Земите | WWF

Земите



a yellow field, a road and a beautiful sky rel=
Поле в Русенско
© Michel Gunther
Полуестествените ливади и пасища са едни от най-ценните екосистеми на земеделския ландшафт и са резултат от многовековно земеделско стопанисване за паша или за сено или комбинация от двете.

В резултат на това екосистемите, свързани с полуестествените ливади и пасища, се развиват стабилно и се превръщат в местообитания на ценни растителни и животински видове.

Така те се превръщат в „земеделски земи с висока природна стойност”.

Опазването на биоразнообразието в тези земеделски земи е лесно.

Изисква се само продължаване на традиционните нискоинтензивни земеделски практики на паша и сенокос, както и избягване на агрохимически продукти като изкуствени торове и пестициди.

 rel=
Мозаечен пейзаж. Sinca Noua, Tagla Mountains
© C and B Promberger
Земеделските земи с висока природна стойност включват планински и равнинни пасища и ливади, крайречни влажни зони, крайбрежни дюни с тревна растителност, мозайки от овощни и зеленчукови градини, лозя и необработваеми площи между тях.

Земеделските земи с висока природна стойност се групират в три вида земеделски земи:

1. Земеделски земи със значително участие на полуестествена растителност, преобладаващо ливади и пасища.

2. Земеделски земи с мозайки от култури, с ниска степен на интензивност на обработката и пояси от естествена растителност – синури, петна от дървета и храсталаци, малки рекички и вади, скални групи и т.н. В тези територии се обособяват голям брой екологични ниши и дивите растения и животни могат да съществуват независимо и/или благодарение на земеделските практики .

3. Земеделски земи (включително интензивно култивирани земи и пасища), които поддържат популации на редки видове с европейско и световно природозащитно значение – редки, застрашени видове, защитени от българското и международното законодателство.

Голяма част от земите с висока природна стойност обхващат територии в планинските и полупланински райони или такива в равнините, но с ниска продуктивност, където земеделието е затруднено от фактори като стръмни склонове, бедни почви, голяма надморска височина, малко количество на валежите.

Като цяло земеделските стопанства са малки, и се управляват фамилно от физически лица. Продукцията е или изцяло за собствена консумация или са полупазарни стопанства, които произвеждат главно за собствена консумация и само част от продукцията им се реализира на пазара. Те са специализирани в отглеждането на трудоемки култури и/или животни.

Широко разпространени са във всички райони на България като специализацията им зависи от местните природни условия. Продукцията е плодове, зеленчуци, лозя, фуражни култури, сено, както и животинска продукция – месо и мляко.

Поддържането на природните дадености зависи от използваните селскостопански практики. Екосистемите в земеделските земи с висока природна стойност се поддържат главно чрез екстензивно селско стопанство. Именно за това двата основни проблема за земеделските земи с висока природна стойност са интензификацията на производството или преустановяването на земеделската дейност.

Интензификация на земеделското производство.
При по-голямо прилагане на торове, механизация, пестициди, по-голямо натоварване на пасищата с пашуващи животни и т.н. намалява възможностите за развитие на диви животински и растителни видове и намалява биоразнообразието.

Интензивното селско стопанство също така намалява или напълно унищожава структурни характеристики на ландшафта като синори, единични и групи дървета, храсталаци и некултивирани места, които са местообитания за много видове животни и растения.

Преустановяване на земеделската дейност
Природната стойност е пряко свързана и се влияе от използваните земеделски практики. В територии с екстензивно или дори напълно липсващо селско стопанство основната заплаха за редица видове е свързана главно с изоставяне на земята – резултат от преустаняването на трудоемки традиционни селскостопански дейности и практики, които обаче са важни за опазването и поддъжането на биоразнообразието.

Практики като косенето на ливадите, умерената паша, поддържането на синорите води до поддържане на местообитанията и видовете и природната стойност на земеделските земи като цяло.

Стопанисване на земята при основните типове земеделски земи с висока природна стойност:

Земеделските практики свързани със земеделските земи с висока природна стойност, които се изпозват за пасищата (тип 1 от  земеделските земи с висока природна стойност) са паша с ниска гъстота на пашуващия добитък, отглеждане на местни традиционни породи, сенокос, почистване от храсти и камъни и ниско ниво на използване на механизация.

