Горите – зеленото богатство на България | WWF

Горите – зеленото богатство на България



Сертифицираните по FSC гори в България обхващат 750 000 ха (ок. 25% от горската територия), от които 650 000 ха имат сертификат благодарение на WWF. Всяка година носителите на сертификат преминават процес на одит, който трябва да удостовери правилното прилагане на принципите на FSC. В началото на октомври 2015 г. нашият екип посети в ДГС-Триград, където се срещнахме и поговорихме с директора му, инж. Захарина Бакларева.
FSC сертификацията е доброволна? Как вие решихте да се сертифицирате? Имаше ли дебати и колебания?
Да си призная, това бе моя професионална мечта от години, която се осъществи благодарение на финансовата и морална подкрепа на екипа на WWF Дунавско-Карпатска програма – България. Решението за тази стъпка бе доброволно и обсъдено с моя екип от специалисти. Не мога да кажа, че е нямало разногласия по въпроса дали да се сертифицираме, или не, но смятам, че разумът надделя.

Подготвителният процес продължи около година и в началото беше адски труден за служителите и за самата мен, тъй като трябваше да се промени донякъде мисленето, след това ежедневните ни дейности и не на последно място – да се създаде и поддържа допълнителна документация, която да отразява нашите действия за покриване на критерии и изисквания, с които дотогава, да речем, сме могли да правим компромис. Но усилията си струват.

Кой от принципите и изискванията на FSC се оказа най-труден за прилагане?
Осигуряване спазването на безопасните условия на труд при осъществяване на горскостопанските дейности в горите.

Как се промениха нещата за вас след сертифицирането?
Сертификацията е процес, който променя мисленето изключително много. Всеки служител на стопанството е преосмислил професионалните си възгледи, ангажираността и личната си отговорност. Същевременно аз, като ръководител, получих по-голяма увереност в правотата на своите действия и самочувствие, че управлението и стопанисването на поверения ни държавен ресурс се развива в правилна посока.

Какво мислят местните хора за сертификацията, променило ли се е отношението им към горските след сертифицирането?
Хората, живеещи в района на стопанството, винаги са подхождали с разбиране към работата ни и винаги са ни подкрепяля в трудните за нас моменти – като пожари, бедствия и други, но да не забравяме че сме в Родопите. Хората се гордеят и милеят за зеленото богатство на родното си място.

Как вие като специалист и ръководител на едно стопанство бихте убедили друг свой колега, че има смисъл да се сертифицира?
Бих му казала две думи – респект и удовлетворение! Респект, защото да отговаряш на международни критерии за опазване на зеленото богатство носи огромно самочувствие; удовлетворение, защото плодът на ежедневната ни работа и осъществяваната лесовъдска дейност са видими за всички около нас.

Виждате ли развитие на стопанството, свързано изрично със сертификацията, как това би ви донесло ползи в бъдеще?
Да, разбира се! Притежаваният сертификат по FSC към настоящият момент не ни носи финансов дивидент или друга принадена стойност на продукцията ни, но удостоверява, че държавната горска територия в ТП ДГС – Триград се стопанисва и управлява според международните изисквания и българското законодателство. Удовлетворителното е, че напоследък все повече се търси сертифицираната дървесина!

В един идеален случай изискванията на FSC би трябвало да са само допълнение към изискванията на националното законодателство. Означава ли това, че за вас сертифицирането беше лесно?
Както казах и в началото, процесът на сертифициране не е лесен, но да не забравяме, че именно на лесовъдите в качеството им на професионалисти е поверено управлението и стопанисването на българските гори. Спазването на европейските стандарти е наш ангажимент и в това отношение коментарът е излишен. Нашата ежедневна работа е свързана именно с това да опазваме българската гора, да подобряваме нейното състояние, защото това е природен ресурс, който, от една страна, е даденост, но от друга – ако за тази даденост не се полагат грижи, тя бавно ще бъде изчерпана. Всяко дърво в гората е като едно малко дете – ако го гледаш добре, се развива, ако ли не, изостава и се самоунищожава.

Със собствени дърводобивни бригади ли работи ДГС – Триград, или с външни изпълнители? Лесно ли се намират обучени, съвестни дървосекачи в един планински район?
ДГС – Триград, няма собствени дърводобивни бригади и възлага лесовъдските дейности, в т. ч. и добива на дървесина по реда на „Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти“.
Намирането на качествена работна ръка за изпълнение на лесовъдските дейности в горите, е сериозен проблем! Вие знаете, че лесовъдските дейности имат сезонен характер и това е допълнително условие при наемането на работници.

