фермера Иван Вангелов.
© WWF

Детска градина "Светлина" посвети рождения си ден на природата

Детска градина "Светлина" в Трявна посвети 70-годишнината си на природата и скритите й услуги. Седмици преди празника Лора Жибрил, експерт "Зелена икономика" във WWF разказва на децата за това какво прави природата за хората и как можем да й се отплатим и запазим. Организирахме конкурс за детска рисунка и децата от градината изумиха журито със своите творения.

На празненство в градината раздадохме наградите на победителите, а след това засадихме 7 дръвчета в двора - 3 калини, 3 явора и един чинар. Така децата символично се включиха в залесяването на тревненския район.

Вижте снимките в страницата ни във Facebook

 

Плащания за екосистемни услуги - една нова възможност

Излезе от печат новата брошура на WWF по проекта "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони".

9 февруари 2015 г.

Новата броушура на WWF "Плащания за екосистемни услуги - една нова възможност" е вече налична в електронен и печатен вид. Можете да я изтеглите вдясно от публикацията.

От нея ще научите интересни и малко известни факти за екосистемите и услугите, предоставяни от тях, за плащанията за екосистемни услуги и защо те са необходими. Ще се запознаете с 4 вида ПЕС, по които работим, и ще научите в кои природни паркове прилагаме тези схеми. 
Рисунки на деца от района на ПП "Българка".

Детски рисунки на тема околна среда.

© WWF © WWF © WWF © WWF © WWF © WWF
 rel=
Средностаропланинска порода агнета, отгледани за възстановяване на породата по проекта на WWF.
© WWF/Лора Жебрил

В годината на овцата WWF и K-express започват възстановяването на застрашена порода овце

11 март 2015 г.

В годината на овцата според китайския календар – 2015 г. - WWF и K-express продължават своята съвместна работа за опазването на застрашената българска порода средностаропланинска овца. Дейността ще има и много важен положителен ефект върху опазването на биоразнообразието по пасищата в красивия Природен парк „Българка“.

След проведената кампания „Кулинарните тайни на Природата“, част от „Скритите услуги на Природата“, през 2015 г. с набраните средства ще закупим първите агнета от местната порода и ще ги дадем за отглеждане на стопани в парка. Хранейки се със зелените треви по пасищата на защитената територия, кротките животни ще помогнат тези ценни местообитания да не обраснат с храсти и да не изчезнат.

Според китайския хороскоп годината на дървената овца носи смиреност и разбирателство, а животното символизира доброта, загриженост и щедрост.

Интересна легенда разказва как овцата е попаднала в китайския хороскоп: В древността хората не познавали зърнените култури и се хранели със зеленчуци и треви, които не били достатъчно хранителни. Един ден овца от божия храм слязла в човешкия свят и видяла бледите лица на хората. Разбрала с какво се хранят и че дори не знаят какво са зърнените култури, смилила се над тях и решила да им занесе. През нощта се промъкнала в храма, в който имало много зърно, което небесният император не искал да споделя с хората. Взела в устата си ориз, пшеница, боб и просо и ги занесла на хората. Преди изгрев слънце успяла и да ги научи как да ги засаждат и отглеждат. Императорът разбрал какво се е случило и за наказание на овцата заповядал хората да започнат да колят и ядат агнета. На следващата година там, където били клани овце, пораснала трева, от която агнетата започнали да се хранят, а след това започнали и да дават мляко. Така те дарявали безкористно млякото и месото си на хората, а те от своя страна започнали всяка година да почитат овцата.

И така, когато небесният император решил да избере 12 животни за зодиакални знаци, хората предложили овцата. Въпреки че още бил обиден, той не могъл да откаже.

WWF разказа приказки за природата на повече от 260 деца от района ПП „Българка“

16 март 2015 г.

През февруари 2015 г. екип на WWF България изнесе презентации в часове за опазване на околната среда пред деца от детската градина до 12-ти клас в Плачковци, Трявна и Враца, включително и пред 41 деца от SOS Селище Трявна.

Лора Жебрил, експерт проекти от WWF, разказа приказка на най-малките деца. Тази история не бе за отминали и забравени времена, а за настоящето и как то може да бъде променено към по-добро. Децата разбраха какво е екосистема, какви услуги предоставя тя, какво е защитена територия и как всъщност я опазваме, а и най-вече каква е връзката на хората с тези понятия. Децата се включиха в живи презентации и научиха как ние можем да сме в услуга на природата и екосистемите.

Най-малките, вдъхновени от разказите на WWF, се развихриха с моливи и пастели и нарисуваха картини, свързани с темата за екостистемните услуги и опазването им.
 rel=
Среща в МОСВ с представители на министерството, ИАГ, WWF и други НПО.
© WWF/Елица Грънчарова

Оценката на екосистемите е иновативно предизвикателство за WWF и институциите

Плащанията за екосистемни услуги обединяват усилията на бизнеса, неправителствения сектор и държавната администрация.

17 февруари 2015 г.

На 5 февруари 2015 г. WWF организира втора кръгла маса за обмяна на опит между институциите, относно екосистемните услуги, както и оценката и картирането на екосистемите по проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“. Проектът е подкрепен от правителството на Швейцария чрез Фонда за реформи, свързани с гражданското общество.

Събитието бе продължение на срещата от август 2014 г. Представители на WWF, МОСВ и ИАГ запознаха присъстващите с постигнатия напредък по дейностите по проекта и обмениха своя опит и наблюдения, натрупани в процеса на оценка и картиране на екосистемните услуги. Срещата бе открита от Райна Попова от WWF.

Георги Стефанов от WWF представи резултатите от дейността на WWF по проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“. От страна на МОСВ бяха показани новите възможности, които предоставя програма BG 03.02 „Картиране и оценка на екосистемите и екосистемните услуги“ по ЕИП, и свързаните с нея документи. ИАГ представи резултатите и напредъка от работната група, която изготвя Наредбата за определяне на обезщетенията за възмездни обществени екосистемни ползи от горските територии.

„Ние сме пряко заинтересовани от работата по проекта и по самата програма, имаме проекти по същата програма и други програми със сходни, надграждащи иновативни дейности“, каза Пламен Глогов, началник отдел „Мониторинг и контрол“ на дирекция ЕМП на МОСВ. 

Презентациите породиха жива дискусия и много въпроси между участниците в събитието, както и предложения. Стефан Цанев, началник отдел „Околна среда и енергетика“ сподели, че остойностяването на екосистемните услуги – „онова, което може да произведе околната среда в региона“, на щетите и на площите (пасища, гори, обеми сечи и т.н.), е много важно и необходимо, защото само по този начин може да се обработи информацията. „Бих искал в изградената структура да видя как са класирани по изгодност, доходоносност и по вредност, защото ще служат за вземане на икономически решения“, каза той. „Например сечта е опустошаваща – тя може да бъде оценена. Изсечените дърва могат да бъдат остойностени“, заяви Цанев.

Жива дискусия породи въпросът какво налага ограничаването на посещенията на дадени защитени територии от алпинисти и пещерняци. Георги Стефанов поясни, че забраните важат само за определен период в годината и на определени места, които представляват малки части от защитените територии. „По скалите има различни видове растения и птици, които могат да бъдат засегнати точно в тази малка част в сърцето на парка“, поясни Стефанов. Тези ограничения се налагат според Плана за управление на съответния природен парк. Както пълното отсъствие на пещерняци и алпинисти, така и засиленото им присъствие се явяват проблем, поясни Стефанов.

Забраната за преминаване на мотори за горски пътища тип „ATV“ също породи дискусия. Те не се допускат в защитени територии, защото минават през територии, които са единствените обитания на определени видове, и така ги унищожават.

Финансовите оценки на екосистемите са голямо предизвикателство и се дискутират горещо в групата на ИАГ. От агенцията планират да предложат оценки, но не използват готов модел. В настоящия момент от агенцията създават и осмислят подходящ подход, поради необходимостта да се намери и предложи достатъчно добро решение. Работата се извършва съвместно с Министерство на финансите. „Нещата са динамични, ние целим да намерим и предложим съответните решения по пътя на проба – грешка“, сподели Анна Петракиева от ИАГ.

