Новини | WWF


Historically used as an extraction point for aggregates, the Fusea-Matasaru site is located in the ... 
	© WWF DCP RO Archive

Новини за проекта

25 години програма LIFE

20.06.2017
 
WWF България се присъедини към отбелязването на 25-ата годишнина на програма LIFE и Директивата за местообитанията, което се проведе под мотото: Обединени за по-добър живот – 25 години грижа за природата (EUnited for а better LIFE – 25 years good care of nature). 
 
Събитието беше организирано от Национално звено за контакт по Програма LIFE към Министерството на околната среда и водите. Координаторът на проекта от WWF България изнесе презентация и запозна участниците с резултатите и предизвикателствата свързани с изпълнението на проекта LIFE Крайречни гори.
 
Споделихме научените уроци, добри практики и възможностите за осъществяване на съвместни проекти по програмата от неправителствени организации и държавни институции. 

Експертна среща за обсъждане на ръководство за възстановяване на крайречните гори

6 юни 2017

На 5 юни 2017 г.  по покана на WWF-България в зала 500 на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) се състоя експертна среща за обсъждане на проекторъководството за възстановяване и опазване на крайречни гори, разработено по проект "Възстановяване и опазване на крайречни гори в защитени зони по Натура 2000 и моделни територии в България".
 
Срещата се организира съвместно с ИАГ и в нея участваха експерти от Министерството на околната среда и водите, регионалните дирекции по горите, горски стопанства, басейнови дирекции, регионални инспекции по околна среда и неправителствени организации с опит в създаването и стопанисването на крайречни гори.
 
Разработеното ръководство има препоръчителен характер и обосновава необходимостта от обща визия за възстановяването на крайречните гори в България. То цели да даде практически насоки как да се изпълняват бъдещите проекти по възстановяване и управление на крайречни горски местообитания с основен акцент опазване на водните ресурси, осигуряване проводимостта на реките и предпазване от наводнения.
 
На срещата се обсъдиха конкретни въпроси и предложения по съдържанието и обхвата на ръководството, като:
- включване на опита от възстановяване на крайречни гори от Турция, Унгария и Украйна
- включване и на екосистемните услуги
- използване на самосеви и отглеждане на новите горски насаждения

Беше предложено да се включат списъци с източници на фиданки и да се създаде подобен регистър на национално ниво. Други предложения, които кристализираха по време на дискусията, бяха инвентаризиране на всички естествени крайречни гори и налагане на единно ръководство за стопанисването им, както и включването на карти с влажните зони или конкретни местообитания, описани в ръководството.
 
	© WWF
Част от експертите, взели участие в срещата
© WWF

Ден на горите и реките край Марица

1.04.2017

На 1 април, съвместно с държавно горско стопанство Асеновград, учители и третокласници от ОУ "Христо Ботев" - с. Поповица и WWF дадохме старт на отбелязването на традиционната за цялата страна седмица на гората. Заедно посетихме местността Гущерова одая, където миналата година залесихме 47 960 фиданки от типични крайречни дървесни видове.

Увлекателните игри за децата имаха за цел да им предадат нови знания за крайречните гори, взаимовръзката гора-река, характерните обитатели на крайречните гори и нуждата от опазването им. Погрижихме се и за младата гора, и за новозасадените фиданки, които допълнихме тази година на мястото на изсъхналите.

Мониторинг на проектните дейности в защитена зона "Мартен-Ряхово"

31.03.2017

От 29 до 31 март партньорите по проекта от Регионалните дирекции по горите в Русе и Пловдив, Изпълнителната агенция по горите и WWF посетиха заедно с мониториращ експерт на програма LIFE+ защитената зона Мартен-Ряхово, в която изпълняват дейности по проект за възстановяване на крайречните гори.



Целта ни беше да установим как се развиват новозалесените от РДГ-Русе гори и какъв е ефектът от прилагането на елементи от Саарландския метод с цел премахване на неместни инвазивни видове.



Прихващането на фиданките в двата залесени обекта е изключително успешно – над 85%, и очакваме развитието им да продължи все така добре. За ефекта от прилагането на Саарландският метод все още е рано да се съди, но един от направените изводи е, че ще трябва да се прилага многократно за период от 5 години. 
 
	© WWF-България
Новозалесената гора на о. Алеко, Дунав
© WWF-България

Световният ден на гората край Гущерова одая

21.03.2017

В Световния ден на гората нашите експерти посетиха местността Гущерова одая, където миналата година засадихме фиданки от местни видове край р. Марица. Съвместно с горските служители от ДГС Асеновград те извършиха мониторинг на състоянието им след зимата и планираха мероприятия, които да подпомогнат оцеляването на фиданките.  

С оглед на устойчивата тенденция за затопляне на летата и все по-високи температури, съчетани с продължителни периоди на засушаване, предполагаме, че в края на пролетта и през лятото ще се наложи изкуствено ръчно поливане, за да оцелеят фиданките. 

Ще ни е нужна помощта ви! Очаквайте призив за доброволци, когато планираме точното време на акцията – тук или на фейсбук страницата ни!
 
	© WWF-България
Гущерова одая, март 2017
© WWF-България

Механизирано почистване на междуредията

29.11. – 02.12.2016

В края на ноември – началото на декември беше извършено механизирано почистване от трева на обекта край с. Маноле, залесен по проекта "Възстановяване и опазване на крайречни гори".

Междуредията бяха почистени от избуялата висока трева с трактор. След това с помощта на доброволци тревата беше изнесена, а фиданките – освободени, за да могат да продължат да се развиват.

 
 
	© РДГ Пловдив
Механизирано почистване на междуредията
© РДГ Пловдив

Годишна среща на проектите по програма LIFE, 2016 г.

18.10.2016 г.

Годишната среща на проектите по програма LIFE на Европейския съюз в България се състоя на 12 и 13 октомври в местността Божура в Странджа. В срещата, която се провежда за шести път, взеха участие неправителствени организиции, държавни институции и компании, които изпълняват проекти финансирани по програмата.

