На COP24 беше подписана важна за България декларация за намаляване на въглищната зависимост | WWF

На COP24 беше подписана важна за България декларация за намаляване на въглищната зависимост



Posted on 14 December 2018
Светът гледа към Катовице
© WWF
През последните две седмици полският град Катовице беше в центъра на световните медиии. Домакин на най-важната годишна среща за климата на ООН, по-известна като COP24, той събра представители на високо равнище от 200 държави. След бурни дискусии отделните страни съумяха да постигнат консенсус върху последните детайли на правилника за прилагане на Парижкото споразумение от 2015 г., който трябва да ръководи изпълнението му в детайли по години. Международната природозащитна организация WWF приветства този напредък, но продължава да смята, че страните трябва да демонстрират по-високи амбиции за справяне с климатичните промени.

COP24 подкрепи справедливия преход

В началото на преговорите световните лидери, сред които и президентът Румен Радев, подписаха декларация, призоваваща за справедлив енергиен преход, който ще отвори работни места в районите, засегнати от прехода към нисковъглеродна икономика. Става въпрос за 41 въглищни района в Европа, два от които се намират в България. WWF разработва първият план за справедлив енергиен преход за Югозападна България. Той цели създаването на нови икономически дейности и работни места, които да компенсират закритите мини и предстоящото затваряне на остарелите ТЕЦ-ове. В същото време от него се очаква да подпомогне структурната промяна към устойчива местна икономика и справяне с нанесените последици от десетилетията интензивен добив и замърсяване на околната среда.

WWF  напомня, че въглищата са скъпи както от финансова и енергийна, така и от екологична и здравословна гледна точка. На тях се падат 70% от емисиите парникови газове в света, а осигуряват едва 40 на сто от електроенергията. В тази връзка на България ѝ престои да отговори на въпроса как ще редуцира своите емисии от изгарянето на изкопаеми горива след 2020 г, за да постигне нулеви емисии до средата на века. Страната ни трябва да оцени всички възможности и да вземе решение как да трансформира и декарбонизира икономиката без да е зависима от чужди енергийни интереси.

Нуждата от спешни действия е повече от наложителна

Форумът в Катовице идва след поредица от публикувани научни доклади, които очертават катастрофални последици за планетата, ако държавите не вземат спешни мерки за справяне с климатичните промени. WWF алармира, че действията, които правителствата предприемат до този момент, не са достатъчни. Това се потвърждава както от от доклада на  Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC), така и от доклада на WWF  „Жива планета“, който определи замърсяването на атмосферата в резултат от минното дело и тежката индустрия като една от най-големите заплахи на планетата. Документите потвърждават, че за последния половин век средните температури на Земята са се повишили с 1,2° C над нивата от прединдустриалната епоха. Нещо повече, темповете на покачване стават все по-бързи, а глобалните емисии продължават да се увеличават.

Решенията от Катовице

„Световните лидери пристигнаха в Катовице със задачата да отговорят на последните научни данни, които ясно показват, че имаме на разположение само 12 години, за да ограничим наполовина вредните емисии и да спрем катастрофалния ефект от глобалното затопляне“, коментира Мануел Пулгар-Видал, ръководител на глобалната практика „Климат и Енергия“ във WWF. „Те постигнаха важен прогрес, но това, което видяхме в Полша, покзава фундаментална липса на неразбиране от страна на някои държави по отношение на климатичната криза.“

WWF напомня, че въпреки създаването на правилник от 156 страници за прилагане на Парижкото споразумение, редица въпроси, свързани с климата, бяха оставени за обсъждане на бъдещи срещи. Сред тях е и ключовата тема за правилата за отчетност при наблюдението на квотите за въглеродните емисии, отложена заради Бразилия.

Разговорите оставиха с неясен край и въпросът как ще се отчита финансирането за развиващите се страни, което трябва да подпомогне прехода им към нисковъглеродна икономика, как ще бъде постигната целта от 100 млрд. долара до края на 2020 г. и как ще бъде договорена цялостната финансова цел за периода след 2025 г.

Форумът в Катовице обаче „отличи“ страните-шампиони в борбата с климатичните промени. Групата, известна като „коалицията с високи амбиции“, включва Маршаловите острови, Фиджи, Етиопия, Европейският съюз, Норвегия, Великобритания, Канада, Германия, Нова Зеландия и Мексико. Те обещаха да ревизират своите национални цели за климата още преди края на десетилетието, давайки пример на всички останали.

Не бива да губим време

Учените предупреждават, че в противен случай ни очакват тежки екологични, социални и икономически последици. Покачването на температурите ще доведе до изчезването на 18 % от насекомите, 16 % от растенията и 8 % от гръбначните животни, ще повиши риска от наводнения със 170 %, а над 400 милиона души ще бъдат изложени на тежки суши до края на века. Това ще повлияе негативно на икономическия растеж, особено на развиващите се държави, като ще намали значително добива на зърнени култури и ще предизвика масови миграционни движения. Като външна граница на Европейския съюз България е изложена на риск, който не бива да се пренебрегва. Освен това топенето на ледовете ще повиши нивото на морското равнище, заливайки крайбрежните градове и цели островни нации. 49 милиона души на планетата ще бъдат засегнати от покачването на морското равнище с 56 сантиметра до 2100 г.

Какво можем да направим?

WWF припомня, че климатичните промени не са само бреме за държавите и местните общности. Точно обратното, те могат да бъдат и импулс за развитие. Свидетели сме на глобална промяна на цели икономически сектори в посока към възобновяеми енергийни източници, която ясно показва каква би била правилната политика пред България. Като държава с малка икономика ние можем да се възползваме от тази промяна и да се превърнем в страна - пример за Балканите и в модел за успешна енергийна и икономическа трансформация.

Дведесет и петата сесия на Конферецията на ООН за климата ще се състои в Чили през ноември 2019 г. Така Чили ще замени  Бразилия, която миналия месец се отказа от домакинството на COP25, обяснявайки решението си с бюджетни ограничения.