„Впечатлена съм от работата на колегите, защото ПЕС е нов модел не само за България, а и за света“, каза Светлана Братанова от БАН. „Давам си сметка, че когато започнем да правим такава схема, например за възстановяване на питейна вода, тя може да е в разрез с друга схема, която е на същото място, например за възстановяване на животновъдството. Затова предварително трябва да се направи оценка на всички екосистемни услуги на даденото място, да се прецени кои са най-важни, да се потърси баланс, а след това да се потърси подходяща ПЕС схема. Това не е лесна работа. Всички показани тук ПЕС схеми са в европейската мрежа за защитени зони Натура 2000, а когато се работи там се предполага, че там приоритет е опазването на биоразнообразието или определени видове. Разбирам, че това е приоритет и за вас, но понякога в пасища, където трябва да бъде възстановено биоразнообразието, е нужно да бъде възстановено и животновъдството“, каза тя.

Георги Стефанов от WWF поясни, че тези методологии са в процес на финализиране. „Доброто е че използвахме събраната научна информация, но ако тази територия не е защитена или не е в Натура 2000, такава информация изцяло отсъства. Ние работим с наличните научна данни и експерти, през първата година на проекта събираме информацията. Това е трудоемка работа, защото има много въпроси, които остават без отговор. Все пак нещата вървят към подобряване“, сподели Стефанов.

Основен въпрос остава начина за генериране на плащанията за екосистемни услуги. С доброволните плащания е по-лесно – там е процес на договаряне, а сумите са по-малки, но за сега това са възможностите, продължи той. Плащанията пряко рефлектират върху съответните консервационни нужди. След оценката вече можем да преговаряме за съответната сума. Например, при ПЕС схемата „Съхраняване на питейни води“ в ПП „Българка“, чрез продажба на стелажи на фирма „Курабийници“ (на цена по 1 евро), цялата сума се разходва за възстановяване и засаждане на дъб/габър. Лесно е да се изчисли каква е необходимата площ за залесяване, каква е цената и колко пари могат да се осигурят. Така фирмата компенсира своя воден отпечатък.

Райна Попова от WWF поясни, че дискусията се отнася за ПЕС схеми, които се осъществяват на местно ниво. Това трудно може да се случи на национално ниво, каза тя. „Идеята на тези ПЕС схеми е най-вече да отворим очите на хората за тези възможности и да предизвикаме разбиране и дискусия. За мен най-големият успех е, че обединяваме бизнес, НПО и държавна администрации“, заяви Попова.
 rel=
Средностаропланински овце.
© WWF/Лора Жебрил

Кулинарните тайни на природата помагат за опазване на планинските пасища

Кампанията набира средства за закупуване на средностаропланинска порода агнета.

22 декември 2014 г.

Приключи първият етап на кампанията „Кулинарните тайни на природата“, организирана през ноември 2014 г. от WWF и веригата заведения К-express. Кампанията се проведе в 14-те обекта на К-express в София, Пловдив, Варна и Бургас, където за един месец бяха продадени повече от 3700 порции ястия, сготвени по специални рецепти от ПП „Българка“.

Инициативата е част от проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“, изпълняван от WWF, съвместно с 9 партньорски организации. Кампанията е част от ПЕС схемата „Възстановяване и поддържане на характерния генофонд в защитените територии“.

В рамките на кампанията „Кулинарните тайни на природата“, К-express разработи 12 гозби по автентични рецепти от района на ПП „Българка“. През целия месец ноември 2014 г. посетителите в различните обекти имаха възможност да опитат тези традиционни рецепти. Най-много порции бяха продадени от тревненската чорбаджийска запеканка (907 порции), пикантния боб с маслини (841 порции) и тревненската гъбена чорба (824 порции).

Продадени бяха близо 3000 кг храна по традиционните старопланински рецепти, като с 10% от приходите ще бъдат закупени около 10 агнета. WWF ще ги предостави за отглеждане на фермери от района на ПП „Българка“. Агнетата ще са само женски и ще бъдат предоставени на местните фермери с уговорката, че при отглеждането им за мляко и вълна, те ще съхранят породата и няма да позволят да бъдат кръстосани с други породи, така че да бъде запазен генофондът. WWF проследява и помага за отглеждането на овцете. Две години след закупуването на агнетата, на фермерите ще бъдат предоставени и кочове от съответната порода, така че стадото да се размножи.

През юни месец 2015 г. К-Експрес и WWF ще продължат с втора част на кампанията „Кулинарните тайни на природата“. Така заедно ще увеличим нашето младо семейство от средностаропланински овце.

Чрез кампанията постигаме двоен ефект: от една страна предотвратяваме процеса на обезлесяване на планинските пасища поради липсата на животни, които да пасат по тях, а от друга - работим за съхраняване на застрашената от изчезване порода средностаропланинска порода овце. Планинските пасища са ценни местообитания, които са се превърнали в дом на емблематични за българската природа видове, като например лалугера. Ето защо тяхното съхраняване е от съществено значение за поддържането на баланса в природата. Днес, когато вече почти няма стада, иглолистните гори постепенно завземат тези територии, с което поставят под въпрос съществуването на тяхната типична флора и фауна, а от там се нарушава и равновесието в природата. Връщането на стадата по планинските пасища може да спре този процес.

Любопитни факти за средностаропланинската порода овце:

Средностаропланинските овце са високо ценени заради добрите им качества: адаптивност към суровите природо-климатични условия, подвижност, добре развит инстинкт за самосъхранение, резистентност към простудни и някои паразитни заболявания. Историята на създаването на породата се губи в древността. Природо-климатичните условия в най-високата част от планината и наличието на обширни планински и високопланински пасища оказват влияние върху характерните особености на развъжданите в района овце – едрина, живо тегло, телесни размери и продуктивни качества.

Продуктивните характеристики на средностаропланинските овце са сравнително високи. Млечността им за лактационен период е от 70 до 90 л.  Породата се отличава с добра плодовитост (107 - 115%). Овцете от тази порода дават сравнително висок добив на вълна - 2.0 - 3.5 кг от майките и 3 - 4 кг от кочовете. Вълната се използва за производство на китеници и килими. Когато не е изграден пасищен комплекс, животните могат да пашуват на близки прифермерски пасища с пастир. Задължението на гледача е през шест дни да премества животните в следващия парцел, т.е. пасищата да се използват на ротационен принцип. 
 
 rel=
Официално представяне на резултатите от проект "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони".
© WWF/Владимир Иванов

WWF представи проекта „За балкана и хората“ пред официални гости и журналисти

15 януари 2015 г.

Схема за плащания за екосистемни услуги (ПЕС) за съхраняване на питейна вода и ПЕС схема за възстановяване и поддържане на характерния генофонд в защитени територии в ПП „Българка“, обучения на 155 служители от държавната администрация по гъвкаво прилагане на европейското законодателство и безплатни лекции в Биологическия факултет на СУ„ Св. Климент Охридски“ пред 1500 студенти са само част от резултатите от проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“ (или „За балкана и хората“).

На 14 януари WWF и организациите, партньори по проекта, представиха пред официални гости и журналисти резултатите от началото на проекта през 2012 г. до края на 2014 г. (той продължава до 2016 г.) Около 70 души присъстваха на събитието, което се проведе в Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Сред официалните гости беше Десислава Танева, министър на земеделието и храните, и Денис Кнобел, Посланик на Конфедерация Швейцария в България.

Приветствено слово произнесе Бертран Сансонен от Про-Натура / Приятели на Земята Швейцария, един от четирите швейцарски партньори на проекта. Резултатите бяха представени от Стойко Апостолов от Фондация „Биоселена“, която е един от българските партньори по проекта.