Домакин на проекта тази година беше проект "Горите на орела", координиран от ИАГ.

WWF-България представи своя проект "Опазване и възстановяване на крайречни гори" LIFE13 NAT/BG/000801, който се изпълнява в партньорство с ИАГ, РДГ Пловдив и РДГ Русе. През настоящата година партньорите по проекта приключиха с основната част от залесителните дейности в двата проектни района – защитена местност Река Марица и защитена местност Мартен-Ряхово, в които предстои отглеждане на младите крайречни гори.



На снимката: гнездо на малък креслив орел, от теренното посещение, проведено в рамките на срещата
 
 
	© WWF-България
Годишна среща на проектите по програма LIFE, 2016
© WWF-България

Инвентаризация на залесената гора в Гущерова одая

10.10.2016 г.

На 10 октомври експерти от проекта посетиха местността Гущерова одая, за да направят инвентаризация и да проверят състоянието на фиданките преди зимния сезон.

Установихме, че различните залесени видове имат доста различен процент на прихващане. Най-добре се справят черните тополи, ясените и дъбовете, а най-капризни се оказаха елшите и върбите.



Обсъдихме необходимите грижи, които трябва да се приложат, за да подпомогнем растежа и развитието на младото насаждение, което след години ще се превърне в красива крайречна гора: почистване на междуредията с храсторез и изнасяне на изкоренените растения; разрохкване на почвата и напролет – попълване на фиданките, които не са оцелели, с нови.
 
	© WWF-България
Броене на фиданките в м. Гущерова одая
© WWF-България

Мониторинг на резултатите от прилагането на Саарландския метод

03.10.2016

В края на септември нашите експерти извършиха проверка на резултатите от прилагането на Саарландския метод край река Марица. Задачата ни беше да установим какъв е успеха от приложените мерки за отстраняване на инвазивни видове, като пенсилвански ясен, ясенолистен явор, аморфа и акация. Установихме, че за местните видове в обекта са създадени условия за растежен простор и през следващите години се очаква да потиснат растежа на чуждите видове в борбата за пространство и хранителни ресурси.

Основната цел на прилагане на този метод е да се възстанови участък от крайречна гора, като практическия опит да послужи при възстановяване и на други крайречни гори в страната, включително за поддържане и подобряване на състоянието на съществуващите крайречни гори, както и за възстановяването им на местата, където те са унищожени.
 
	© WWF-България
Прилагане на елемент от Саарландския метод
© WWF-България

Теренно посещение на партньорите по проекта в Унгария

Експерти от WWF заедно с партньорите си по проекта от РДГ Русе, РДГ Пловдив и Изпълнителната агенция по горите прекараха два дни на терен на територията на национален парк „Дунав – Драва“. Горските експерти от системата на Изпълнителната агенция по горите и координаторът на програма „Защитени територии и Натура 2000“ на WWF България обмениха опит по възстановяването на крайречни гори с колегите им от националния парк, унгарската организация, управляваща горите и координаторът на горската програма на WWF Унгария.
 
В национален парк „Дунав - Драва“ се намира третото най-значимо местообитание за размножаване на рибите по Долен Дунав (след Дунавската делта и Копачки Рит). Там е и най-голямата в Европа непрекъсната зона със заливни гори, което определя високата му природна стойност. Водите, изобилстващи на риба и старите дъбове и бели тополи, които служат за гнездене са причини в парка да живее една от популациите на черен щъркел с най-голяма гъстота в света.
 
През XIX в. са направени корекции и дига на река Дунав. Териториите извън дигата пресъхват и се използвани за селскостопанска дейност, а повечето гори от тази страна на дигата са изсечени. За да се „заменят“ изсечените гори, е било е задължително да се залесява компенсаторно. Но компенсаторните залесявания в заливаните площи между дигата и реката са следвали основно икономически интерес – правени са с неместни бързорастящи видове, горите са придобивали хомогенна възрастова структура и видов състав. Така почти естествените местообитания са претърпели значителни вреди.  
 
Национален парк „Дунав - Драва“ е обявен през 1996 г. Основна цел е осигуряването на дългосрочна защита и възстановяване на изключително големите пространства с крайречни хабитати. Хармонизацията на природозащитата с икономическите интереси продължава и до днес. Плантациите на стопански ценни видове се заменят  с гори от местни видове и така процентът на чуждите видове намалява от година на година за сметка на характерните за заливната тераса. Първоначално съществуващите конфликти на интереси намаляват поради подобрените взаимоотношения на заинтересованите страни от областите на природозащитата и горското стопанство. Така например за опазването на строго защитените видове (черен щъркел, морски орел) се обявяват зони на защита около гнездата, които ограничават сечите и горско стопанските дейности.
 
	© WWF-България
На теренно посещение в Унгария
© WWF-България

Изложбата „Крайречните гори“ в Русе за Деня на Дунав

29.06.2016 г.

На 29 юни, международният Ден на река Дунав, открихме изложбата „Крайречните гори“ в Русе. Нашите домакини от Екомузея с аквариум в града ни предоставиха пространство, в което да представим една от уникалните характеристики на Дунав – запазените естествени крайречни гори по долното му течение.

Като част от проекта, по който WWF работи в партньорство с Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции в Русе и Пловдив, в защитена зона Мартен-Ряхово е възстановена крайречна гора от черна топола и бяла върба. Младите дървета се развиват добре и се надяваме, че в близко бъдеще русенци и гостите на града ще могат да се наслаждават на новата гора. Но освен естетическата стойност на крайречните гори, те имат и други важни функции: предпазване на брега от ерозия, смекчаване на ефектите от наводненията и осигуряване на дом на много видове растения и животни.

Изложбата ще остане в Русе до 1 август.
 
	© WWF-България
Откриване на изложбата
© WWF-България

17 доброволци плевиха фиданките в местността Мерич орман

18.16.2016 г.

Въпреки горещия ден на 18 юни 17 доброволци, заедно с колегите ни от РДГ Пловдив и от WWF плевиха младите фиданки в местността Мерич орман. 