Трябва да се има предвид, че пълното почистване на пасищата от храсти и камъни също не е желателно, тъй като те предоставят убежище/местообитания/ за различни птици, дребни бозайници, насекоми. Трябва да се премахват, но само дотолкова, че да не възпрепятстват пашата т.е. пасящите животни да могат спокойно да пашуват. Ако остават участъци с по-гъсти храсти, които пасящите животни избягват това постепено води до все по-голямо обрастване и изоставяне.

В случаите с мозайките от култури (тип 2 от  земеделските земи с висока природна стойност) практиките са отново екстензивни - ограничено наторяване, ниско ниво на механизация, без промени в хидрологичния режим, предимно естествена и ниско интензивна борба с вредителите, поддържане на синорите.

При интензивно култивираните земеделски земи (част от тип 3  земеделските земи с висока природна стойност) оставянето на зимна покривка на полетата, предназначени за засяване с пролетни култури за осигуряване на храна за зимуващите птици; възстановяването и поддържането на синурите; намаляването на използваните торове и пестициди също води до опазване на природата и ландшафта.

 rel=
Oriental Stork
© WWF/ZHANG Yifei
Земеделските земи с висока природна стойност съхраняват значителен брой редки видове и местообитания защитени по националното и международното законодателство.

Разнообразните типове ливади и пасища например, разпространени в равнините, хълмистите части на страната, както и планинските райони се характеризират с богато биоразнообразие, което включва 51,5% от флората на България.

Общо 198 вида растения, срещащи се в тези ливади и пасища, имат над национална консервационна значимост. Консервационно значими са всички видове салепи (от семейството на орхидеите), които се срещат в България, още видове като Ruta graveolens, Linum tauricum, Astragalus vesicarius, Allium saxatile, Verbascum diesckianum, Poygala sibirica, Centaurea mannagettae, Campanula transsilvanica, Astragalus wilmottianus, Echium russicum и много други.

Консервационно значими местообитания
Експертни оценки показват, че 17 типа природни местообитания, включени в Директива 92/43 на ЕС за опазване на природните местообитания, дивата флора и фауна могат да се включат в тях. Земеделски земи с висока природна стойност в България включват следните местообитания съгласно Директива 92/43, Приложение I:

1340 *Континентални солени ливади - вътрешни естественно засолени терени, състоящи се от различни типове местообитания, различаващи се в зависимост от нивото на подпочвените води. Срещат се предимно в южна България – Пловдивско, Сливенско, Старозагорско и Ямболско и по-ограничено в Свищовско.

1530 * Панонски солени степи и солени блата – засолении степи, крайречни низини, периферия на блата и мочури, силно повлияни от континенталния климат с високи температури и засушаване през лятото. Срещат се само в Дунавската равнина, в заливните низини край р. Дунав и по-големите и притоци.

2340 * Панонски вътрешноконтинентални дюни

4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества – мезофилни и ксерофилни съобщества от пирен и калуна на силикатни терени, Участват още памуклийка и тамянка (род Cistus). Среща се само в Странджа.

4060 Умереноконтинентални ерикоидни храсталаци
- съобщества от дребни или пълзящи храсти по алпийските и субалпийски зони в планините (Рила, Пирин, Славянка, Стара планина, Осогово, Беласица, Витоша, Средни и Западни Родопи). Тук са съобществата на боровинките, сибирската хвойна, зановеца, жълтуги.

4070 Храстови съобщества с клек (Pinus mugo) – основно в Рила и Пирин. В Стара планина, Витоша, Западните Родопи и Беласица има запазени само отделни растения или групи клек (от 1900-2000 до 2500 м н.в.)

5130 Съобщества на обикновената хвойна
(Juniperus communis) върху варовик – нарядко в Средни Родопи, южните склонове на Стара планина, Южен Пирин. Предимно с вторичен произход в предпланините и планините – пасища или изсечени разредени гори.

6170 – Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества – Рила, Пирин ,Стара планина

6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик
( Festuco-Brometalia) – Континентални и субконтинентални пасища и ливадни степи и многогодишни тревни съобщества от субсредиземноморските региони. Видовият състав е изключително разнообразен. Част от тях са важни местообитания на орхидеи. Срещат се в цяла България до около 1000 м. н.в.