Само за две години проектът разви и демонстрира успешен бизнес модел в зоните от европейската екологична мрежа Натура 2000 в България, а именно създаването на условия за икономическо развитие чрез опазване на природата. У нас вече действат първите ПЕС схеми, чрез изработване на реални механизми за устойчиво ползване на териториите с висока природна стойност. В ПП "Българка" местната неправителствена организация ЕКИП „Българка“ и фирма „Курабийница“ ООД (Roo’bar) прилагат ПЕС схема за съхраняване на питейна вода. Фирмата намалява водния отпечатък на продуктите си чрез залесяване на нови територии в парка, които са важни за опазване на водите. Освен това, чрез ПЕС схемата „Възстановяване и поддържане на характерния генофонд в защитените територии“, обектите на бранда на „К-експрес“ предлагат ястия по подбрани рецепти от районите на ПП "Българка". Целта е с 10% от приходите им да се закупят агнета от породата средностаропланинска овцa, които ще се отглеждат в местни ферми в парка. По този начин ще бъде създаден нов зелен поминък.
 
Повишен е капацитетът на 155 административни служители, които са отговорни за защитените територии в България (Дирекции на паркове, РИОСВ и НПО). Проведени са обучения по гъвкаво прилагане на европейското законодателство за храните с лектор от Швейцария на 76 представители на МЗХ и Българската асоциация за безопасност на храните (БАБХ) с нейните 28 областни дирекции. 404 фермери от седемте целеви общини са информирани за проекта, като 156 от тях участваха в 7 семинара, 32 заявиха интерес за участие в проекта, а 26 бяха посетени от проектния екип на място. Повече от 1500 студенти слушаха безплатните лекции в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по теми, свързани с биоразнообразието и биоземеделието. Повече от 50 експерти и фермери участваха в обучения в Швейцария за преработка във ферми и управление на защитени територии.
 
Екипът на проекта взе активно участие в разработването на мерки от новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020. Специално внимание е отделено на биологичното земеделие, земеделието в райони с висока природна стойност и на късите вериги на доставки. За първи път ще има подпомагане за биологично животновъдство в България.
 
Голям е приносът на партньорите по проекта в процеса по разработването на Наредбата за инвентаризация и планиране в горските територии, в Наредбата за екосистемните ползи от горите и горските мерки за ПРСР 2014-2020 г. Три наредби на МЗХ бяха преработени и условията за работата на земеделските производители бяха облекчени. В Наредба 44 на МЗХ за регистрация на животновъдни обекти, вече са разработени условията за отглеждане на различни видове животни в един животновъден обект. С промяната на Наредба 4 за малки стопанства (до 10 крави и до 50 овце), наличието на хладилна вана за съхранение на мляко вече не е задължително условие. Условията за регистрация бяха смекчени и в Наредба 26 на МЗХ за преработка във фермата и директни продажби.
 
Дейностите по проект "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони" се изпълняват в девет зони от Натура 2000 в Западна и Централна Стара планина. Това е най-големият проект, финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество в рамките на Фонда за реформи, свързани с участието на гражданското общество. Общата стойност възлиза на 4 790 000 швейцарски франка.

Резултати от проекта

12 рецепти от Природен парк „Българка“ ще се предлагат в ресторантите К-Експрес

WWF подготвя откриването на кампанията „Кулинарните тайни на Природата“.

22 октомври 2014 г.

Кампанията „Кулинарните тайни на природата“ ще бъде официално открита на 4 ноември 2014 г. от 18:30 до 20:30 ч. в ресторант К-Експрес – Бизнес парк София.
 
През целия месец ноември 2014 г., 12 традиционни, но забравени рецепти от района на ПП „Българка“ ще бъдат предлагани в ресторантите на К-Експрес в София, Варна, Бургас и Пловдив, като част от съвместната инициатива на WWF, К-Експрес и посолството на Конфедерация Швейцария в България “Кулинарните тайни на Природата”.
 
На мероприятието е поканен Г-н Росен Плевнелиев, Президент на Република България, както и министри, експерти, журналисти, представители на неправителствени организации,  бизнеса и браншовите организации. По време на коктейла ще имате възможност да дегустирате различни ястия по избраните средностаропланински рецепти, както и местни продукти от този район. Така всеки от присъстващите ще може да вкуси част от традицията и аромата на природното и културно наследство от самото сърце на България.
 
Събитието ще даде старт на едномесечна кампания за набиране на средства за възстановяване на застрашената от изчезване порода средностаропланинска овца и връщането ѝ по пасищата и ливадите на ПП „Българка“. 10% от сумата, събрана в ресторантите на К-Експрес от продажбата на храните по рецепти от ПП „Българка“, ще бъдат вложени във фонд за възстановяване на средностаропланинска овца чрез закупуване на агнета от тази порода и отглеждането им в парка. Инициативата е част от схемата за плащания за екосистемни услуги „Възстановяване и поддържане на характерния генофонд в защитените територии“, разработена от WWF.
 
	© WWF
Средностаропланински овце.
© WWF

Швейцария разкри пред български експерти възможности за бизнес в синхрон с природата

2 ноември 2014 г.

От 19 до 24 октомври 2014 г. в Швейцария се проведе обучение на български експерти, които имат отношение към управлението на защитени територии. То се организира като част от проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“. По време на инициативата, българските специалисти обмениха опит с колегите си от Швейцария и се запознаха с добри практики и работещи механизми в областта на екосистемните услуги и защитените територии.

За да могат българските специалисти се запознаят с всички гледни точки, в програмата бяха включени срещи с представители на общински администрации, управление на природни паркове, туристически организации, местни фермери и предприемачи. Последното събитие се състоя в посолството на България в Швейцария, където експертите разговаряха с Посланичката на България в Швейцария Меглена Плугчиева.

Българската група посети два природни парка, единият от които е и биосферен резерват на Юнеско. Част от програмата бяха срещи с кметовете на две общини, които участват в управлението на парковете. Експертите разгледаха и две ферми, собствениците на които споделиха опита си и как държавата успява да ги стимулира, за да продължават дейността си и да я съчетават с грижа за природата. Интересни бяха и срещите с местни производители и занаятчии, както и с кооперативи и представител на регионална банка.
Специалистите почерпиха идеи за това как община, парк, бизнес и местни жители работят заедно, и как една защитена територия може да носи добавена стойност на продуктите, произведени в местността, а икономиката да се развива и хората да остават да живеят и работят дори в малките градове и села.

Първи в програмата беше Природен Парк „Ентлебух“, който е и биосферен резерват на Юнеско. Благодарение на предалпийския си характер, наличието на важна флора и фауна и характерните карстови образувания, Ентлебух е първият резерват по Юнеско в Швейцария, както и първият природен парк. Той служи за пример как туризмът и икономиката в района процъфтяват заедно, а местните хора са щастливи да бъдат част от парка.

Срещите с кметовете на общините помогнаха за по-доброто разбиране на връзката между парка, общината и жителите. Оказа се, че администрациите на общините и на парка могат да бъдат взаимно полезни, а местните хора заявяват своята подкрепа. Заслужава внимание и фактът, че хората участват във взимането на решения за общината. Когато преди години се появява предложение да се увеличи вноската на общините в бюджета на парка, то се гласува от жителите и в нито една от общините не е отхвърлено. Местните хора намират смисъл в съществуването на защитената територия и искат този статут да бъде запазен.

Стопанисването на швейцарските гори също впечатли експертите. За горите се изготвя 25-годишен план за управление, според който се съобразяват всички сечи. Не се прави гола сеч. Добивът на дървесина често се оказва икономически неизгоден поради трудността на терена (голямата височина и наклон). Плановете и правилата се спазват, а липсата на финансова изгода допълнително намалява шансовете за нарушения. Така се осигурява оцеляване и защита на швейцарските гори. Всеки собственик на гора, който няма желание или възможност да се грижи за нея, може да се включи в асоциация за стопанисване.