Задачата им беше да почистят бурените в радиус от 30 сантиметра около младите дъбове, ясени и брястове, а изкоренените растения да слагат в оснавата им, за да задържат влагата по-дълго. Този процес се нарича мулчиране, а растителността, която се разстила по земята – мулч.

Целта на знаиманието беше да се даде простор за растеж на фиданките и достъп до повече хранително вещества и вода, а също и да се отбележат редовете, за да са ясно различими, когато се влиза с техника за механиризано отглеждане.

Благодарим на всички вас! С ваша помощ крайречната гора ще се развива и расте!
 
 
	© WWF-България
В края на горещия ден
© WWF-България

Доброволческа акция на WWF

Имаме нужда от помощ за почистване на плевелите около новопосадени фиданки
6.06.2016 г.

Тази пролет WWF заедно с партньорите ни от Регионална дирекция по горите – Пловдив посадихме 47 960 фиданки от местни видове в защитена зона „Река Марица“, близо до Пловдив. Това е част от проекта ни по възстановяване и опазване на крайречни гори.

Пролетните дъждове неминуемо подхраниха и плевелите, които избуяха около фиданките и може да ги задушат. Ако не ги премахнем, можем да загубим ценни насаждения и ще трябва да започнем всичко отначало.

Затова всяка помощ е добре дошла. Имаме нужда от 50 души, които да ни помогнат в оплевяването. Колкото повече сме, толкова по-бързо ще успеем да свършим.

Дата: 18 юни 2016 г.

WWF осигурява безплатен транспорт с автобус от София до с. Маноле и обратно. Ако има по-голяма група от Пловдив, автобусът ще направи спирка там преди да продължи към с. Маноле. Ще има вода и плодове за всички доброволци. А вие, от своя страна, трябва да сте подходящо облечени, по възможност с гумени ботуши или обувки, които спокойно можете да изцапате, да носите шапки, слънчеви очила и слънцезащитен крем, както и храна. В близост няма да има магазин или заведение, откъдето да можете да си купите нещо за похапване.

Важно: Ако желаете да дойдете с децата си, моля да имате предвид, че работата ще отнеме няколко часа и това може да е уморително за тях.

Програма за деня на акцията (18 юни, събота):
7:00 ч. Тръгване от София (мястото ще се уточни впоследствие)
9:00 ч. Спирка в Пловдив (ако се съберат повече от 10 души; мястото ще се уточни впоследствие)
10:15 ч. Спирка пред кметството в с. Маноле – среща с всички, които са предпочели да ползват собствен транспорт
10:30 ч. Местност „Мерич орман“ – оплевяване, похапване, почивка
16:00 ч. Отпътуване за София

Надяваме се, че ще ни помогнете да опазим младите насаждения. Разкажете на колегите и приятелите си и заедно с тях се включете в доброволческата акция на WWF. Запишете се възможно най-скоро, за да организираме автобуса. Крайният срок за записване е 15 юни.

Запишете се за участие като използвате формата за регистрация по-долу. Ако сте по-голяма група, може само един от вас да се регистрира и да напише колко ще бъдете общо.

Благодарим ви много!

За повече информация: Ивелина Георгиева, igeorgieva@wwfdcp.bg, тел.: 0884 51 46 96

Принтирайте този призив и го разлепете на видно място, за да може повече хора да го видят и да се включат.

Теренна проверка на залесените площи в Русе

4.06.2016 г.

В края на май и първата седмица на юни екипът на РДГ Русе извърши теренна проверка на отделите със залесени фиданки по проект "Опазване и възстановяване на крайречните гори".

Установихме, че около 80% от залесената площ е покрита с аморфа и типична тревна растителност. Залесените фиданки от черна топола и бяла върба са жизнени, с покарали листа и клонки (между 10 и 30 см) и без видими повреди. Малък брой върбови фиданки са пречупени от дивеча, но изникналите от корените издънки и на места клонки показват, че и те са жизнени и перспективите за прихващането им са добри.

Предвижда се трикратно отгледжане на културите от от местните видове черна топола и бяла върба: ръчно окопаване около фиданките; попълване на фиданките, което ще се уточни при есенната инвентаризация (октомври–ноември) – отново ръчно пробиване на дупки и засжадане. Фиданките ще се третират с препарати за защита от болести, вредители и повреди само при доказана необходимост, каквато в момента няма.

В заключение, на този етап не са необходими спешни мерки и действия за новосъздадените култури.
 
 
	© РДГ Русе
На терен
© РДГ Русе

Мониторинг на проектните дейности в защитена зона "Река Марица"

1.06.2016 г.

В края на май се проведе мониторинг на изпълнението на проектните дейности в обхвата на защитена зона "Река Марица".

При проверката на терен са установи почти 90% прихващане на засадените фиданки от местни видове.

За част от фиданките е необходимо да положим допълнителни грижи – те станаха обект на специален интерес от сърни и зайци, които изгризват кората им.

Установихме също, че тревната растителност на места е избуяла силно. Около по-едрите фиданки отстранихме плевелите механизирано, но около по-дребните фиданки ще има нужда от допълнително оплевяване. За тази задача ще са ни нужни доброволци.



 
 
	© WWF-България
Мониторинг в Защитена зона "Река Марица"
© WWF-България

Изложбата "Крайречните гори" беше представена в Брюксел

27.05.2016 г.

В рамките на конференцията Beyond Wood, посветена на многобройните продукти и услуги, които горите в Европа ни дават, представихме изложбата "Крайречните гори на България" пред над 200 представители на европейските институции, държавите-членки, регионални и местни власти, природозащитни организации, търговски и дърводобивни предприятия и др. 

Конференцията се състоя на 23 май в Брюксел и освен с презентация на проекта, изложбата даде на участниците възможност да се докоснат поне визуално до този рядък вид гори. 
 
