Залесяванията | WWF

Залесяванията



 rel=
Deforestation
© WWF / Manora Leneveu

Как се засаждат дръвчета?

От залесяванията има смисъл само когато са спазени някои правила
Засаждането на подходящите фиданки в дивата природа или в градска среда е отговорен процес, основан на дългогодишни изследвания и наблюдения на лесовъди, биолози, еколози и други специалисти.

Всяко целево залесяване се базира на няколко основни действия:
- съобразяване с климатичните особености на дадения район
- съобразяване с локалните почвени характеристики
- съобразяване с естествената растителност на района
- съобразяване с местното биоразнообразие и нуждите от опазването и възстановяването му.

Залесяване се прилага не само при създаване на нова или възстановяване на съществуваща гора и за озеленяване в градски условия, но и при необходимост от адаптивни мерки и действия за противодействие на ерозия, осоляване или замърсяване на почвата, промени в климата и нуждата от адаптиране на растителността, дейности за възстановяване на дървета за гнездене, залесяване за ползване на биомасата.

Избор на видове за озеленяване

В България има 5 климатични пояса и няколко подклиматични района, както и над 20 типа почви. Това разнообразие определя и абсолютната необходимост при засаждането на млади фиданки или семена, особено сред дивата природа, да използваме само типични за естествената растителност на района дървесни и храстови видове.

Недопустимо е да се използват чужди видове (кедри, туи, кипариси, американски дъбове, др.) или иглолистни видове в райони за широколистни сухолюбиви видове. По този начин се гарантира, че засаждането ще доведе до подобрено качество на околната среда, а не обратното.

Само за някои специални терени - залесявания в градски условия, озеленяване на сметища, шумоизолация покрай магистрали - се допускат изключения, ако избраните видове не са инвазивни и естественото им разпространение може да се контролира.

Недопустимо е за залесяване в природата да се използват фиданки с неизвестен произход или фиданки, които не са от района на залесяването, тъй като има значителна вътревидова изменчивост в повечето български дървесни видове. За съжаление при досегашните горски практики в повечето случаи произхода на семената или резниците не е от района на залесяването.

При залесяването трябва да се използват фиданки с максимално широк местен генетичен материал – тоест създадени от резници или семена от много дървета, а не от едно или няколко дървета. За съжаление по икономически причини повечето от произвежданите фиданки в практиката произлизат само от няколко майчини растения.

Всички мерки по възстановяване на гори в защитените територии според българското законодателство задължително трябва да бъдат съобразени с плановете за управление на тези територии, а също и с местното биоразнообразие и характеристики. Такива действия следва да бъдат приети и към всички други типове горски територии, но за съжаление у нас те не са широко застъпени.

През последните години станахме свидетели на политически кампании с необосновани или неправилно проведени залесявания, резултатите от които са много слаби и по-скоро вредят на околната среда, отколкото помагат.

Имаме нужда от помощ в опазването на горите в България. Подкрепете ни на SpaseteDivataPriroda.bg/wwf.


Залесяване в природата

1. За озеленяване на брегове и водоеми/при повишено овлажняване на терена – всички български видове върби, черна и бяла топола (без хибридните форми), черна и бяла елша, летен дъб, източен чинар (в райони на естественото му разпространение), бряст, полски ясен.

2. При повишено засушаване на терена – благун, цер, космат дъб, сухоравнинен летен дъб, люляк, смрадлика, полски клен, мекиш, планински ясен, копривки, черен бор (само в райони на естествено разпространение).

3. В планините – зимен дъб, бук, ела, смърч, бял бор, черен бор и др. – в районите на естественото им разпространение.

Залесяване на специални терени

1. За изграждане на шумоизолационен слой са подходящи  вечнозелени и иглолистни видове с плътна корона.
- Иглолистни дървета – бял бор, черен бор, лавзонов лъжекипарис, източна туя, западна туя, гигантска туя, аризонски кипарис, кедри и мн. др.
- Иглолистни храсти – тис, синя смрика
- Широколистни храсти – лавровишня, японски чакодрян (вечнозелени)

2. За озеленяване на сметища – черен бор, кедри, аризонски кипарис, алепски бор, виргинска смрика, копривки, люляк, смрадлика, птелея, миризлива върба и др.