От срещата с производителя на макаронени изделия "Бруно" стана ясно колко изгодно и за двете страни може да бъде партньорството между парк и местен производител. Етикетът с логото на парка носи добавена стойност на продукцията и осигурява по-лесен достъп до вериги магазини. За да може да използва този етикет за продукцията си, производителят плаща годишна такса и е задължен 80% от първичната суровина, която използва, да идва от парка. Парковата администрация винаги е насреща и предлага помощта си за консултации, връзки с експерти и други. Предприемачът не произвежда единствено макаронени изделия. Това, че бизнесът е малък, позволява голяма гъвкавост, която може да се съобразява и с наличието на местни сезонни суровини.

Регионалната банка EB Clientis Entlebucher Bank също е партньор на ПП „Ентлебух“. От банката разработват два продукта, обвързани с парка – биосферна сметка и специален ипотечен кредит. Част от печалбата от сметката отива в специален фонд, който финансира качествени зелени проекти, а ипотечните кредити са с по-добри условия и се отпускат само за района на парка.

В програмата на посещението имаше и две срещи с швейцарски фермери. Макар и двете ферми да имат различен подход към развитието на стопанствата си, между тях съществуват общи принципи, които и двете спазват: използват максимално ресурсите, с които разполагат, влагат много усилия и иновации, търсят възможности за субсидиране.

Желанието за запазване на традициите е добре разпознаваемо от логото на парк "Грюер". Запазеният знак е вдъхновен от стар занаят за изработка на дървени керемиди. Производството на сирене също е много важна традиция в парка. Тук се намира мандрата на известното сирене "Грюер", както и кооперативът на Летива. Макар и да са с различни специфики, и двете марки сирене държат на качеството и традицията, както и осигуряват добър поминък на местното население. Най-изгодно за местните фермери е да продават произведеното мляко на някой от двата кооператива.

Туристическият офис на ПП „Грюер“ се старае да привлече посетители именно заради своите традиции и красива природа, като търси и модерни, интерактивни варианти за достигане до тях. Разработените туристически пакети насочват вниманието на посетителите или към природата, или към известните сирена.

В края на посещението си българските експерти споделиха впечатленията си с Н.Пр. Меглена Плугчиева. Те обсъдиха възможностите за прилагане в България на добрите примери от Швейцария.

Темата на Нова: Колко струва природата?

 
	© WWF/Райна Попова
Пред Посолството на България в Берн, Швейцария.
© WWF/Райна Попова
 
	© WWF/Райна Попова
Природен парк „Ентлебух“.
© WWF/Райна Попова
 
	© WWF/Райна Попова
Природен парк „Ентлебух“.
© WWF/Райна Попова
 
	© WWF/Райна Попова
Природен парк „Ентлебух“.
© WWF/Райна Попова
 
	© WWF/Райна Попова
Природен парк „Ентлебух“.
© WWF/Райна Попова
 
	© WWF/Райна Попова
Макаронени изделия и продукти "Бруно" от Природен парк "Ентлебух".
© WWF/Райна Попова
 
	© WWF/Райна Попова
Посещение на Меглена Плугчиева, Посланик на България в Швейцария.
© WWF/Райна Попова
 rel=
Откриване на "Кулинарните тайни на Природата".
© WWF/Елица Грънчарова

„Кулинарните тайни на Природата“ се разкриват през ноември

Опитайте 12 рецепти от Природен парк „Българка“.

5 ноември 2014 г.

На 4 ноември 2014 г. се проведе официалното откриване на кампанията „Кулинарните тайни на природата“. Те вече се разкриват в ресторантите на К-експрес в София, Варна, Бургас и Пловдив. През целия месец ноември 2014 г. там можете да поръчате ястия по 12 рецепти, които са традиционни за района на ПП „Българка“, като част от кампанията “Кулинарните тайни на Природата” - съвместна инициатива на WWF, К-експрес и посолството на Конфедерация Швейцария в България.

По време на откриването беше прочетено приветствие към инициативата на WWF от Президента на Република България Росен Плевнелиев. Приветствие произнесе и Матия Порети от Посолството на Конфедерация Швейцария в България. 

Гостите опитаха някои от традиционните блюда, които бяха прясно приготвени за събитието: тревненска салата от печени чушки, тревненска гъбена чорба, пикантен боб с маслини, тревненски сач с пилешко и свинско, а за десерт - и печена тиква с мляко, мед и орехи.
 
Чушките с ориз и гъби от с. Зелено дърво, пикантният боб с маслини, тревненската гъбена чорба, вегетарианската мусака по Тревненски, лъжлив Съби от Габровско, тревненска салата от чушки, свинско с картофи, сините сливи и праз, тревненският сач с пилешко и свинско, патладжанът по Тревненски, печената тиква с мляко, мед и орехи, содената питка със сирене и тревненската чорбаджийска запеканка вече внасят аромат и традиция в забързаното ежедневие на съвременните българи. Всеки ден в ресторантите на К-експрес можете да поръчате тези народни ястия.
 
10% от сумата, събрана от продажбата на храните по рецепти от ПП „Българка“, ще бъдат вложени във фонд, който ще се изразходва за възстановяването на средностаропланинска овца по пасищата в района на парка. След края на кампанията с набраните средства ще закупим агнета от застрашената от изчезване порода. Ще предоставим тези агнета за отглеждане на стопани от района на парка, за да можем  постепенно да възстановим породата, и по този начин да съхраним планинските пасища и цялото им биоразнообразие.
 
Инициативата е част от схемата за плащания за екосистемни услуги „Възстановяване и поддържане на характерния генофонд в защитените територии“, разработена от WWF.
 

Автентични рецепти от ПП "Българка"

 
	© WWF
© WWF
Тревненска гъбена чорба
Тревненци се гордеят с тази чорба, защото от начина на приготвянето й е произлязъл изразът "прост като гъбена чорба". Тя се приготвя от няколко вида горски гъби, които са налични според сезона. Прибавят се ориз (фиде), лук, тарос (естрагон), смлян черен пипер и сол на вкус. От смесването на различните видове гъби се получава много пикантен аромат, който се запазва именно от липсата на много подправки.
 
	© WWF
© WWF
Тревненска салата
Продукти: домати, печени червени чушки, лук, чесън,магданоз.

Приготване: Чушките се обелват и се подреждат цели. Доматите се нарязват на едри късове и се подреждат около чушките. Лукът се нарязва на кръгчета и се подрежда върху чушките. Чесънът се поръсва. Преди да се сервира, салатата се поръсва със ситно нарязан магданоз.
 rel=
Приложение към вестник "Капитал Дейли".
© WWF

WWF организира обсъждане на екосистемните услуги в района на Западна Стара Планина

30 юли 2014 г.

На 16 юли 2014 г. в град Берковица се проведе среща с кметове, заместник кметове и представители на местната власт от района на Западна Стара Планина по проекта "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони", организирана от WWF. По време на срещата представихме дейностите на проекта и обсъдихме възможностите за съвместни инциативи на територията на общините. В дискусията бяха включени и въпроси за участието на Регионалното сдружение за развитие на туризма "Северозападен Балкан" с цел отварянето на сдружението и привличането на нови членове от страна на местния туристически бизнес.

По време на срещата обсъдихме и възможностите за различни бизнес инициативи с партньори по швейцарския проект на територията на някои от общините в западна Стара планина. От страна на партньорите по проекта имаше представители на WWF, АПБ и БДЗП.

Реализирани концепции за ПЕС схеми

През юни и юли месец бяха проведени редица индивидуални срещи във връзка с реализирането на концепциите за ПЕС схемите с различни бизнеси. Схемите, които ще бъдат реализирани на територията на природен парк Българка включват:

ПЕС съхраняване на питейните води обединява като заинтересовани страни местнaта неправителствена организация ЕКИП Българка и фирма Курабийница ООД (Roo’bar). Все по-рязкото намаляване на качеството и количеството на водите в резултат от безконтролното изсичане на горите и липсата на средства за тяхното поддържане съществува като текущ проблем на територията на парка. Средствата за реализиране на схемата се генерират от продажбите на картонени стелажи на Roo’bar.