	© WWF
Катерина Раковска представя проекта
© WWF
 
	© WWF
Изложбата в Брюксел
© WWF

Работно посещение на крайречните гори по р. Дунав

17.05.2016 г.

Заедно със своите партньори от РДГ-Русе, РДГ-Пловдив и ИАГ WWF организира и проведе теренно посещение на крайбрежните гори в рамките на дейност F5 по проекта "Опазване и възстановяване на крайречни гори".
Посетихме дунавските острови Ковачев, Козлодуй, Малък и Голям Вардим, където колегите от горските стопанства в Лом, Оряхово и Свищов ни разказаха за своите дейности по опазване и възстановяване на различни видове насаждения, включително от вардимски дъб, тополи и брястове.



Партньорите по проекта на о. Скомен



Пред паметника на лесовъда Димитър Киров в Свищов
 
 
	© WWF-България
Крайречна гора по р. Дунав
© WWF-България

128 декара нова крайречна гора залеси РДГ Пловдив в защитена зона Река Марица

1.05.2016 г.

Завърши залесяването с фиданки от 
7 местни вида в местността „Мерич орман” на територията на община Марица, в защитена зона Река Марица. Регионална дирекция по горите Пловдив осъществи залесяване с 47 960 фиданки от видовете летен дъб, полски бряст, обикновен бряст, полски ясен, черна елша, бяла елша и черна топола, като част от дейностите по проекта „Възстановяване и опазване на крайречните гори“.

Сред последващите грижи за новозалесената гора се предвиждат всички ръчни и механизирани дейности, приложими за отглеждане на създадените горски култури, включително и поливането им.

Залесяването с типични за района дървесни видове е съществен елемент от изпълнението на проекта, тъй като допринася за възстановяването на местообитанията на други характерни растителни съобщества, както и различни видове животни, обитаващи крайречните гори; подпомага добрите практики в областта на лесовъдството и натрупването на опит в съответната сфера, което е и една от целите на проекта.
 
	© РДГ Пловдив
Залесяване в местността Мерич орман
© РДГ Пловдив

Грижи за крайречната гора в защитена зона Река Марица

6.04.2016 г.

На 1 април заедно с петокласници от ОУ "Христо Ботев" в с. Поповица посетихме местността Гущерова одая в ЗЗ Река Марица, Асеновградско, за да се погрижим за новозалесената крайречна гора.



Очакваното пролетно буйно разбуждане на растителността може да направи забелязването на някои от младите фиданки трудно – ето защо се налага до по-малките да се сложат дървени колчета, които се маркират с ярък цвят. Това ще улесни бъдещата ни работа по премахване на плевелите и поливането. 



Учениците, техните учители и колегите от ДГС Асеновград заедно поставиха колчетата и ги маркираха, а след това участваха в игрите, организирани от нашите експерти. Докато работехме и играехме, научихме различни любопитни неща за крайречните гори и да се надяваме, поставихме добри основи за бъдещи грижи и интерес към съдбата на този изчезващ вид гори. 



Децата и колегите ни от ДГС Асеновград бяха подпомогнати от Голямата панда – символът на WWF, чието присъствие направи атмосферата по-весела. 

 
	© Тихомира Методиева
Панда в крайречната гора
© Тихомира Методиева

​Залесихме 7000 фиданки в местността Гущерова одая

25.03.2016
 
В рамките на проекта ни за възстановяване и опазване на крайречните гори, залесихме 14 декара на територията на държавно горско стопанство Асеновград, в защитена зона Река Марица.

  
Механично пробиване на дупки за фиданките

Използвахме 7000 фиданки от местни видове, които са характерни за региона, като бяла върба, черна топола, черна елша, летен дъб, ясен и бряст.


 
След завършването на този етап ни предстои грижа за фиданките – отстраняване на плевелите, разрохкване на почвата и плевене (3 пъти през първата година) и поливане (6 пъти през първата година).
 
Целта на залесяването е възстановяване на приоритетно местообитания 91Е0.
 
	© WWF
Залесяване в местността Гущерова одая
© WWF

Готови са анализите на свързаността на река Марица с 4 зони от Натура 2000

15.03.2016 г.

Освен своите противоерозионно и водоохранни функции, крайречните гори изпълняват и важна роля като зелени коридори мостове, които свързват изолирани от човешката дейност местообитания. Една от дейностите ни по проекта за възстановяване на крайречните гори е извършването на анализ за това доколко са свързани зоните, избрани по проекта, с други места от мрежата Натура 2000.
 

Обекти и избрани видове за анализите

Извършените анализи изследват свързаността на река Марица с други четири защитени зони – Чирпански възвишения, Оризища – Цалапица, Река Мечка и Чинар Дере. За целта бяха избрани различни видове животни, обeкт на опазване в Река Марица, за които тази свързаност е от съществено значение при миграция, разселване, установяване на нови местообитания и адаптиране към климатични промени. Направихме анализ на техните изисквания към свързващите територии (или биокоридори), за да могат те да се предвижват от една защитена зона до друга.

Това са: маришка мряна, южен гребенест тритон, червенокоремна бумка, пъстър смок,  шипобедрена костенурка, шипоопашата костенурка, обикновена блатна костенурка, видра, пъстър пор, лалугер.

На тази база с помощта на Географска информационна система бяха картиране биокоридорите, а последствие бе направен преглед на плановите документи, които ги засягат.
 

Резултатите от анализа

Териториалният обхват и статута на защитените зони от Натура 2000 е отразен в повечето от плановете, но не се отчитат свързващите елементи на ландшафта в терените без специален законов статут. Предвидените мерки за развитие на зелените системи на населените места в много случаи са логически отделени от мерките за опазване на биологичното разнообразие и защитените територии/зони.

Основни заплахи за свързващите биокоридори

Основните идентифицирани заплахи са: изсичането на крайбрежната дървесна растителност, забентването и изграждането на МВЕЦ, фрагментирането от пътна инфраструктура, пресушаването, опожаряването, промяната на начина на трайно ползване, урбанизирането, разораването на пасища, ливади и мери, замърсяване, изграждането на соларни паркове и кариери за инертни материали във водните течения.