Оптимално време за засаждане на фиданки е пролетта преди започването на вегетацията. За широколистните дървета и храсти подходящо време е и есента, когато настъпи покоят за дърветата (след опадането на листата). Фиданки, произведени със закрита коренова система (в контейнери или саксии), могат да се засаждат целогодишно, но е необходимо полагането на специални грижи, за да не се допусне пресушаване на кореновата система.

Посадъчните материали от широколистни видове могат да бъдат със свободна коренова система, но при иглолистните дървета и храсти се използват задължително контейнерни фиданки или фиданки, отгледани на свободен корен, но извадени с почва около кореновата система.

Ръчното подготвяне на посадното място позволява изваждане на тревния чим, изтръскване на съдържащата се в корените му почва и отделяне на тревната растителност, отделяне на плодородния почвен слой от горните хоризонти от бедните долни хоризонти, отстраняване на камъни, отпадъчни материали и други нежелани примеси в почвата. По този начин богатата, рохкава почва от горните хоризонти се отделя от бедната почва в дълбочина.

Размерът на посадното място трябва да е достатъчен за свободно разполагане на кореновата система на фиданката, като от всички страни има поне по 10 cm разстояние между края на корените и стените/дъното.

Преди самото засаждане на фиданките със свободен корен се подрязват връхчетата на корените, а на контейнерните фиданки или извадените със земя се отрязват стърчащите от почвата корени.

При засипването на дупката е необходимо богатата почва да бъде разположена на дъното. Първоначално се поставя слой поне 10 cm рохкава почва или при възможност - угнил оборски тор. Фиданката се поставя дълбоко в дупката, насипва се рохкава почва, а след това се издърпва леко нагоре, за да се изправят евентуално прегънатите корени, така че кореновата шийка да бъде на нивото на терена.

Почвата, с която се засипват корените, се уплътнява на етапи чрез последователно и внимателно утъпкване и насипване. На повърхността се връща бедният субстрат от горните хоризонти и отново се утъпква старателно.

От изключително голямо значение за успеха на работата са

- Да не се допусне изсушаване на кореновата система. При транспортирането на фиданките от разсадника до обекта на залесяване и в процеса на самото залесяване.
- Да няма подгънати корени.
- Да се уплътни грижливо почвата около корените, за да не остават въздушни кухини. За целта при глинести почви, които се структурират на по-големи буци, е необходимо да бъде доставена рохкава почва или торф от друго място, а наличната да бъде отстранена.
- Поддържане на постоянна влажност на почвата около фиданката и на самата фиданка, до момента на нейното укрепване
- Кореновата шийка (частта между най-горни корени и стеблото на дръвчето) да бъде малко под нивото на терена. Дълбокото засаждане води до загниване, а плиткото – до изсъхване на фиданката.

Едроразмерните и средноразмерните фиданки се укрепват с 3 колчета, разположени на 120 градуса, и се обвързват със сезал или др. средство за връзване. Преди завързването мястото се увива с подходящ материал (например: гума, балатум, дебел плат и др.), който да не позволи врастване на сезала в тъканите на дървото.

Наложително е обилно поливане, независимо от метеорологичните условия и влажността на почвата в момента, за допълнително слягане и отстраняване на кухините в обема на кореновата система. Следващите поливки се извършват според метеорологичните условия, така че почвата да се поддържа свежа.

Поради редуцирания обем на кореновата система е желателно сутрин и/или вечер да се напръсква листната маса. Ако обемът на кореновата система и короната са в явно несъответствие, се извършва съкращаване (резитба) на короната, като се оставят достатъчно количество живи, добре развити пъпки.

Не е препоръчително през първата вегетация да се използват бързо действащи торове, за да не се предизвика неадекватен растеж на короната преди доброто възстановяване на кореновата система.