Освен директни и индиректни ползи за околната среда в района, ПЕС схемата ще позволи на компанията-производител да намали водния отпечатък на продукта си, чрез залесяване на нови, важни за опазване на количеството и качеството на водите територии в парка. По този начин ще има положителен ефект и върху наболял проблем като изменението на климата.

Схемата за плащания за екосистемни услуги за съхраняване на местния генофонд включва като заинтересовани страни ЕКИП Българка и фирма К-експрес. В резултат от изоставянето на традиционните селскостопански практики и обезлюдяването, много от местните породи животни са застрашени от изчезване. От друга страна, липсата на пашуващи животни води до влошаване на тревните местообитания, те губят своята природна стойност, охрастяват се и постепенно се превръщат в част от горския фонд.

В рамките на двумесечна кампания, която започва на 1 ноември 2014 г., в своите ресторанти и щандове за бързо хранене К-експрес ще предлагат ястия от подбрани рецепти от районите на ПП „Българка“ и ПП „Врачански Балкан“. Набраните средства ще бъдат оползотворени за закупуване на агнета от породите средностаропланинска и каракачанскa овцa, както и отглеждането им в местни ферми на територията на парка. Това ще създаде възможности за нови, "зелени" работни места и едно по-устойчиво развитие на региона.

Ползите от екосистемните услуги бяха представени в Пътуващ университет в Чипровци

25 май 2014 г.

На 22 май, Международния ден на биоразнообразието, в Чипровци беше представен проекта “За Балкана и хората”, като част от дейностите на пролетния пътуващ университет “Европа на път: Овластяване на гражданите и устойчиво развитие”.

Събитието се провежда за пета поредна година и включва ателиета, семинари и дискусии за устойчивото развитие и бъдещето на демокрацията в Европа, работа в екипи и студентска конференция, практическо обучение, запознанства, срещи с хората от град Чипровци, пътешествия, вълнуващи преживявания и приключения. В университета тази година участваха студенти от България, Франция, Словакия и Полша.

Георги Стефанов от WWF представи какво се крие зад термина екосистемни ползи, как можем да оценим благата, които ни предоставя природата, както и примери за схеми за екосистемни плащания. Той обясни важността от информиране на широката общественост и на засегнатите местни общности относно значението и икономическото измерение на опазената природата, и как съвременните подходи за оценяване на екосистемните ползи дават допълнителни разбираеми аргументи за важността на природозащитата, както и разясни на публиката какво ни коства унищожаването на природата.

Пътуващият университет по устойчиво развитие се организира от интер-дисциплинна образователна мрежа „Място за бъдеще“ и гражданско сдружение „Щастливеца“.
 rel=
Гледка към ПП "Българка" от град Трявна.
© Николай Варадинов

Журналисти от София посетиха Природен парк "Българка"

Първи стъпки в плащанията за екосистемни услуги.

1 септември 2014 г.


На 14 и 15 август 2014 г. WWF заведохме група журналисти в град Трявна и ПП „Българка“. Посетихме няколко представители на местния малък бизнес, които се включват в ПЕС схема за опазване на местните гори: къща за гости „Калина“ в село Горно Дамяновци, хотел "Калина Палас" в гр. Трявна, ресторант „Старата лоза“, работилница за народни носии и кафене "Паралиите".

Посетихме и мястото, където предстои да се осъществи залесване с набраните средства от ПЕС схемата. Бъдещата гора ще е част от Горско стопанство „Плачковци“. Журналистите се срещнаха и с Мая Радева (бившия директор на ПП "Българка") и Мирослав Илиев, директор на ДГС „Плачковци“. Те разказаха за проблемите с незаконните сечи, засушаванията през летния сезон и за неблагоприятните последствия от залесявания с неподходящите видове.


В къща за гости „Калина“ в близкото село Горно Дамяновци, Юлия Григорова, ръководител на проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“ запозна журналистите с концепцията на проекта:

Създаването на правни механизми и инструменти за устойчиво ползване и дългосрочно опазване на териториите с висока природна стойност е първият компонент на проекта. Той работи в 4 пилотни района: териториите на ПП „Българка“, ПП „Врачански Балкан“, Натура 2000 зона Западна Стара Планина (ЗСП) и НП "Централен Балкан", като фокусът на WWF е съсредоточен в райони от ПП "Българка", ПП "Врачански Балкан" и ЗСП. В ЗСП проектът е насочен най-вече към общините Берковица, Чипровци, Чупрене и Георги Дамяново, но не отхвърля и съседните общини в тези територии.

Втората част на проекта е работа с фермерите, включително и на територията на НП „Централен Балкан“. Това включва кратките вериги на доставка, така че в България да се осъществят директни продажби на храни от ферми.

Третият компонент е с образователен характер. Той е насочен и към работата с деца. Освен това работи с Биологическия факултет на СУ „Климент Охридски“ в София, като включва презентации и беседи със студентите.

Какво се опитваме да направим по плащанията за екосистемни услуги? Какви бяха първите ни стъпки?

В началото на проекта описахме и определихме основните екосистемни услуги в пилотните райони. Например, за горите на ПП „Българка“ бяха идентифицирани 17 екосистемни услуги. Екосистемните се категоризират в 4 основни направления: материални, регулиращи и поддържащи услуги, както и културни услуги. Материалните услуги са дървесина, горски плодове и всички останали материални продукти, които получаваме от гората. Поддържащите и регулиращите услуги са тези, които допринасят за качеството на въздуха, улавят въглерода (горите действат като депа за въглерод), а и опазване на количеството и качеството на питейната вода, и осигуряване на вода за населението най-вече от близките на тези територии населени места. Културните услуги са тези, които са свързани с туризма, красивата гледка, възможностите за спорт и рекреация в териториите. 

Много важен компонент от нашата работа е, че идентифицирахме 5 съществени за опазване на биоразнообразието услуги, и спирайки се на тях, разработваме т.нар. схеми за плащания за екосистемни услуги. Тези плащания могат да бъдат публични и частни. В трите района, в които се фокусира WWF, схемите, които се разработват, са частни. При частните ПЕС схеми плащанията работят на доброволен принцип, въвличайки местните хора, местния бизнес и всички заинтересовани местни организации и лица, включително общините, както и различните регионални служби на държавната администрация. На базата на сключени споразумения, генерираните средства се събират във фондове, които се оползотворяват за опазването на екосистемите и услугите от тях, така че и в бъдеще да продължат да ни осигуряват тези услуги.

Участници в ПЕС схема за съхраняване на питейна вода чрез залесяване

Елена Златева, собственик на къща за гости „Калина“:

„Заедно със съпруга ми Атанас Златев създадохме Къща за гости „Калина“. Съпругът ми наследи самата къща, като идеята му беше да я поддържа, защото обича района и мястото, в което е отраснал. След това решихме да я даваме на туристи, за да можем да я направим така красива. Поне 5 години я реставрирахме със собствени сили, труд и средства, и от 5 години я даваме под наем. 

В началото на 2014 г. Лора Жебрил и Юлия Григорова от WWF се свързаха с мен след участието ми в един семинар на WWF. Хареса ми идеята за плащания за екосистемни услуги. Участвах в два семинара, в които те добре разясниха концепцията, и разбрах, че ПП „Българка“ е един от пилотните райони. Къщата ни за гости се намира в него. Идеята е добра и за нашите туристи, защото те идват тук заради природата, която ни заобикаля.

Опазването на природното богатство, особено на буковите гори в парка, е изключително важно за нас. Туристите искат да видят хубава природа да й се насладят. Много държим на опазването особено на старите гори, защото те изпълняват редица защитни функции. За нас основния проблем е водата, която и сега достига тук трудно. Готови сме да се включим в схеми за ПЕС за да опазим природата в парка."