Последващи действия

Всеки от експертните доклади прави препоръки за опазване на биокоридорите, каквото изискване по принцип е заложено в закона за биологичното разнообразие. Предстои да подготвим резюмета за общините, които биха могли да се възползват от тези препоръки и да разработят свои проекти за опазване на биокоридорите и тяхното опазване. Екологичната мрежа и свързващите територии добива популярност като зелена инфрастуктура.
 
Работният текст на анализите можете да свалите от секцията вдясно до тази новина.
 

Годишна среща на партньорите по Life + Крайречни гори

18.12.2015 г.

На 14 декември в София се проведе годишната среща на партньорите по проект LIFE13 NAT/BG/000801, посветен на възстановяване и опазване на крайречните гори от местообитание *91ЕО в места от Натура 2000 и моделни територии в България . В срещата участваха представители на ИАГ, РДГ-Русе, РДГ-Пловдив и WWF. 
Бяха прегледани извършените до момента дейности в моделните територии, проблемите, установени в хода на работата и предстоящите активности.
Партньорите отчетоха постигнатото до момента и изразиха удовлетворение от сътрудничеството си.

 
	© WWF
Годишна среща на партньорите по Life + Крайречни гори
© WWF

Приключи подготовката на почвата за залесяване в защитена зона Река Марица

05.12.2015 г.

През декември приключи подготовката на почвата за залесяване с типични крайречни видове дървета на 12,8 ха площ в защитена зона Река Марица.

На мястото на хибридните тополи РДГ Пловдив и местното горско стопанство ще засадят тук фиданки с характерните за областта местни видове черна и бяла елша (Alnus glutinosa и Alnus incana), черна топола (Populus nigra), летен дъб (Quercus robur) и полски ясен (Fraxinus angustifolia).

 
	© Nora Bekefi
Летен дъб (Quercus robur)
© Nora Bekefi

Започна залесяването в защитена зона Мартен-Ряхово

20.11.2015 г.

През ноември 2015 година стартира залесяването с черна топола и бяла върба на 98 декара в защитена зона Мартен-Ряхово. Дейността е част от работата по възстановяване на крайречни гори от типа *91Е0  в рамките на проекта и се изпълнява от РДГ Русе.

 

На снимката: залесяване с фиданки от бяла върба и черна топола в защитена зона Мартен-Ряхово

Черната топола (Populus nigra) и бялата върба (Salix alba) са характерни видове в комплексите от крайречни гори по поречието на Дунав и неговите притоци. На много места естествената им структура е силно модифицирана от навлизането на инвазивния американски вид Amorpha fruticosа. За тези гори е характерно богатото биологично разнообразие и важната им роля по отношение на контрола на ерозията и формирането на специфичен микроклимат.

 
 
	© РДГ Русе
Подготовка за засаждане на фиданките
© РДГ Русе

Приключи проверката на ИАГ в защитена зона Мартен-Ряхово

18.11.2015 г.

Завърши проверката на Изпълнителната агенция по горите, проведена в защитена зона Мартен-Ряхово – част от част от задължителните мониторингови дейности по проекта за опазване и възстановяване на крайречни гори. Представители на Агенцията посетиха местата, предвидени за залесяване, за да удостоверят и документират качеството и навременното извършване на подготвителните дейности.

Местата, избрани за възстановяване със съответните дървесни видове на местообитание 91Е0*, съответстват на изискванията на хабитата като са съобразени с изискванията на биологията за вида.


 
 
	© РДГ Русе
Проверка на Изпълнителна агенция по горите
© РДГ Русе

Отстраняване на инвазивни видове в защитена област Мартен-Ряхово

17.11.2015 г.

Започна работата по прилагането на елементи от Саарландския метод на площ от 223 дка в защитена зона Мартен-Ряхово. Нашите експерти са обходили около една трета от площта и са приложили метода върху инвазивните видове пенсилвански ясен (Fraxinus pennsylvanica) и ясенолистен явор (Acer negundo).

    

На снимката виждате отстраняване на кората под формата на пръстен. По този начин се прекъсват соковете, хранещи дървото, и в рамките на няколко години то изсъхва и умира. Мъртвата дървесина се оставя на място.

    

Тук виждате пречупване на връхните филизи на конкурентни дървета. Резултатът е същият – след известно време тези дървета ще изсъхнат и умрат, за да дадат възможност на местните видове да заемат мястото им.
 
Прилагането на Саарландския метод има няколко предимства:
- по-близък е до природата в сравнение с разчистването на инвазивните видове, свързано с изсичане и изораване на почвата
- по-щадящ е за местното биоразнообразие, защото не причинява стрес на животинските видове и дава възможност на тези от тях, които са се приспособили към чуждия растителен вид, да намерят други подходящи за тях дървета.
 
В допълнение прилагането на метода ще доведе до плавно подобряване на структурата на насажденията и постепенно отстраняване на екзотичните видове и така ще създаде по-добри условия на растеж и развитие на характерните за местообитанието видове. Тази дейност ще ни предостави ценна информация за приложимостта на Саарландския метод за целите на възстановяването на местообитание 91E0 в два различни подтипа.
 
 
	© Stanislav Lazarov
Начало на прилагане на Саарландския метод в Мартен-Ряхово
© Stanislav Lazarov

Фотоизложбата "Крайречните гори" за втори път в Пловдив

12.11.2015 г.

Фотоизложбата „Крайречните гори на България“ гостува за втори път в гр. Пловдив.
На 12 ноември Нели Дончева, координатор на проекта, откри изложбата в Дома на науката и техниката, където тя може да бъде разгледана в периода 12 – 27 ноември.



Със своите 25 фотоси и текст към тях изложбата представя характерните особености, присъщото биологично разнообразие, значението и заплахите за крайречните гори в България.

 
	© WWF
Откриване на изложбата "Крайречните гори" за втори път в Пловдив
© WWF

Черна топола в Мартен-Ряхово

05.10.2015 г.

