Водите на Европа са изложени на риск | WWF

Водите на Европа са изложени на риск



Posted on 07 December 2018
България изпълнява малка част от заложените в РДВ мерки
© WWF
През 2000 г. Европейският съюз и държавите членки приеха обширно законодателство, за да могат да упрявляват по-добре своите водни ресурси – от реки, езера и влажни зони до потоци, подпочвени води и крайбрежни територии. Познато като Рамковата директива на ЕС за водите, то се смята за един от най-важните елементи на природозащитното законодателство, приеман някога, както и за най-мощния лост на гражданското общество и индустрията за силна и амбициозна защита на водите.

Днес обаче се правят опити тези закони да бъдат отслабени. В тази връзка, Европейската комисия стартира публична консултация, обръщайки се както към експерти, така и към гражданите да изкажат мнението си за европейското законодателство за водите. В тази връзка, през октомври WWF, заедно с още 100 организации от неправителствения сектор, започнаха кампания „Живи реки“, с която призовават Европейската комисия да не променя законодателството на Европейския съюз.

Състоянието на водите в България

България е сравнително бедна на повърхностни водни ресурси. Те съставляват едва 0.3% от територията на страната ни, което я нарежда сред държавите с най-малък ресурс в световен мащаб. За сметка на това обаче България попада в географски ширини, които са чувствителни към климатичните промени. Това оказва съществено влияние върху динамиката и количеството на валежите и се отразява пряко върху хидрологичния режим на реките.

За съжаление, опазването на водните ресурси не е много популярна тема у нас. Свикнали сме да приемаме водата за даденост без да осъзнаваме, че този толкова ценен ресурс е ограничен и подложен на огромен натиск, в резултат от прекомерната му употреба и негативните последици от климатичните промени. Точно заради това прилагането на Рамковата директива за водите (РДВ) и постигането на целите към 2027 г. са от изключително важно значение.

България и Рамковата директива за водите

Като страна членка на ЕС България следва РДВ, но към момента изпълнява малка част от заложените в нея мерки. Това води до ниска ефективност и забавяне в постигането на целите към 2027 г. След ограничаването на индустриалното производство и намаляването употребата на пестициди и торове в земеделието се наблюдава подобрение в качеството на речните води. Въпреки това все още сме далеч от постигане на заложените цели. Затова изграждането на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води в по-малките населени места продължава. За съжаление обаче, не се обръща внимание на пречистването на индустриалните води, които всъщност са най-големият замърсител.

Още по-голям проблем е липсата на ясна методика за определяне на минималните водни количества, които трябва да поддържат живота в долните течения на реките, преградени от съоръжения. Това създава трудности при експлоатацията на язовирите и управлението на водните ресурси.

Преграждането на реките

Изграждането на преградни хидротехнически съоръжения, като язовирни стени, бентове и баражи оказва силно негативно влияние върху речните екосистеми. Те задържат наносите и създават условия за локални наводнения или засушавания в зависимост от сезона. Това води и до застрашаване на ценни видове и хабитати. Типичен пример са малките водноелектрически централи (ВЕЦ), които прекъсват речното течение, а с него и  възможността за миграция и размножаване на рибите.

Много от изградените у нас малки ВЕЦ-ове не разполагат със съоръжение тип „рибен проход“, което е в директно нарушение на РДВ и нанася непоправими щети на речните екосистеми. Към момента няма действаща наредба за изграждане на такива съоръжения, а наличните работят само за определени видове риби. В България има стотици изоставени или неработещи преградни съоръжения, които могат да бъдат премахнати, но това не се случва поради неуредена нормативна уредба.

Защо е важна Рамковата директива за водите?
 
  • РДВ цели подобряването както в количествено, така и в качествено отношение на всички водни обекти на територията на ЕС до 2027 г.
 
  • РДВ поставя основите на дългосрочното и устойчиво използване на водите като същевременно създава условия за съхраняване на речните екосистеми и опазване на стопански значими видове.
 
  • РДВ задава еднаква посока за всички страни членки на ЕС, но и дава възможност на всяка от тях сама да управлява своите ресурси по начин, гарантиращ постигането на заложените цели.
 
  • РДВ обръща сериозно внимание на питейните води и създава механизми за по-рационалното използване на сладките води.
 
  • РДВ е отговорна за значителен, макар и все още недостатъчен, напредък за подобряване състоянието на повърхностните водни тела.

Какво можем да направим?

Европейската комисия ни дава възможност да изразим мнението си чрез общественото допитване. Това е нашият шанс, като граждани на Европа, да заявим на правителствата, бизнеса и институциите, че трябва да запазят водния ни закон силен. От WWF подготвихме отговора, който най-добре ще гарантира, че законът е запазен. За да го изпратим на Европейската комисия и от Ваше име, моля, включете се в кампания Живи реки.
България изпълнява малка част от заложените в РДВ мерки
© WWF Enlarge