В къщата за гости ще бъдат предлагани рекламни материали, които ще се закупуват от туристите и средствата ще се добавят във фонда за залесяване.

Тончо Тунев, управител на ресторант „Старата лоза“ в гр. Трявна:

„През 1989 г. направихме малко семейно кафене. До сега, стъпка по стъпка, кафенето се превърна в ресторант с малка хотелска част. Строим и друг малък хотел, като амбицията ни е той да стане зелен хотел.

През зимата на 2014 г. участвах в среща с WWF в Трявна, където научих какво е ПЕС. Тази идея много ми хареса – за пръви път чувах за проект, който опазва природата и създава допълнителни доходи за местното население. За нашия район основен проблем е сечта в горите и недостига на питейна вода особено през летните месеци. Тези ПЕС схеми са една чудесна възможност да опазим природата. Всички ние сме й длъжници и аз съм готов да участвам в тях и с малкото, което мога да направя, да дам своя принос в опазването й. Екопътеките също никога не са достатъчно и дори на собствени начала правим маршрути и изпращаме туристите. Ако им хареса маршрута, той впоследствие се разработва. 

Ние от години си сътрудничим с Швейцария, за това приветствам българо-швейцарския проект на WWF („Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“). Посрещаме и швейцарски туристи. Нашият ресторант фигурира в швейцарски каталог за България.“

 rel=
Кръгла маса за екосистемните услуги в МОСВ.
© WWF

Еко експерти обмениха опит в екосистемните услуги

30 август 2014 г.

На 29 август 2014 г. в Министерство на Околната Среда и Водите в София се проведе среща за обмяна на опит, оценка и картиране на екосистемните услуги. Тя бе организирана от WWF, а участие още взеха представители на БДЗП, Швейцарско посолство, МОСВ, ИАОС, ИАГ, ЛТУ, МЗХ и СУ.

WWF представи резултатите от работата по проект "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони". От страна на МОСВ бяха демонстрирани национални инициативи (програми) и планове за картиране и оценка на екосистемите и техните услуги. Изпълнителната агенция по горите представи своята работа по законодателството, свързано с плащанията за екосистемни услуги и методологии за тяхното остойностяване.

На този етап фокусът на работата на МОСВ е изцяло върху определянето, картирането и извеждането на най-значимите екосистемни услуги на национално ниво. Икономическата оценка на екосистемните услуги е последващата стъпка.

„Зоните от европейската екологична мрежа Натура 2000 са с фокус само върху биоранообразието. Когато говорим за екосистемите и ползите/услугите от тях, спектърът е много по-широк“, каза Тома Белев от АПБ. Пламен Глогов, началник на отдел за международни програми и проекти към МОСВ поясни, че бюджетът на министерството е много по-ограничен от този на ОПОС. „Ще се фокусираме върху териториите извън Натура 2000, защото ОПОС финансира предимно Натура 2000 зоните“, каза той.
 

Среща на УС по проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“

29 юни 2014 г.

От 22 до 25 юни 2014 г. в хотел Калина Палас, гр. Трявна, се проведе среща на управителния съвет по проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“. Домакини и организатори на срещата бяха WWF. В срещата участваха представители на WWF, БДЗП, Фондация за биологично земеделие: “Биоселена“, ИАСРЖ, АПБ, БФБ, представителите на швейцарската програма за сътрудничество към ООН за намаляване на последствията от обезлесяването в развиващите се страни REDD, Pro-Natura, Birdlife, фондация SAVE, Швейцарско посолство, Балканския институт и фирма К-експрес.

Участниците планираха дейностите и бюджета за третата година на протичане на проекта. Те обсъдиха проблемите, които бяха срещнати по време на изпълнение на дейностите, както и постигнатия напредък. Управителният съвет отчете работата по проекта за последното тримесечие.

Част от срещата бе и посещение на къща за гости „Калина“, кафене „Паралиите“ и ресторант „Старата лоза“, които са участници в ПЕС схеми по проекта. WWF и фирма К-Експрес представиха своята съвместна работа по инициативата „Кулинарните тайни на природата“, в рамките на която от 1 ноември до 1 декември 2014 г. в 14 ресторант на К-Експрес в страната ще бъдат предлагани традиционни гозби по рецепти от ПП „Българка“. Повече за кампанията може да научите ТУК
 
	© WWF
Среща на управителния съвет в хотел Калина Палас.
© WWF
 
	© WWF
Посещение на къща за гости "Калина".
© WWF
 
	© WWF
Посещение на кафене "Паралиите".
© WWF

Приложение към вестник „Капитал дейли“ информира за екосистемните услуги

30 юни 2014 г.

На 26 юни 2014 г. с подкрепата на фондация „Капитал“ издадохме приложение към вестник „Капитал дейли“ в тираж от 10 000 бройки. Озаглавено „Плащания за екосистемни услуги“, приложението разказва за дейностите на WWF в сферата на ПЕС и постигнатите резултати в рамките на проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“.

Приложение към вестник "Капитал" 26 юни 2014 г.

 rel=
Среща във Враца по проект "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони".
© Райна Попова/WWF

WWF организира обсъждане на екосистемните услуги в района на Врачански Балкан

23 април 2014 г.

На 27 март 2014 г. във Враца се проведе поредната информационна среща по проект "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони", организирана от WWF.

По време на събитието бяха обсъдени схеми в областта на екосистемните услуги, които се прилагат в района на Природен парк "Врачански Балкан". Екосистемните услуги там са свързани с осиновяване на стари гори, съхраняване на водните екосистеми, възстановяване на тревни хабитати с висока природна стойност, възстановяване и поддържане на характерния генофонд в защитените територии.

Националните схеми за плащане на екосистемни услуги бяха визирани и в контекста на следващата Програма за развитие на селските райони, и възможностите да залегнат като под-мерки в нея.

Участниците в срещата се запознаха и с успешни примери от други държави. В представянето на схемите се включиха представители на местни бизнеси, експерти от РИОСВ Враца, Северозападно държавно предприятие, парк "Врачански Балкан", Държавното горско стопанство, Община Враца, Областна администрация Враца, Областна дирекция "Земеделие", местни медии и други.
 
 rel=
Работна среща с представители на WWF, Министерството на земеделието и храните и Изпълнителна агенция по горите.
© Изпълнителна агенция по горите

WWF, МЗХ и ИАГ обсъдиха разработването на наредба за екосистемните ползи от горите

1 май 2014 г.

По време на работна среща в края на април 2014 г. представители на WWF, Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) обсъдиха възможностите за разработване на наредба за екосистемните ползи от горите.

„Необходимо е да се разработи наредба, която в изпълнение на Закона за горите да регламентира обществените екосистемни ползи от горските територии“, заяви заместник-министърът на горите д-р инж. Валентина Маринова. Маринова потвърди готовността на МЗХ за актуализация на споразумението за сътрудничество между ИАГ и WWF, подписано през 2010 г. в изпълнение на Българо Швейцарската програма за развитие.

За да бъде подобрено партньорството между страните, ИАГ изяви желание за сформиране на работна група от експерти на агенцията, МЗХ, ДПП, собственици на гори и представители на WWF, която да работи по проекта на наредбата.

Следващата стъпка, която обсъдиха участниците в срещата, беше свързана с разработването на методика за остойностяване на екосистемите ползи от горите. Тома Белев и Юлия Григорова, представители на проект „За Балкана и хората“, предложиха работната група да си постави за цел в рамките на 3-4 месеца да изготви проект на наредбата за екосистемните ползи от горите, който да бъде обсъден от представители на МОСВ и други заинтересовани страни.
 rel=
Медийно обучение на WWF.
© WWF

WWF организира медийно обучение за еко експерти

На 24 януари 2014 г. в хотел Форум София, WWF проведе обучение на експерти от екологичния сектор за работа с журналисти и медии. Събитието е част от проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“.

Медийното обучение се проведе с помощта на Фондация „Капитал“. Участваха представители на WWF, Асоциация на парковете в България, Българско дружество за защита на птиците, Посолството на Конфедерация Швейцария в България, ДПП „Врачански Балкан“ и ДПП „Българка“.