Черната топола (Populus nigra) е широколистно листопадно двудомно дърво. Това означава, че мъжките и женските ѝ репродуктивни органи са разположени на различни дървета, а не на едно и също едновременно.


Мъжка
Мъжка черна топола       


Женска
Женска черна топола

На височина тополата достига 45 м, а диаметърът на стъблото ѝ може да стане 4 м. Короната е със силно променлива форма и може да е широко разперена, цилиндрична или с почти успоредни на ствола странични клони.
 
Кората на младите дървета и в горната част на по-възрастните е светлобелезникава, с жълт оттенък, а в долната част се напуква и потъмнява.


Ствол с напукана кора и листо



Клонче от мъжко растение с по-светла кора и пъпки

С узряването на цветовете само женската топола формира познатите на всички пухчета, които дразнят носа и очите и създават ефекта на „пролетен сняг“, щом вятърът започне да ги разселва от дървото.


Женски цвят

Младите клонки са голи, гладки, лъскави и покрити с кръгли лещанки. Връхната пъпка е значително по-едра от страничните и съдържа лепкаво вещество. Листата са почти ромбични или яйцевидни, със силно стеснен и удължен връх. 

Черната топола е силно светлолюбив, влаголюбив и студоустойчив дървесен вид. Част от страничните корени се разполагат повърхностно, но останалите проникват дълбоко в почвата. Корените дават голямо количество коренови издънки, а при отсичане на централното стъбло се появяват и множество пънни издънки. Видът е типичен за Западна Азия и Европа. В България черната топола се среща почти в цялата страна до 700 м н. в. край реките, в непосредствена близост до течаща вода.

Черната топола има разнообразно икономическо значение – освен дървесина, от нея могат да се добиват багрила и дъбилни вещества.

Залесяването с черна топола в защитена зона Мартен-Ряхово обаче ще има друга цел, а именно възстановяване на естествената за района крайречна растителност. Крайречните гори от типични местни видове са от голямо значение за поддържане бреговете на реките и спиране на ерозията, а в случай на наводнение – намаляване на обема и въздействието на разлива.

Естествените крайречни гори от топола са подходящо местообитание за много редки и защитени видове висши растения, като едроплоден хрян, блатно кокиче, блатен кострец, както и на различни консервационно значими видове гъби. Тези гори са източник на ценни лечебни растения – коприва, черен оман, къпина, хмел и др. и са важни за размножаването на  водолюбиви птици, като чапли, корморани, орли, кълвачи и др.
 
	© József Hamar
Черна топола (Populus nigra)
© József Hamar

Пета ежегодна среща на проектите по програма Life

09.10.2015 г.

На 7 и 8 октомври 2015 г. WWF България с проекта Free Fish беше домакин на петата ежегодна среща на проектите по програмата Life в раздел "Природа". Срещата се проведе в с. Кошов край Русе. Проектът Free Fishc се изпълнява в партньорство с дирекцията на ПП "Русенски Лом".

В срещата взеха участия Саймън Гос (експерт техническо отчитане) и г-жа Брунхилде Рак (експерт финансово отчитане) от Техническия офис на Секция Life в Европейската комисия, както и експертите, извършващи мониторинг на българските проекти – Ивайло Зафиров и Стоян Йотов.

Бяха обсъдени техническите и финансови въпроси, свързани с промените в управлението на програма Life в ЕК и всички новости, и се представиха новите проекти за България, които стартират през 2015 г. – Land for LIFE на БДЗП, както и на "Зелени Балкани"  и ФДФФ за опазване на черния лешояд.

От българска страна участие в срещата взеха БФБ и проекта "Солта на живота"; EVN с проекта "Живот за царския орел"; WWF с проекта "Крайречни гори"; БДЗП с проекта "Помощ за египетския лешояд"; ИАГ и прокта "Горите на орела"; сдружение "Информация и природозащита" с инфопроекта "Популяризиране на устойчивото ползване на билките в България"; "Зелени Балкани" със своя проект "По-голям шанс за белошипата ветрушка"; ФДФФ и проекта "Живот за Кресненското дефиле".

В края на срещата се проведе теренно посещение на един от обектите по проект "Свободни риби" на WWF – бараж на р. Русенски Лом, край с. Червен.
 
	© WWF
Участниците в срещата
© WWF

Премиера на фотоизложбата "Крайречните гори"

Изложбата ще участва в програмата на One Architecture Week, Пловдив, от 19 до 26 септември

14.09.2015 г.

WWF България ще представи за първи път своята фотоизложба „Крайречните гори на България“, в рамките на One Architecture Week. 25-те пана с красиви снимки от едни от най-редките български гори ще могат да бъдат видени всеки ден от 19 до 26-ти септември между 9 и 19 ч на втория етаж в Тютюнев склад, ул. Екзарх Йосиф 14.  Откриването на изложбата е в петък от 18 ч.

 
В неделя, 20 октомври, от 11 до 12 ч изложбата ще бъде представена от Нели Арабаджиева от горската програма на WWF.
 

Крайречните растителни съобщества и местообитания съхраняват богато биологично разнообразие. Те са се формирали и развивали при специфични условия: висока влажност, осигурявана от речните нива, периодичното заливане и високата подпочвена влажност. Крайречните гори са неразделна част от миграционните коридори, играят важна роля в поддържането на качеството на водите и опазване на почвите и имат положителен ефект върху водните екосистеми.

Крайречните гори са едно от най-уязвимите и редки местообитания. Видът, с който работим по проекта (91ЕО), е тип крайречна гора в низините и равнините, която се развива на богатите почви, заливани периодично от прииждането на реката. Макар да се среща из цялата страна, то заема едва половин процент от площта на горските територии в България. Благодарение на достъпността и близостта си до населените места, крайречните гори винаги са били обект на негативно човешко въздействие, което води до постоянно намаляване на площта им.

Какви типове крайречни гори има в България?