В последните години се наблюдава тенденция към много сериозен отлив на работници, а тази година проблемът вече е на дневен ред. Малко от останалите млади хора в района на стопанството имат желание да се занимават с подобни дейности, а хората с опит са в предпенсионна възраст. Юридическите лица, на които сме възложили изпълнението на тези дейности, буквално се задъхват и изпитват затруднения в осигуряването на работници. Повечето бригади, които работят на територията на стопанството, са от вътрешността на страната – Дорково, Костандово, Ракитово, но и от там се наблюдава сериозен отлив.

На нашата територия през зимните месеци почти не се извършват дърводобивни дейности, тъй като теренът е силно пресечен и падат обилни снегове, обектите ни се намират на доста висока надморска височина, която не позволява чисто технологично да се работи при зимни условия. Друг е въпросът, че на повечето ни обекти при осъществяване на дърводобивната дейност се използва животинска тяга, а не механизация, което е важен допълнителен фактор при наемането на работници.

Какви видове гори с висока консервационна стойност (ГВКС) има в ДГС Триград?
На територията на стопанството са идентифицирани гори с висока консервационна стойност от няколко категории:
  • територии, в които са съсредоточени глобално и национално значими видове за биоразнообразието – резерват „Казаните“, поддържан резерват „Старата гора /Шабаница/“, защитена местност Триградско ждрело и защитена местност Чаирите;
  • територии, в които са идентифицирани застрашени и ендемични видове, видове от местно и национално значение, както и видове с важен природозащитен статус (видра, мечка, глухар, орел змияр, скален орел, пернатонога кукумявка, трипръст кълвач, горски бекас, червен кълвач, голям и малък ястреб осояд от животните и пълзяща гудиера, родопска горска майка, нишковидно секирче, муховидна пчелица, шлемоносен салеп, родопски силивряк, блатен плаун от растенията);
  • територии, представляващи редки, застрашени или изчезващи екосистеми. В тази категория се отнасят горските територии, притежаващи характеристики на гори във фаза на старост, които със своята възрастова структура и степен на естественост са и местообитание на комплекс видове от специфични екологични и таксономични групи. На територията на стопанството в тази категория се включват: гори с преобладание на бук върху бедни кисели и влажни почви; букови гори, разположени на варовикови терени; смесени елово-букови и смърчово-букови гори, разположени на неутрални почви; гори от мизийски бук; съобщества с участието на воден габър; гори от обикновена ела; смърчови гори, разпространени около горната граница на гората; монодоминантни гори с преобладание на смърч; първични естествени смесени насаждения върху торфища; гори от черен бор с реликтен характер; естествени смесени гори от черен бор, смърч и бук; съобщества с участието на черен бор и воден габър;
  • територии, които изпълняват важни природни функции в критични ситуации. В тази категория се отнасят: горските територии, представляващи единствени източници на питейна вода или т. н. вододайни зони; горите с решаващо значение за водосбора; горите с решаващо противоерозионно значение; горите с пожарозащитни функции, горите с решаващо значение за земеделието и рибарството и горските територии с решаващо значение за съхраняване културни ценности и традиции, религиозна и етническа идентичност.

Известно е, че в района се срещат забележителни видове бозайници – например мечка! Как им се е отразила сертификацията – брой, спокойствие, какви конкретни мерки се прилагат за тях?
Сертификацията като процес няма как да се отрази на популацията на едрите хищници и в частност на мечката, тъй като мерките за опазване на този застрашен вид се прилагат от години. Няма да скрия, че популацията е доста голяма на брой, нанесените пакости – също. От което може да се направи един извод – че спокойствието на този вид не се нарушава по никакъв начин. Специални мерки поне до този момент не се е налагало да се вземат.
 
Държавно горско стопанство – Триград е част от Държавно предприятие „Южноцентрално държавно предприятие – Смолян“ и съществува като самостоятелна административна единица от 1942 г. От 6 октомври 2014 г. стопанството е сертифицирано по FSC.
 
 
	© WWF
Изглед от Родопите, района на Триград
© WWF