Участниците бяха запознати с видовете комуникационни канали и с инструментите за комуникация с медии. Презентаторите от фондация „Капитал“ представиха определени правила и своите препоръки за работа с журналисти. Обучението включи и основните стъпки при изготвяне на медийна стратегия, както и поглед към медийния мониторинг като основа при изготвянето на стратегия. Участниците бяха запознати с идеи за организиране на семинари, конференция и обучения.
Кръгла маса rel=
Кръгла маса, 04.12.2013, София
© WWF Bulgaria

Кръгла маса на тема екосистемни услуги

На 4 декември в хотел Форум, София WWF-България организира кръгла маса на тема „Екосистемни услуги – възможности за оценка, картиране и прилагане на схеми за плащания в България“. По време на срещата бяха представени резултати от работата по MAES.

Целта на кръглата маса беше представяне на работата на WWF в България и за обмяна на опит на национално ниво в сферата на оценка и картиране на екосистемни услуги и въвеждане на икономически инструменти за опазване на екосистемите (ПЕС - Payments for Ecosystem Services).

Кръглата маса даде възможност на представители на държавните ресорни и научни институции, както и на представители на неправителствения сектор да споделят опита/ плановете си в оценка и картиране на екосистемите и техните услуги.

В срещата се включиха експерти на WWF-България и на проекта "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони", представители на МОСВ, ИАРА, ИАОС, БАН, Лесотехническия университет, природни паркове, партньорски организации, независими консултанти и други.


„Екосистемни услуги – възможности за оценка, картиране и прилагане на схеми за плащания в България“

 rel=
Георги Стефанов, експерт „Политики и климатични промени“ във WWF, представя ПЕС схема за туризъм.
© WWF

Туристически предприемачи от Чипровци проявиха интерес за прилагане на екосистемни услуги

28 февруари 2014 г.

На 22 февруари 2014 г. в гр. Чипровци се проведе среща за създаване на схема в областта на екосистемните услуги (ПЕС схема) със заинтересованите местни представители на туристическия бизнес - фирми, предприемачи, хотели, къщи за гости и други.

Основната цел на събитието е да постави основите за създаване на работеща ПЕС схема в областта на малкия и среден туристически бизнес в целия регион. На срещата присъстваха 30 заинтересовани представители на местния туристическия сектор, които твърдо подкрепиха инициативата на WWF за създаване на схема за екосистемни услуги в региона.

Директорът на местната инициативна група, подкрепен от представилите на НПО „ЧАР“, категорично подкрепиха нуждата от намиране на решение и създаване на структура, която да подпомага развитието на туризма и опазването на основния туристически ресурс в региона - природата.

Представителите на водещите места за настаняване в Чипровци твърдо застанаха зад идеята на WWF за създаване на регионална структура, свързана с развитието на туристическия бизнес, която да защитава техните интереси и разбира се да опазва природата и традициите като водещ сегмент за туристическия бизнес в цялата Западна Стара планина. Гражданите отправиха апел към местните и областни власти, ако не могат да им помогнат, поне да не им пречат да развиват устойчив туризъм.

Събитието се явява своеобразен завършек на редица по-малки срещи, проведени от WWF през последните месеци в региона на Западна Стара планина. На него се обсъдиха и други належащи проблеми за местността, като рискът туризма да отпадне от приоритетите на общината в процеса на изготвяне на новата общинска стратегия за развитие до 2023 г., както и необходимостта от решаване на изцяло местния проблем, свързан със сгрешената кадастрална карта на града.

След проучванията и инвентаризацията на екосистемите в Западна Стара планина, и отчитането на възможностите за опазване на горите, водите и земите, туризмът също се открои сред основните възможности за опазване на природата.

„Срещата в Чипровци постави основата за една по-добра комуникация с туристическите предприемачи в региона. Подобни срещи предстоят и в други големи общински центрове“, казва Георги Стефанов, експерт „Политики и климатични промени“ във WWF.

При прилагането на ПЕС схемата за туризъм в Западна Стара планина по проекта на WWF „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“, организацията ще следва успешния модел, приложен в Природен парк „Русенски Лом“. Там заинтересованите туристически предприемачи активно се включват и участват финансово за опазване на биоразнообразието на територията на парка. Освен директната полза от съхранението на основния им ресурс, необходим за развитието на услугите в този сектор, ПЕС схемата цели да обедини туристическите предприемачи и да използва всички възможни, включително финансови инструменти за бъдещо развитие на природосъобразен туризъм.

Едно от възможните решения, което екипът по проекта ще се опита да реализира, е възстановяването на създаденото преди повече от 10 години Регионално сдружение за развитие на туризма (РСРТ) „Северозападен Балкан“, което в момента е със затихващи функции. Неговото съживяване ще даде възможност на туристическите предприемачи да използват асоциацията като организация, която защитава както техните интереси, така и интересите на природата в техния район. Това ще позволи на WWF и на проекта да обединят повече заинтересовани страни, както и да се постигнат по-високи резултати от предварително набелязаните.

В началото на март 2014 г. предстои да се отправи официално предложение към кметовете на регионалните общини за съживяване на РСРТ „Северозападен Балкан“. Следващата стъпка е, по време на срещата на общото събрание на РСРТ, да се промени устава му и то да се отвори за включване на нови заинтересовани страни, а именно представители на местния туристически бизнес. WWF ще подкрепи развитието на организацията, като си поставя за цел създаване на ПЕС схема за туризъм в региона и още по активна подкрепа на местните хора за опазването на природата.
 
Журналистически семинар rel=
Журналистически семинар
© WWF Bulgaria

Журналистически семинар

На 3 декември в Национален пресклуб БТА WWF-България организира семинар за журналисти, работещи в сферите на икономиката и на опазването на околната среда, на тема "Оценка и картиране на екосистемни услуги".
Целта на обучението беше да се представят и дискутират с представителите на медиите екосистемните услуги; възможностите за промяна на законодателството и включване на схеми за плащания на екосистемни услуги на национално ниво; възможностите за разработване и прилагане на иновативни финансови инструменти за повишаване на доходите на защитените територии; въвеждането на пилотни схеми, които целят да компенсират доставчиците на тези услуги за допълнителните разходи или пропуснатите ползи на национално и местно ниво.
Основен лектори на журналистическия семинар беше Юлия Григорова от WWF-България - Ръководител на програма "Природа и просперитет". В презентациите и дискусиите се включиха активно и други участници в проект "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони". По време на семинара бяха представени най-важните резултати от работата на проекта през първата му година.

"Оценка и картиране на екосистемни услуги"

 rel=
Юлия Григорова, ръководител на програма "Природа и просперитет" във WWF, представя екосистемните услуги.
© WWF

WWF превежда ползите от природата на езика на хората

На 16 януари 2014 г. в хотел “Калина Палас“ в гр.Трявна WWF проведе среща на тема „Плащания за екосистемни услуги (ПЕС) на територията на ПП “Българка“, на която присъстваха заместник областният управител на гр. Габрово Кенан Ашиков, експерти от Областна администрация Габрово, експерти от общините Габрово и Трявна, експерти и директорът на ДПП “Българка“ Мая Радева, както и представители на туристическия бизнес.

С понятието екосистемни услуги най-общо се означават всички ползи от природата за хората. Те се делят на четири групи: материални (дървесина, вода, риба, храни, влакна, горива, семена, билки и др.), регулиращи (пречистване на въздуха, водите и почвите, регулиране на климата, ерозията, болестите и вредителите, намаляване на щетите от природни бедствия и др.), поддържащи (те са свързани с капацитета на екосистемите да регулират важни природни процеси и живото-поддържащи системи - почвообразуване, фотосинтеза, кръговрат на веществата и др.) и културни (нематериалните ползи, които хората извличат от екосистемите под формата на наслада от красивата природа, културно, интелектуално и духовно вдъхновение, чувство за принадлежност към определено място, удоволствието от рекреационни дейности и екотуризъм).