  • Крайречни гори в низините и планините (алувиални гори). Срещат се върху богати алувиални почви, периодично наводнявани от реката. Разпространени са ограничено по долното течение на реките Батова, Камчия, Ропотамо, Тунджа и други вътрешни реки; около реките в ниския планински пояс (300 – 1000 м) и в средния планински елово-буков пояс (1000 – 1500 м) и в поречието на Дунав и долното течение на неговите притоци.

  • Периодично заливани крайречни смесени широколистни гори. Тези гори са се развили на по-нови речни наноси. В зависимост от водния режим доминиращите дървесни видове принадлежат към родовете ясен, бряст или дъб.

  • Крайречни галерии от бяла върба и бяла топола: разпространени са в низините и долните части на планинските склонове в най-южните части на страната, но най-вече край реките Марица, Струма, Места и Тунджа и техните притоци.

  • Гори от източен чинар: Заемат нестабилните речни наноси на големите реки, чакълестите или пясъчните наноси от постоянните или временните поречия и особено най-ниските части на стръмните сенчести проломи.

Опасности за крайречните гори

Освен със значението на крайречните гори изложбата ще ви запознае и с проблемите и заплахите пред тях. Силното антропогенно въздействие – незаконни и голи сечи, създаване на плантации от хибридни тополи, реализиране на инфраструктурни проекти, извличане на инертни материали, увеличаване на земеделските земи и др., е довело до масовото изсичане на крайречни гори в миналото. Навлизане на инвазивни и неместни видове – аморфа, айлант, ясенолистен явор, американски ясен и др., предизвикват промяна в условията на местообитанието и затрудняват възстановяването на местните дървесни видове.
При традиционните лесовъдски практики не се осигурява запазване на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие, гори във фаза на старост и т. н. Мероприятия за осигуряване проводимостта на реките, като изграждане на миниВЕЦ и извличането на инертни материали, води до компрометиране на хидрологичния режим. Това неблагоприятно въздействие е особено интензивно през последните десет години. Наводненията в някои райони предоставиха допълнителни аргументи за прилагането на различни мероприятия с негативно въздействие. За съжаление, на много места те се изпълняват, не за да се осигури нормалния воден отток на реките, а с явно комерсиална цел. Това на практика води до унищожаване на тези изключително важни за речните екосистеми гори.
 
Крайречните гори имат голяма роля както за обществото, така и за биоразнообразието и протичането на редица естествени природни процеси. За тяхното опазване са необходими специални грижи и промяна в отношението ни към реките и горите.
 

 
	© WWF
© WWF

Приключи подготовката на почвата за залесяване в защитена зона Мартен-Ряхово

01.06.2015 г.

В края на месец май приключи успешно подготовката на почвата на 49 декара площ в защитена зона Мартен-Ряхово.
Доскоро тази площ беше заета от плантации хибридни тополи за бързо производство на дървесина. РДГ Русе заедно с местното горско стопанство ще възстанови върху част от плантацията типичната за областта крайречна гора. За тази цел теренът се подготвя като се изкореняват пъновете, почистват се издънките, а почвеният слой се разхорква.
В рамките на проекта Life+ Крайречни гори в защитена зона Мартен-Ряхово ще бъдат залесени 98 декара с характерните за областта местни видове бяла върба и черна топола, които са най-добре пригодени към режима на заливане на близките речни участъци.
 
	© РДГ Русе/Живко Тодоров
Подготвяне на почвата за залесяване
© РДГ Русе/Живко Тодоров

Кратки месечни отчети по изпълнение на проекта

Март 2015 г.

Заданието за работа по Дейност А5 е разработено и съгласувано. Определени са експертите за изпълнение на дейността. Договорите ще бъдат подписани през април 2015 г.

Осъществена е тръжна процедура за избор на изпълнител за почвоподготовката за залесяването (Дейност C.2). Избран е подизпълнител. Договор ще бъде подписан през април 2015 г.

Осъществена е среща между WWF България и Областния Управител на Административна Област Пловдив. Целта на срещата е да бъде информиран Областният управител за дейностите по проекта и да се обсъди подписването на споразумение за съвместна работа между WWF и Областната Администрация за част от дейностите от Дейност С.3.  (Причината за това е, че една от проектните територии – остров Градина, е публична държавна собственост и е под юрисдикцията на Областния управител).

Осъществява се работа по отчитане за второто тримесечие от проекта – събиране и преглед на документите, работните графици и др.

Подготовка за работата по първия отчет  по проекта (отчетът следва да се предаде до 30 април 2015).


Февруари 2015 г.

Споразуменията за съвместна работа между WWF България и съответните горскостопански институции (СЦДП и ЮЦДП) са разработени. Подписано е споразумението от страна на ЮЦДП (Южноцентрално Държавно Предприятие). Споразуменията са необходими за осъществяването на Дейност А3.  
Стартира работата по дейност А4. Сформиран е работния колектив, изяснени са задачите и времевата рамка.

Разработва се Заданието за работа по Дейност А5.

Процедурите за възлагане на залесителните дейности в защитените зони Мартен-Ряхово“ и „Река Марица“ са в процес (Дейност С1 и С2).  

Избрана е одитираща компания (Дейност F6).


Януари 2015 г.

На 8 януари 2015 е осъществена първата среща за мониторинг на проекта.
Вътрешното отчитане за първото тримесечие от проекта е осъществено – събиране и преглед на документите, работните графици и др. от партниращите организации.
Технологичните планове за залесяване (Дейност А2 и А2) са одобрени от съответните институции.

Процедурите за възлагане  на залесителните дейности в защитените зони „Мартен-Ряхово“ и „Река Марица“ са в процес (Дейност С1 и С2).  
Сформирана е работната група за разработване на Ръководство за възстановяване и управление на крайречни гори (Дейност 4).

Сформирана е Комисия по проекта  съгл. Дейност  F1.

Подготвени са документите по процедурата за избор на одитираща компания за осъществяване на  Дейност F6.


Декември 2014 г.