6220 Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea

6230 Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините – срещат се в планинските райони на цялата страна

6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви - ливади в планинския пояс върху преовлажнени бедни и често каменливи почви. Ливадите обикновено са върху или около торфища, на заравнени участъци в близост до планински реки и потоци. Срещат се ограничено в Рила, Витоша, Пирин, Родопи и някои високи полета. Тези съобщества у нас са в тесен контакт със съобществата на картъла.

6420 Средиземноморски влажни съобщества на високи треви
от съюз Molinio-Holoschoenion

6510 Низинни сенокосни ливади
– мезофилни сенокосни ливади върху богати почви в низините на реките, влажните долове и котловинните полета в цялата страна до 700-1200 м.н.в. Доминират житните треви и са с много богато разнотревие. Повечето се косят 1-2 пъти годишно след края на активния вегетационен сезон. Активната паша в тези ливади води до обедняване и изсушаване на почвата.

6520 Планински сенокосни ливади
– Богати на видове мезофилни сенокосни ливади от планинския пояс, развиващи се при сравнително постоянна почвена и въздушна влажност, най-вече над 1000 м.н.в. в планинските райони на цялата страна

7140 Преовлажнени тресавища, калища и мочурища – в по-високите планини – Рила, Пирин, Западна и Средна Стара планина, Витоша, Осоговска планина – често над горната граница на гората. В Западни Родопи и Средна гора при по ниска надморска височина.

Не е правена пълна инвентаризация на земеделските земи с висока природна стойност, но наличните данни показват, че те са важни за поддържане и опазване на популациите на редица видове животни и по-специално за опазването на световно застрашени видове като тритон (Tritutrus); шипобедрената костенурка (Testudo graeca), шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni); лалугер (Spermophilus citellus), пъстър пор (Vormela peregusna), ливаден дърдавец (Crex crex), царски орел (Aquila heliaca), ловен сокол (Falco cherrug), синявица (Coracias garrulus), редица видове редки и защитени видове пеперуди - аполон (Parnassius apollo graecus и Parnassius mnemosyne ), Lycaena dispar и други.

Консервационно значими видове
• Шипобедрена сухоземна костенурка (Testudo graeca). Среща се почти повсеместно от морското равнище до около 1400 – 1500 м.н.в. Предпочита открити пространства с тревиста растителност, през летните горещини често навлиза в храсти и гори, долове и дерета.

Числеността на сухоземните костенурки рязко намалява през последните десетилетия, макар в миналото тези животни да са били едни от най-често срещаните. Намаляването на костенурките се дължи и на разрушаване, фрагментация и влошаване качествата на местообитанията вследствие на урбанизация и интензифициране на селското стопанство - фактор с първостепенно значение в равнинните райони на страната (Тракийска низина, Добруджа). Създаването на големи монокултурни блокове унищожава редица естествени местообитания. Природозащитен статус: Строго защитен

• Лалугерът (Spermophilus citellus) е застрашен от изчезване вид в световен мащаб. Природозащитен статус: Строго защитен. Среща се в равнините и покрити с трева местности – сухи степи, ливади, пасища. Среща се в Европа и Азия, но с много ниска плътност на популацията и с непрекъснато намаляващ ареал. В България се среща из цялата страна до 2500 м. Най-широко разпространен в ниските части на страната до около 500 м. Лалугерът е представител на степния тип фауна и като такъв е силно застрашен поради промяна и/или унищожаване на естествените му тревни местообитания свързани с различните земеделски практики.

Всички селскостопански дейности, свързани с оран или засаждане на овошки (също и залесяване), тоест с разрушаване на естественото тревно местообитание, имат пагубно влияние върху колониите на лалугера, който е вид силно чувствителен към промените в местообитанията му.

Разораването на пасищата и обработването на земята разрушава местообитания, вече заети от лалугера или потенциални такива. Намаляването или преустановяването на пашата и обрастването на пасищата с дървесни и храстови видове също водят до постепенно унищожаване на лалугеровите колонии.

