Интервю с еврокомисар Кристалина Георгиева | WWF

Интервю с еврокомисар Кристалина Георгиева



Kristalina Georgieva, Member of the EC in charge of International Cooperation, Humanitarian Aid and ... rel=
Еврокомисар Кристалина Георгиева
© EC

Трябва да действаме на всички нива срещу промените в климата

Комисарят за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи на Европейския съюз участва в дискусия за климатичните промени, организирана от представителството на Европейската комисия в България, WWF и фондация „Европейски екологичен фестивал”, като част от „Коалиция за климата България” през май 2011 г.
- Как гледате на проблема с климатичните промени и бедствията по света през последните години?
Нямаме време. Образно казано, влакът е тръгнал. Трябва да действаме на всички нива – правителство, бизнес, семейство. Трябва да работим в три направления. Първо - да правим всичко, което можем, за да намалим въздействието върху климата. Второ – да приемем реалността, че климатът се променя. Това значи да приспособяваме икономиката и начина си на живот към тези промени. Това важи за селското стопанство, здравеопазването, инфраструктурата. Трето – за съжаление, това е в моя ресор, трябва да знаем, че честотата и интензитета на природните бедствия се увеличава заради климатичните промени. Броят им е нарастнал 5 пъти спрямо 1975 г. Трябва да сме готови, да разбираме рисковете, да имаме политика на всички нива за превенция.
Как се справят българските институции с борбата срещу климатичните промени?
България най-сетне премина на позицията, че – да, разбираме, че хората допринасят за климатичните изменения и да, ние трябва да се борим с тях и да живеем с тях. Преди време положението беше друго – говореше се, че това не е приоритет, че не е важно. Това време е зад нас. Много се работи тази тема да не е вертикална само за министерството на околната среда. Има много, което България и другите държави трябва да направят. Но първата стъпка вече е направена - проблемът е осъзнат. Как може да реагираме? Как да се реши този проблем от бизнеса, защото в решението трябва да участваме всички? Как да използваме медиите, за да обясним на българите, че това е реалност и ако се борим с нея, това не означава да ни падне стандартът на живот, а напротив – стандартът ни ще падне с напредването на тези промени? Как да обясним, че има много начини, по които икономиката, отделният гражданин, светът могат да спечелят? Най-лесният начин например е изолацията на сградите. В България започна много добра програма по саниране на сградите. Надявам се, че ще бъде привлечен банковият сектор, защото много граждани не разполагат със средства. Но може да се въведе кредитна схема, при която изплащането на тези средства е за сметка на енергията, която човекът ще спести, и всъщност той не плаща нищо повече от това, което е плащал дотогава. Това е правено в други страни и може да се направи в България. В тези условия на криза такива програми могат да дадат тласък на икономиката, защото санирането не го внасяме от Китай. Правим го тук с наши хора и фирми за нашите потребители.
Доколко опазването и възстановяването на природата имат значение за предпазване от природни бедствия, включително такива в резултат от климатичните промени?
Изключително важно е. Виждаме, че тези естествени защитни сили, които ни дава природата, в много случаи са по-резултатни отколкото изкуствените. Ако построим стена срещу бури или цунами, това е едно решение. Но ако планираме така, че хората да не живеят там, където ще удари цунами, това е по-резултатният начин да намалим риска. Специално за наводненията в Европа, това, което Европейската комисия предложи, и което страните членки приеха, е да се приеме такъв подход, който да отразява екологичната защита, не реактивно, а активно. Разбира се, това не е лесна работа. Говорим за засягане на интереси. Ако трябва да освободим повече място за реката, за да може тя да тече естествено, да не е циментирана в едно корито, това значи, че тази селскостопанска земя, още по-лошо, застроена земя, трябва да се освободи. Затова не трябва да очакваме чудеса. Но може да постигнем резултати, особено като въведем икономически инструменти. Например, ако за семейството стане много скъпо да живее на това място заради висока застраховка, то ще вземе решение да се премести. С комисаря Мишел Барние, който отговаря по финансовите въпроси, включително застрахователния бизнес, се договорихме заедно да организираме конференция за ролята на застрахователните инструменти за намаляване на рисковете от бедствия и за окуражаването на екологично поведение.
Какво е съотношението на бюджета на вашата дирекция за превенция и за реагиране на бедствия?
В тесния смисъл в моя ресор огромна част от парите отиват за реагиране на бедствия. Но като погледнем ЕК като цяло в структурните фондове и регионалните програми, в селскостопанската програма има някъде към 6 млрд. евро. Това е почти шест пъти повече от това, с което разполагам за реагиране на бедствия и за превантивни мерки.