Ние получаваме ежедневно много и различни услуги като част от икономическия модел, с който сме изградили света си. Все повече природата заема своето място в обществения дневен ред и хората ясно показват разбиране за това, че тя им носи определени ползи. И понеже човек не плаща директно за чист въздух или вода например, се е вкоренила илюзията, че те нямат икономическа стойност и са неизчерпаем ресурс, от който можем да гребем с пълни шепи, че те са даденост. Всеобщо е възприятието, че тези услуги ще бъдат на разположение завинаги. И това вероятно щеше да бъде така, ако хората не оказваха въздействие върху природата - практически почти всяка дейност, която изменя естествения кръговрат на веществата, води до влошаване на състоянието на екосистемите. Бракониерството ни лишава от възможността да се наслаждаваме на дивите животни и директно уврежда биологичния контрол. Застрояването в планините води до обезлесяване, ерозия на почвата и ни лишава от желанието за наслада и усамотение сред природата. Изграждането на хидротехнически съоръжения променя естествения отток на реките и оттам всички биологични процеси в тях. Прекомерното замърсяване на въздуха убива горите, които не са в състояние да поемат отрови над определени концентрации. Климатичните промени например могат да превърнат една планина в смъртоносен капан за много видове и да направят екосистемите уязвими за болести и пожари.

За да получаваме висококачествени екосистемни услуги, трябва да опазваме екосистемите, които ги осигуряват, а това в днешния комерсиален свят е възможно само ако ясно осъзнаваме тяхната икономическа стойност“, коментира Лора Жебрил, експерт проекти на програма "Природа и просперитет" във WWF.

Известно е, че използването на природните ресурси без мярка води до проблеми, ако не се приемат подходящи мерки. "Но това не означава пълна забрана на човешка дейност. Тъкмо обратното – екосистемите се създават, развиват и увеличават природния си капитал благодарение на нея", обясни Юлия Григорова, ръководител на програма "Природа и просперитет" във WWF.

Как еко-услугите на природата да се включат в икономиката?

Първата стъпка: Дефиниране на екосистемните услуги: да им се даде физическо обяснение и да се разбере по какъв начин някакъв процес в природата функционира така, че предоставя услуга, и после да се конкретизира кой има полза от нея, както и по какъв начин се предоставя тази услуга.

Втората стъпка: Икономическото им остойностяване: за да можем да определим конкретни плащания, трябва да знаем каква е реалната стойност на услугата. Екосистемните услуги имат стойност, но тъй като повечето (материалните са изключение) не се купуват и продават на пазара, е много трудно да се определи тяхната цена. За да се справят с този проблем, икономистите оценяват природните ресурси по техния цялостен принос към благополучието на хората, като терминът, който се използва, е цялостна икономическа стойност.

Трета стъпка: Схеми за плащания: накрая можем да създадем схеми за плащания на екосистемни услуги, с което се създават финансови стимули за ползвателите и мениджърите на ресурси за доброволно адаптиране на дейности и технологии, които създават екологични ползи. Използването на такива плащания за генериране на средства за опазване на природата е сравнително ново явление.

В България 30% от пасищата са признати от ЕС като земи с висока природна стойност. Те се развиват именно благодарение на използването им за паша на животните и за събиране на сено. Ако това не се прави, тези пасища ще загубят характерните си растителни и животински видове и ще отидат в горския фонд, без да са гори. Това означава, че губят високата си природна стойност и ние губим тази екосистема, както и лечебните растения и билки в нея.

Трагичен е и въпросът с изсичането на частните гори на територията на ПП “Българка“. По официални данни, сечите в частните гори там за последните 10 години са се увеличили три пъти. Експерти твърдят, че ако не се спрат сечите в горите, в близките години ще има голям проблем с недостига на питейна вода за жителите на общините Габрово и Трявна.
 

Презентация "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони"

На 17 юни се проведе кръгла маса на тема: Екосистемни услуги – оценка и картиране

Кръгла маса 17.06, София 
	© WWF Bulgaria
Кръгла маса 17.06, София
© WWF Bulgaria
На срещата беше представена работата на WWF в България, обмяната на опит на национално ниво в сферата на оценката и картирането на екосистемни услуги и въвеждането на икономически инструменти за опазване на екосистемите.

Участие взеха представители на държавни институции като Министерство на околната среда и водите, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (към БАН), Националния статистически институт, на неправителствения сектора, консултантски фирми, работещи по темите и други.
В програмата бяха включени подтеми като национални инициативи (програми) и планове за картиране и оценка на екосистемите и техните услуги, представяне на резултатите от предпроектните проучвания и списък на екосистемните услуги от 3 пилотни района по проект "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони" и "Плащания за екосистемни услуги в басейна на река Дунав".

КРЪГЛА МАСА: ЕКОСИСТЕМНИ УСЛУГИ – ОЦЕНКА И КАРТИРАНЕ

Семинар за представителите на институциите

Julio Tresierra, EPWS 
	© WWF / Rayna Popova
Julio Tresierra, EPWS
© WWF / Rayna Popova
На 8 август тази година WWF организира ново обучение за екосистемни услуги, този път насочено към представителите на държавната администрация – министерства, агенции и други институции.

Лектор и основен презентатор беше Хулио Тресиера, международен координатор на световната програма на WWF за водни екосистеми (EPWS).

Целта на обучението беше да се повиши капацитетът на ключовите експерти в българските институции, отговорни за изпълнението на националното екологично законодателство, свързано с управлението на екосистемите.

Презентация "Плащания за екосистемни услуги"

Медиен обучение за екосистеми. rel=
Медийно обучение за екосистеми.
© WWF Bulgaria

Обучение за журналисти

На 9 юли в София WWF проведе семинар за екосистемни услуги, предназначен за журналисти, работещи в сферите на икономиката и на опазването на околната среда.

Обучението e част от проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“.

Експертите по екосистемни услуги на WWF, Юлия Григорова и Мая Тодорова, заедно с медийни експерти от фондация "Капитал", представиха и дискутираха с представители на медиите темата за екосистемните услуги, тяхната стойност, възможностите за оценка и картиране, както и въвеждането на пилотни схеми, които да компенсират доставчиците на тези услуги за допълнителните разходи или пропуснатите ползи.

Обучението даде възможност на представители на медиите, МОСВ и WWF България, както и на експерти от неправителствения сектор да дискутират възможностите за популяризирането на понятието екосистемни услуги и да изграждат на активна и позитивна комуникация по темата.

Екосистемите и услугите от тях

WWF организира поредица от дискусии на тема: "Екосистемни услуги - оценка и картиране"

От 16 до 18 юни, във Враца, Берковица и Чипровци WWF проведе експертни срещи между местната администрация, НПО, земеделски стопани и бизнеса на тема: "Екосистемни услуги - оценка и картиране на територията на Западна Стара планина" по проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони”.

Участниците бяха запознати със събраната и анализирана експертно-техническа информация за оценка и картиране на екосистемните услуги на територията на Западна Стара планина. Представени бяха добрите примери в местните общности при въвеждането на плащания за екосистемните услуги, както и планираното въвеждане и допълнителните възможности за развитие за местната общност при създаването и внедряването на икономически инструменти за опазване на екосистемите.

Интервю на Георги Стефанов от WWF за ТВ Враца

Представяне на проекта

В края на май и в началото на юни 2013 г. eкипът на програма "Природа и просперитет" на WWF, заедно с партньорите от Асоциацията на парковете в България (АПБ) обиколиха пилотните райони по проекта, за да го представят на местните общности.

Във Враца, Чипровци, Габрово и Трявна представители на общините, на парковите администрации, на бизнеса и на гражданските организации бяха запознати с концепцията за екосистемните услуги и с иновативните възможности за развитие в баланс природата, които им предоставя проектът: „Да свържем опазването на природата с природата с устойчивото развитие на селските райони".