Осъществено е теренно посещение до защитена зона  „Река Марица“, като част от дейност А3: теренна работа и събиране на информация по отношение прилагането на Саарландския метод.  

Технологичните планове за залесяване(дейност А1, А2 А3)  са разработени и са изпратени за одобрение до съответните институции.

Започва подготовката за определяне на дейностите по залесяване в зоните „Мартен – Ряхово“ и „Река Марица“ (документални процедури).


Ноември 2014 г. 

Подписани са партньорските споразумения между водещия партньор и асоциираните партньори.

РДГ Пловдив е стартирала изпълнението на Дейност А1: осъществени са пътувания до проектните терени, започнало е разработването на технологичните планове за залесяването.

WWF България е започнала работа по Дейност А3 – осъществени са теренни посещения в района на защитените зони  „Мартен-Ряхово“ и „Река Марица“.



WWF започна теренните проучвателни работи, свързани с възстановяването на крайречни гори от типа 91Е0. Целта на полевата работа е да се финализира избора на обектите в защитени зони Река Марица и Мартен-Ряхово, където WWF ще възстановява целевото крайречно местообитание.

Дейностите по възстановяване включват както залесяване с типични местни видове, така и  прилагане на елементи от "Саарландския метод". Този метод включва отстраняване на конкурентни млади дървета , включително от инвазивни видове, като по този начин се толерират местните видове. Оригиналният Саарландски метод е насочен към  съчетаване на консервационните цели (например повишаване на екологичните функции на горите) с производството на висококачествена дървесина. Той е икономически по-изгоден в сравнение с конвенционалните методи за отстраняване на нежелани дървета. Неговите основни задачи са опазването на биологичното разнообразие чрез отдаване на приоритет на естественото възобновяване и местните видове, използването на естествените сукцесионни процеси, които протичат в екосистемата, горскостопански интервенции, насочени към отделни дървета.


Октомври 2014 г.

Бяха определен са екипите от страна на РДГ Пловдив и РДГ Русе. На 31 октомври 2014 в офиса на WWF България в София се състоя среща между партньорите с фокус върху финансово-счетоводната работа по проекта. Бе обсъден също работния план на проекта, както и споразуменията за партньорство (планирано е да бъдат подписани през ноември 2014 г.).  

РДГ Русе стартира изпълнението на Дейност А2: осъществени са пътувания до проектните терени, разработени са технологичните планове за залесяването. Стартирана е процедурата за съгласуване на технологичните планове със съответните институции.

Подготвена е специална уебсайт секция за проекта на следния адрес:  http://www.wwf.bg/what_we_do/forests/riparian_forests/.


Септември 2014 г.

Първата среща по проекта с участие на всички партньори се състоя на 23.09.2014 г. WWF България беше домакин на срещата. Основната цел на срещата беше да се съберат заедно всички партниращи организации и да се оформи обща гледна точка по-отношение на проектните дейности, времевата рамка, каналите за комуникация между партньорите,  както и да се обсъдят първите стъпки в осъществяването на проекта и потенциалните предизвикателства.

Бяха разработени вътрешни правила за комуникацията между партньорите и  фасилитирането на административните аспекти от работата. Бяха определни екипите на водещият партньор   – Изпълнителна Агенция по Горите и асоциирания партньор WWF България. Започна подготовката на договорите за назначаване на работните екипи от РДГ Пловдив и РДГ Русе (асоциирани партньори).


В тази секция можете да следите какво се случва с проекта и да се включите с коментари или като доброволци за залeсяванията. 
 
	© WWF
Теренни проучвания около Марица
© WWF

Екип на проекта и контакти

Изпълнителна Агенция по Горите (ИАГ)
Адрес: София 1000, Бул. Христо Ботев № 55.
E-mail: iag@iag.bg
Тел.: + 359 (0) 2 98511503
web site: www.iag.bg

1.    Ценко Ценов – Директор на проекта
2.    Кирил Ташев – Координатор на проекта
(E-mail: tashev.k@gmail.com; tashev@dag.bg; GSM:0885 841 389; )
3.    Росен Райчев – Горски експерт
4.    Катерина Кутина – финансов директор на проекта

WWF България
адрес: София 1000, Ул. Иван Вазов № 38
е-mail: office@wwfdcp.bg
тeл.: + 359 (0) 2 9505041
web site: www.wwf.bg

1.    Нели Дончева - координатор на проекта
(е-mail: ndoncheva@wwfdcp.bg; GSM: 0885 511 014; fax: 981 66 40)
2.    Стела Апостолова - технически сътрудник
3.    Милен Шошев - финансов мениджър
4.    Катерина Раковска - експерт биоразнообразие
5.    Александър Дунчев - горски експерт
6.    Милена Иванова - експерт комуникационни дейности

РДГ Пловдив
адрес: 4002 Пловдив
бул. "Санкт Петербург" N 57
e-mail: rugplovdiv@iag.bg
тел:  + 359 32 / 275070
факс: + 359 32 / 643338
уебсайт: http://www.plovdiv.dag.bg/

1.    Мирослава Велинова - местен проектен координатор
(еmail: lifeplus.pld@gmail.com; GSM: 0889 992 254; Факс: 032 643 338)
2.    Надежда Мухтарова – счетоводител
3.    Зоя Маркова - специалист Обществени поръчки
4.    Никола Каварджиков - експерт по горски дейности
5.    Александър Дюлгеров - експерт по горски дейности

РДГ Русе
адрес: Русе 7000, Бул. Скобелев №7, ПК 443
тел.: +359 (0)82 821 706
факс: +359 (0)082 821 708
e-mail: RugRuse@iag.bg
уебсайт: http://www.ruse.iag.bg/

1.    Божидар Кирилов Якимов - местен проектен координатор (GSM  0885 824 665)
2.    Диана Йорданова Пенчева – счетоводител по проекта
3.    Ростислав Димов - специалист Обществени поръчки (GSM 0887 003 756)
4.    Виктор Ганчев Михайлов - експерт по горски дейности
5.    Ирена Николова Банова - експерт по горски дейности