„Рила буфер“ вече е част от „Натура 2000“ | WWF

„Рила буфер“ вече е част от „Натура 2000“



Posted on 17 December 2018
Национален парк "Рила"
© Димитър Граматиков
На 7 декември 2018 г. Националният съвет по биологично разнообразие (НСБР) към МОСВ одобри включването на защитената зона „Рила буфер“ в екологичната мрежа „Натура 2000“. Това се случи след 11-годишно отлагане и след наказателно решение на Европейския съд. Така последната територия от Орнитологично важните места в България, която беше извън „Натура 2000“, ще получи законова защита.

„Рила буфер“ обхваща гори и пасища от Орнитологично важно място (ОВМ) „Рила“, в съседство с НП „Рила“ и ПП „Рилски манастир“, които още към 1 януари 2007 г. е трябвало да бъдат включени в екологичната мрежа. Присъединяването на тази територия към „Натура 2000“ е изключително голямо значение за опазване на застрашените видове птици, обитаващи горите. В нея се опазват най-големите по площ компактни местообитания на врабчовата кукумявка и на пернатоногата кукумявка, както и значителна част от популациите на белогърбия и трипръстия кълвач – видове с ограничено разпространение само във високите планини. Други особено важни видове са лещарката, глухарят, ливадният дърдавец, скалният орел, орелът змияр и соколът скитник. 

Още на датата на присъединяването си към Европейския съюз България трябваше да обяви достатъчно по брой и площ защитени зони за птици, за да гарантира прилагането на специални мерки за опазване на застрашените и мигриращите видове. За избора на местата следва да се прилагат единствено научни орнитологични критерии, без да се взимат предвид икономически съображения.

През 2005 г. ОВМ „Рила“ е одобрено от BirdLife International като място с международно значение за голям брой застрашени гнездящи видове птици. През 2006 г. Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) внесе документация за 114 предложени защитени зони за птици, включително ОВМ „Рила“. Тогава обаче НСБР не одобри цялата територия на ОВМ „Рила“, базирайки се на ясно изразени икономически аргументи. 

Оттогава продължават усилията на природозащитниците за цялостната протекция на ОВМ „Рила“, въпреки че през 2007 г. БАН потвърди необходимостта цялата територия да бъде включена в „Натура 2000“ и въпреки че през 2010 г. широк кръг орнитолози от различни институции подкрепиха БАН и предложиха териториите извън двата парка да се обединят в една зона – „Рила буфер“.

Решението за „Рила-буфер“ беше отлагано на три заседания на НСБР, последното от които беше през 2016 г. Тогава то беше отложено под натиска на общините и въпреки последното предупреждение, отправено от Европейската Комисия към България. Това стана причина срещу страната ни да бъде заведено дело и през пролетта на 2018 г. тя беше осъдена от Европейския съд за неспазване на задълженията си по Директивата за птиците.

На заседанието на НСБР от 7 декември 2018 г. беше разгледана и защитената зона около Рила за природните местообитания. Съгласно решенията от серия биогеографски семинари (двустранен процес между държавата и ЕК) обявяването на зоната е необходимо за опазване на местообитания на кафява мечка и критично застрашения вид риба главоч. Бяха разгледани три варианта на зоната – на Сдружение за изследователски практики, на Националния природонаучен музей към БАН и на Министерството на земеделието, храните и горите. 

Представители на научната общност и природозащитните организации подкрепиха предложението на НПМ като най-точно отговарящо на научните критерии. За разлика от него, зоната, предложена от МЗХГ под името „Ниска Рила“, е с два пъти по-малка площ, фрагментирана и не осигурява целите на опазване. Въпреки това обаче членовете на съвета, представители на администрацията, имаха превес и орязаният вариант беше одобрен. Това е нарушение на изискванията на директивата, тъй като на етап обявяване на зоните е необходимо да се взимат предвид единствено научните критерии. 

От гражданската коалиция „За да остане природа в България“, част от която е и WWF, призовават процесът по обявяване на защитените зони „Рила буфер“ и „Ниска Рила“ да бъде завършен, както се изисква по закон, а действията на правителството, местните власти и гражданите да бъдат насочени към ефективното опазване и управление на защитените зони от „Натура 2000“, като не се допуска разрушаване на местообитанията.
Национален парк "Рила"
© Димитър Граматиков Enlarge