FSC и бизнесът | WWF

FSC и бизнесът



Търговците не използват напълно възможностите за налагане на устойчиви продукти

Стандартите на FSC са по-добре познати в Западна Европа

Интервю на Полина Славчева с Феликс Ромеро, мениджър „Ключови клиенти“ във Forest Stewardship Council (FSC) International


Около 35 милиона хектара гора в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са сертифицирани по FSC (Forest Stewardship Council) – глобален стандарт, който гарантира отговорното управление на горите по цял свят. Това означава, че все повече продукти в търговската мрежа на компании като МETRO, IKEA, Мосю Бриколаж и в супермаркетите, носят логото на FSC. Знакът FSC означава, че всички елементи от дадена продуктова верига – от гората до купувача – са сертифицирани.

Какво означава това за нашите гори? Строгите изисквания на FSC сертификата гарантират, че управлението на горите е не само икономически изгодно, но и че съблюдава правата на местните общности и работниците и че защитава природата. Например FSC не позволява естествените гори да се превръщат в плантации или в друг вид земеползване и забранява генномодифицираните организми и употребата на опасни пестициди в тях. Съществуват и строги изисквания за безопасност на работниците, за плащане на социалните осигуровки и за зачитане на правата, нуждите и мнението на местните хора при управлението на горските ресурси.

Сертифицираните стопанства се проверяват от независим орган най-малко веднъж годишно и в случай на големи нарушения сертификатът им се отнема.
Въпреки това обаче, водещите компании и търговци на дребно в региона все още не използват всички възможността да промотират устойчивите продукти, които продават, като им осигуряват повече видимост по щандовете и в магазините си или като създават разпознаваемост у потребителите си, смята Феликс Ромеро, мениджър „Ключови клиенти“ във Forest Stewardship Council (FSC) International.

В Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Полша и Словения всички или почти всички гори са сертифицирани. И все пак, макар корпоративната социална отговорност (КСО) да е на мода, компаниите на използват в пълнота възможностите да налагат сертифицираните продукти като инструмент за създаване на позитивен образ при все, че 82% от притежателите на FSC сертификати, които интервюирахме през 2014 г., казаха, че етикетите FSC добавят стойност на продуктите им. 90% смятат, че FSC помага за създаването на позитивен корпоративен образ“ – добавя Ромеро.

В момента има 190 милиона хектара FSC сертифицирани гори в глобален мащаб и повечето от тях, 47,2%, са в Европа. Логото на FSC обаче е по-познато в Западна, отколкото в Централна и Източна Европа, въпреки факта, че сертифицираните зони в ЦИЕ са два пъти по-големи, каза Ромеро.
 


Една от причините за това вероятно е фактът, че дървеният материал, добит в ЦИЕ, се изнася основно непреработен. Малко са продуктите, които се обработват и се продават в страната на добив и следователно промотирането на FSC сертифицирани продукти не се възприема като непосредствена необходимост.

Например България произвежда 7 милиона кубични метра сурова дървесина годишно и изнася около 4–5 млн. кубични метра като дърва за горене за Гърция и Турция. Само 1–2 милиона (или 30%) от общо добитата дървесина се преработват. Подобна е ситуацията и в Румъния: по-малко от 10% от добитата дървесина се преработва. Повечето сурова дървесина се изнася и местната индустрия постепенно запада.

Понастоящем около 10% от украинските, 20% от българските и 35% от румънските гори са сертифицирани по FSC и процесът не е завършил, което означава, че възможностите за популяризирането на FSC сертификацията непрекъснато растат. „За да поддържате сертификата си, когато международното търсене на непреработена дървесина не е толкова значимо, трябва да създадете местно търсене“ – изтъква Ромеро.

Един от начините за това е да се убедят потребителите по места да избират сертифицирани продукти. Неправителствените организации също могат да продължат работата си за популяризиране на ползите от FSC сертификацията и логото на FSC.

Днес сертификацията по FSC в България до голяма степен се налага и инициира от правителството и се подкрепя от WWF-България, но също така се стимулира от търсенето на западноевропейските пазари. „През последните шест години все повече компании започнаха да изискват FSC сертификат“, отбелязва Йордан Йончев, директор на ДГС Берковица. Това подтиква държавните горски стопанства да се сертифицират, за да продължат да разширяват пазара си. Този икономически стимул е една от причините FSC сертификацията да налага все повече от 2008 г. насам, въпреки икономическата криза и високите цени.

В Европейския съюз горската сертификация се възприема като допълнителен начин да се гарантира законния произход на дървесината. Целта на Европейския регламент за дървения материал (Регламент 995/ 2010 ) е да не допуска незаконно добита дървесина на пазара, но все още се прилага непоследователно в Съюза.

„Сертификацията се увеличава на Балканите и в останалата част от региона и това е свързано с идеята, че от една страна, имаме Регламента, но от друга, е ясно, че Европа се движи към сертификация като допълнителен начин да се контролира произходът на дървесината, а FSC е един от най-добрите сертификати“ – казва в заключение Ромеро.
 
 
 
	© WWF-България
Феликс Ромеро/ FSC
© WWF-България