Пасищното животновъдство и косенето са единствените селскостопански дейности, които нямат негативно въздействие върху лалугера. На тези места, където тревистата растителност достига по-голяма височина, тези дейности дори са препоръчителни с оглед поддържане на нисък тревостой, което е едно от основните изисквания на вида и основен фактор за разпространението му.

Лалугерът е основен хранителен ресурс за царския орел, ловния сокол, пъстрия пор и когато неговите популации в определена територия намалеят това води до намаляване и/или изчезване на тези видове.

• Пъстрият пор (Vormela peregusna), известен още като европейски пъстър пор и сарматски пор, е рядък хищник, който се среща в Югоизточна Европа и Азия, включително и на територията на България, като ареалът му бързо се смалява. Живее на открит и сух терен. По принцип обитава степи, полупустини и пустини. В България предпочита безлесни пространства, но населява и други местообитания – гори, влажни места храсталаци.

До голяма степен разпространението на пъстрия пор на определена територия зависи от наличието на колонии от лалугери, които представляват основен хранителен ресурс за него. Природозащитен статус: Строго защитен

• Степен пор
(Mustela eversmanni) дребен хищник разпространен от източна и югоизточна Европа до Китай. В България е разпространен в Добруджа (т. нар. степни райони) и съседните области на Лудогорието, на запад до село Чомаковци край Червен Бряг. Обитава открити тревисти ландшафти. Природозащитен статус: Строго защитен.

• Нютонов (Добруджански) хомяк
(Mesocricetus newtoni) - Дребен гризач разпространен в северна България и югоизточна Румъния. В България се среща в Добруджа, средната и източната част на Дунавската равнина на запад до река Огоста, има изолирани находища на юг от Стара планина. Обитава необработени затревени площи, люцернови и житни площи, лозя, градини. Природозащитен статус: Строго защитен.

С природозащитна значимост, обитатели на открити тревисти пространства, пасища с храсталаци и окрайнини на гори са също Голям хомяк ( Cricetus cricetus), Сив хомяк (Cricetulus migratorius).

ПТИЦИ

Със земеделските земи с висока природна стойност и в частност с ливадите и пасищата са свързани и редица видове консервационно значими видове птици. Те са два вида:

- свързани с тях директно като ги използват за гнездене (ливадният дърдавец)

- свързани с тях косвено, тъй като се хранят с лалугери, други дребни бозайници, земноводни и влечуги, птици и безгръбначни, които ги обитават.

Птици, гнездящи/обитаващи тревните съобщества (ливади и пасища)


• Ливаден дърдавец (Crex crex) - тази птица е разпространена почти в цяла Европа, а също така и в част от Азия. Тя е прелетна и зимува в Африка. Ливадният дърдавец е една от птиците, които долитат напролет от юг най-късно в Европа (април), а отлитат най-рано, към края на лятото (септември).

Обитава влажни ливади, предпланински плата и хълмисти райони с тревна растителност; обработваеми площи. Ливадният дърдавец прави гнездо от тревисти стъбла в ниви и ливади. Размножителния период е от края на април до юни. Малките следват майка си много скоро след като се излюпят. На около едноседмична възраст те вече търсят храната си самостоятелно. Глобално застрашен вид. Включен в червения списък на Международния съюз за опазване на природата (IUCN).

• Голяма пъструшка
(Porzana porzana) – обитава влажни зони с различна големина и соленост, но с изобилна растителност. Гнезди поединично по влажни ливади, тръстикови масиви или туфи от острица. Гнездото е разположено на земята и е изградено от трева и тръстика.

• Голяма бекасина
(Gallinago media ) – при миграция се среща в ливади, мочурища, разливи. Включен в Червената книга на Р България в категорията “рядък”

• Водно шаварче
(Acrocephalus paludicola) - среща се във влажни зони с обилна растителност. Глобално застрашен вид. Включен в червения списък на IUCN.

Птици, чиятo хранителна база е в ливадите и пасищата


• Бял щъркел
(Ciconia ciconia) - гнезди в населени места (без централните части на големите градове) в близост до влажни зони, влажни ливади, мочурища, блата, обработваеми площи до около 1100м.

