Воден отток | WWF

Воден отток



 rel=
ВЕЦ на река Давидовска в област Смолян пресушава реката и унищожава природата.
© Андрей Ралев
Какво е минимален воден отток?

„Минимално допустимият отток в реките“ е минималното необходимо водно количество за поддържане на водната екосистема и подхранване на подземните води. Този воден отток трябва да бъде оставян след всяко водохващане, така че да се гарантира, че животът в реката няма напълно да изчезне и че тя ще може да изпълнява своите биокоридорни функции.

Водният отток е количеството вода, което преминава през дадено място на реката за единица време. В една река този показател може да варира в много широки граници. Така например в някои поройни водосбори, каквито са близо половината от водосборите в България, при обилни валежи водният отток може да стане стотици пъти по-голям от обичайния.

Известен още като „екологичен минимум“, този отток е ключов за поддържане на биоразнообразието на водните екосистеми, но и на крайречните местообитания и влажни зони. Това е важно, за да се опазват водите и водните обекти от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети.

Ако обаче водата в реката намалее под определен праг, то тя престава да функционира като такава и не могат да се постигнат екологичните ползи от нея. Колко вода трябва да остане в една река, за да може тя да гарантира живота на екосистемите, варира много и не може да бъде определен общо. В някои случаи дори и да има вода в речното корито, тя може да е крайно недостатъчна не само за рибите, но и за сухоземните животни и растенията. Така изчезват характерни видове растения, а и животни, които са се препитавали в съответното влажно местообитание и вследствие на пресушаването му са принудени да търсят питейна вода на друго място.

От друга страна, ако някъде по течението на реката водата бъде заприщена и се стигне до пресъхване на някой участък дори и за един ден, това може да убие живота в реката и да има дълготрайни последици за видовете. Важен проблем за естественото състояние на една река е и рязката ежедневна промяна на речното ниво след ВЕЦ, който не работи постоянно. Този неестествен процес унищожава крайбрежните съобщества и води до стрес на всички останали популации, зависими от водния басейн.

От нас зависи какво оставяме след себе си. Дайте своя глас за реките. 

Воден стрес

Водите от реките се изземват ежечасно за различни нужди чрез разнообразни водохващания (водовземащи съоръжения). Тези нужди варират от производство на електроенергия, през напояване и индустриални нужди, за да стигнем до битово водоснабдяване. След всяко водохващане водата в реките намалява, а понякога дори напълно изчезва. Например за Източнобеломорския район (Благоевградско) средно отнетите води са около 31 - 34% от повърхностния отток. От друга страна рискът от засушаване, предизвикано от бъдещо намаляване на валежите и на речния отток в България, е най-силен именно в южните части на страната. Анализ на изменението на климата и водите, възложен от секретариата на Международната експертна комисия по промените в климата IPCC (IPCC Fourth Assessment Report: Climate Change 2007), изчислява, че в южна (южно от 47°N) и югоизточна Европа, оттока на реките ще намалее с 23% до 2020 г.

Подкрепете нашите предложения за решението на този проблем.

Как се определя минимално допустимият допустим отток в реките?

Законът за водите предвижда, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) трябва да издаде Наредба с методика, чрез която ще се определя минимално допустимият допустим отток в реките. За повече от десетилетие обаче такава наредба не е издадена, което предоставя възможност за множество злоупотреби и нарушения. През 2003 г. е издадена Временна инструкция на МОСВ, с която екологичният отток в реките се определя на 10 на сто от средномногогодишното водно количество, но не по-малко от минималното средномесечно водно количество за всяко водовземане. Тази механична уредба, неотчитаща спецификите на всяко речно тяло, е крайно недостатъчна, но дори и тя не се спазва и често в реките не се оставя вода след водохващанията. Така липсата на унифицирана съвременна методика за определяне на минимално допустимия отток в реките, която да осигури и поддържа добро екологично състояние, е предпоставка за много нарушения, толерирани от администрацията и държавата. 

Заедно можем да променим тази ситуация. 

Ситуацията в България

Освен тенденциите за засушаване в цяла Югоизточна Европа и в частност за България, трябва да се отчита и непостоянния речен отток, характерен за нашата страна. У нас пълноводието на реките има ясно изразен сезонен характер с голяма амплитуда между месеците с много вода и останалите периоди на суша. Измененията на речния отток в годишен аспект зависят от съчетанията и разпределението на валежите, снежната покривка и температурата на въздуха. Във високите планински части на района оттокът през зимата е нисък с минимум обикновено през февруари, в следствие от намаления приток на вода под дебелата снежна покривка и ниските температури. В тази част обилните валежи през пролетта и високите температури в комбинация със снежна покривка, довеждат до рязко изразено пълноводие с максимум през май - до 32% от годишния отток. С понижението на надморските височини на басейните, пълноводието се измества постепенно към зимните месеци, като в най-източните и югоизточни райони максимумът е през февруари - до 20% от годишния отток. Тези разлики между пълноводните и маловодните месеци ще продължават да се засилват и от фактори, свързани с измененията в климата.

Допишете историята на реките, за да не я допише някои друг.
 
	© WWF
Допиши историята на реките, за да не я допише някой друг
© WWF

Решението:

  • Приемането на Наредба от Министерството на околната среда за минималния отток в реките.
  • По-строги санкции за нарушения, водещи до прекъсване на реките, които да отчитат и продължителността на нарушението в дни.
  • Въвеждане на задължителни електронни системи за следене на минималния отток (за водовземания, които могат да отнемат и/или преработят повече от 50% от водата).
  • Регламентиране на начина за установяване на нарушаване на спазването за екологичния минимум.
  • Ограничено изкупуване на електроенергия от ВЕЦ през сухите периоди.
  • Засилен и разширен контрол за спазването на хидравличната непрекъсваемост на реките.