Канализиране | WWF

Канализиране



 rel=
Реката, превърната в канал, вече не е истинска река и не може да изпълнява функциите си.
© Michel Gunther / WWF
Вредната практика да се изправят теченията на реките, като се прекъсват меандрите и да се поставят диги близо до реката, е била особено популярна в средата на миналия век. Въпреки продължаващото робуване на тази остаряла концепция, световната практика днес вече е отхвърлила това „отвоюване“ за земеделска земя и за предпазване от наводнения.

Изправянето на реките и прекъсването на меандрите с близки диги (наричано още „канализиране“), има точно обратния ефект – течението на реката се скъсява, наклонът й се увеличава, а с това и нейната скорост, а естествените ретензионни и пречистващи територии биват откъснати. Проблемите, които новото течение създава, са огромни. По-бързата вода засилва ерозията на речното дъно и на бреговете и така реката започва да „яде“ коритото си, вкопавайки надолу. Тези процеси допълнително се засилват и от изкопаването на инертни материали от реката и изсичането на крайречната растителност.

Пониженото дъно на реката може да има последствия дори на километри от реката заради понижаването на нивото на подпочвените води. Обикновено реките и подпочвеният воден хоризонт са свързани и това влияе на крайречните гори, земеделските земи, кладенците и сондажите. Нещо повече, изправената река губи самопречистващите си възможности, тъй като бързите води преминават по-бързо през дънния субстрат, който я пречиства. Това е друг начин за засягане на питейните води.

Забързването на реките засяга най-силно дивата природа. То прави водата по-мътна, което пречи на речните обитатели (хидробионите) да дишат, защото фините частици запушват хрилете им. Бързите течения променят цялата екосистема на реката – не всички животни могат да живеят в тях и едни видове изчезват за сметка на други. Унищожаването на меандрите и вировете води до изчезване на естествената среда за много растения и животни.

Най-силно повлияните реки са Марица, Джерман, Струма и Искър. Вкопано е и леглото на река Дунав. Според изследвания на WWF, за последните 40 г. средното вкопаване на река Дунав в българския участък е над 1 м.

Корабоплаване по Дунав

Натискът за увеличаване на тонажите на корабите по река Дунав е другата причина за изкопаване на речното дъно. Това обаче е временно решение, особено за нашето течение на река Дунав, защото колкото и да се копае дъното на реката, водата в нея остава в същото количество. Ефектът на язовир "Железни врата" и спреният пренос на отложения променят седиментния баланс, което е друга причина този метод да бъде считан за крайно неефективен. Вкопаването на реката предполага и допълнително укрепване на речните брегове със скъпи и нещадящи бетонови и скални съоръжения. Така немотивираното и крайно спорно канализиране на река Дунав заплашва да превърне последната голяма и сравнително запазена река в Европа в канал с изкуствени брегове.

Решението:

  • Запазване на естествения характер на реките в България, като предпоставка за запазване на техните самопочистващи функции и живота в реките.
  • Пълно и последователно прилагане на принципа „Повече място за реките, повече сигурност за хората“ при проектиране и строителство на нови диги, прагове, корекции и съоръжения.
  • По-широко прилагане на екологични оценки при реализацията на подобни проекти, включително задължително преценяване дали да се прави ОВОС (отменена 2012).
  • Задължителна оценка на проектите за нови или възстановяване на съществуващи корекции на реките, попадащи в зони по Натура
  • Преразглеждане на проекти за корекции на реки, които са неправилно оразмерени или стеснени.
  • Откритост при планирането и изграждането на нова инфраструктура по река Дунав.
  • Допускане на изгребването на наноси (драгиране) от река Дунав, само в проблемни участъци води.
  • Опазване и възстановяване на естествените дунавски брегове с крайречните гори и без скални насипи.
  • Повече прозрачност при коригирането на реките, включително и чрез задължително публикуване на всички документи и становища свързани с тях.