• Царски (кръстат) орел (Aquila heliaca) – се среща в Европа (включително България), Азия и Африка. Той е един от най-големите български орли. Размахът на крилата му достига до 2 метра. Гнезди по върховете на по-високи дървета в пределите на територията си. Често строят няколко гнезда в короните на дърветата на различна височина. Храни се с дребни бозайници, като лалугери, катерици и зайци.

В миналото хората са го смятали за свещена птица
. Вярвали са, че прогонва буреносните облаци и пази нивите от градушки. Никой не го е преследвал и той е бил една от най- често срещаните грабливи птици по нашите земи. През 1904 година в България са били преброени1824 гнезда на царски орли.

Царският орел е застрашен от изчезване в глобален мащаб.
Включен е в Световния Червен списък на IUCN. На Земята са оцелели около 2500 двойки. В България досега са открити само 16 гнезда. Предполага се, че общият брой на двойките е около 25. Повечето от тях са в Сакар, Странджа, Източните Родопи, Средна гора и Стара планина.

• Ловен сокол (Falco cherrug) е една от най-редките птици в страната, която наскоро беше обявена и за световно застрашен вид. Включена в червения списък на IUCN.

• Степен орел
(Aquila rapax), - обитава открити равнини и хълмисти райони с бедна растителност. Включен в Червената книга Р България в категорията “рядък”

• Ливаден блатар
(Circus pygargus) дневна граблива птица от сем Ястребови. Обитава влажни и мочурливи ливади, тресавища, блата, речни брегове, както и сухи места, степни равнини, пасища, обработваеми площи. Храни се с дребни бозайници, гнездящи на земята птици, гущери, насекоми. Включен в Червената книга на Р България в категорията “рядък”.

• Голям креслив орел
(Aquila clanga) обитава гори изпъстрени с поляни и ливади до открити полета, крайречни поляни, открити пространства с оазисни гори и групи дървета. Включен в Червената книга на Р България в категорията “рядък”.

Основните потенциални заплахи за тези видове са разрушаване на местообитанията им за гнездене – разораване на тревните съобщества; палене на стърнищата; преизпасване и утъпкване при прекомерна паша или обратното неизвършване на паша и сенокос на местата, където тревистата растителност достига по-голяма височина; обрастване на пасищата, както и изкуствено залесяване с иглолистни насаждения; използване на минерални торове и отсичане на дърветата, подходящи за гнездене на грабливите птици.

Косвените заплахи за царският орел, ловният сокол и другите, хранещи се с лалугери грабливи птици са унищожаване на лалугеровите колонии. Потенциална косвена заплаха за ливадният дърдавец е промяна в хидрологичния режим на влажните ливади, в които гнезди и по този начин върху височината и видовия състав на тревната покривка.

Редица селскостопански практики могат да бъдат съобразени, така че да водят до опазване на ценните растителни и животински видове. Например за намаляване на безпокойството на птиците по време на размножителния сезон:

Да се оставят ивици и места във влажните ливади неокосени (убежища за птиците, които гнездят там);
Да се коси ръчно или с косачки с ниска скорост, като косенето се извършва от центъра към периферията. (дава възможност птиците да избягат навън на време).
Да не се допуска паша в чувствителните (гнездовите) зони между средата на май и края на юли (размножителния период). Да се ограждат временно местата за гнездене (200 метра от гнездата) по време на размножителния сезон, за да се ограничи извършването на селскостопански дейности и достъпа на хора и пашуващи животни до тях.
Да се коси по-късно през сезона, за да може да завърши гнезденето на птиците: не преди 1 август за гнездовите зони и не преди 15 юли за другите части на ливадата.

Тип 2 земеделски земи с висока природна стойност - мозаечните местообитания (традиционните овощни градини, ивици дървета и храсти, малки ниви и пасища) също съхраняват ценни и консервационно значими видове птици като царския орел, сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), качулата чучулига (Galerida cristata ), гургулица (Streptopelia turtur) и други.

За земеделските земи с висока природна стойност от тип 3, които включват и интензивно култивирани земи и които поддържат популации на редки видове с европейско и световно природозащитно значение, се прилагат също редица селскостопански практики като:

• Запазване на минимални площи със зимни култури и осигуряване на хранителна база за птиците
• Запазване на зимни стърнища в полета на пролетни култури
• Запазване неразорани и необработени крайните два реда в лозовите масиви
Ограничаване на безпокойството от хора и селскостопанска техника до местата за гнездене
• Прибиране на реколтата на житните култури след 31 юли
• Възстановяване и поддържане на синорите и ветрозащитните пояси
• Поддържане на горската растителност по речните течения и водните канали.
• Ограничаване използването на пестициди и торове

Голям брой селскостопанските практики прилагани в земеделските земи с висока природна стойност водят до опазване не само на биоразнообразието, но на околната среда като цяло, а от там и на здравето на хората:

- Намаляване/спиране използването на минерални торове и продукти за растителна защита – води до опазване на чистотата на водите, повишаване качеството на почвата и увеличване на биологичното разнообразие. и др.

- Намаляване интензивността на пашата (поддържане на минимална и максимална гъстота на животинските единици) – има положителен ефект върху качеството на водата и почвата, биологичното разнообразие и опазването на ландшафта.

- По-късното косене на ливадите; оставянето на ротационен принцип на некултивирани и неразорани площи в обработваемите земи; оставяне на зимна покривка на полетата, предназначени за засяване с пролетни култури и др. са предназначени за опазване на биологичното разнообразие (опазване на гнездата на гнездещите на земята в нивите и ливадите птици; осигуряване на храна през зимата и т.н.).

- Непряко същите дейности водят и до подобряване качеството и количеството на водата.

- Поддържане на специфични характеристики на ландшафта, особено създаване, възстановяване и поддържане на полските граници (синори). Освен че съхраняват традционния облик на селските райони, синорите покрити с треви, дървета и храсти често следват хоризонталите (топографията на терена) и осигуряват ефективна защита от ерозия.

Синорите са също важен елемент от ландшафта като местообитание на много животински и растителни видове и като връзка между различни местообитания. Увеличава се видовото богатство както на животинските, така и на растителните видове, особено по края на обработваемите земи (оставени ивици с естествена растителност) и в синорите.

Увеличава се броя и разнообразието на птиците и насекомите
, които обитават ивиците с естествена растителност и синорите и са естествени врагове на вредителите по земеделските култури.

- Поддържането на крайречените местообитания (равнинни и влажни гори, дървесни галерии и влажни зони и др.) не само предпазва речните брегове от ерозия, но е и от особена важност за опазване на биоразнообразието, тъй като по този начин се съхраняват местообитанията за редица видове животни и растения, също така води до намаляване замърсяването на водите с пестициди и др. от земеделските земи в съседство до водните басейни.

Пресушаването на влажните зони и превръщането им в обработваеми земеделски земи, отводняването, изпомпването и използването на водата за напояване влияе неблагоприятно на природните хидрологични процеси, а на места в страната е довело до засоляване на почвата.

Могат да се посочат редица примери за прилагането на традиционни селскостопански практики в земеделските земи с висока природна стойност, които водят както до екологични, така и до социални и икономически ползи.

Защитният почвозадържащ ефект на ивиците тревиста, дървесна и храстова растителност по речните брегове е значителен. Като пример могат да се посочат данните от наблюдения през 1985-88 г. в експериментална станция за ерозия на почвата – Мирково от наклонени земи с крайбрегови тревни и горски пояси. За угар 70 метра плюс тревен пояс 5 метра е отчетена ерозия на почвата 1,20 t/ha на година, докато за угар 70 метра плюс тревен пояс 20м това количество намалява до 0,21 t/ha на година.

Засяването на зимни култури за зимуващите птици (в земеделските земи с висока природна стойност от тип 3) спомага също и за намаляване на ерозията и загубата на азот в почвата. Зимните култури са не само храна за птиците, но играят положителна роля и за контрол на ветровата ерозия и загубата на азот от почвата.

Тревната покривка и културите възпрепятстват измиването на азота и неговото попадане във водата и по-дълбоките почвени слоеве. Обратното, когато почвата се остави като угар и не е засята или естествено обрасла с растителност, азотът не се задържа и се отмива от дъждовете и при снеготопенето.

Този проект се реализира от WWF Дунавско-Карпатска програма с финансовата подкрепа на Европейската комисия, по Наредба 814/ 2000 за осъществяването на информационни дейности за популяризиране на общата селскостопанска политика.