Крайречни гори | WWF

Крайречни гори



Крайдунавските гори имат важна укрепваща роля rel=
Крайречните гори приличат на екваториалните джунгли
© WWF DCP Ukraine
Крайречните гори са сред най-богатите на биоразнообразие естествени местообитания за редица видове. Освен дом на стотици видове растения и животни, те са изключително важни за предпазването от наводнения и свлачища, като в същото време естествено пречистват водата в реката. Също така при поройни дъждове, високите води могат да се разливат в крайречните гори и така да забавят своята разрушителна скорост.

Благодарение на крайречните гори, част от водата отново се връща в реките. Те задържат придошлите води на реките и не им позволяват да излязат от речните корита, за да предизвикат наводнение.

По своя облик и изключително богат животински и растителен свят заливните гори в България напомнят на екваториалните джунгли. В миналото заливните гори са били широко разпространени в България. Днес те са запазени частично само по дунавските острови, реките Камчия, Ропотамо, Тунджа и островите на река Марица. По реките Искър, Вит, Осъм, Янтра и Струма те са напълно унищожени.

Ползите от заливните гори са очевидни, но въпреки това те са били и биват изсичани, за да се осигури повече земеделска земя или за да се построят диги на тяхно място за борба с наводненията.

Последиците са много сериозни, както за природата така и за хората:

Повишаване на температурата на водата

Крайречните гори са особено важни за малки планински притоци, където крайречните дървета напълно засенчват течението на реката и предпазват от изсушаване и претопляне. Това е особено важно за пъстървовата зона, където премахването на крайречната растителност води до изчезване на пъстървовите популации.

Премахването на този вид растителност повишава водната температура и променя изцяло екосистемата на реката. Изсичането на крайречни гори унищожава естествената среда както за речните, така и за сухоземните видове, което драстично намалява популациите им.

Биокоридорни функции

Непрекъснатата ивица крайречна растителност е изключително важна за биоразнообразието. Тя е основна свързваща линия, по която животните се придвижват по време на естествените си миграции. В далечното минало низините са били покрити от обширни непрекъснати горски масиви. Днес горите в низините са малки и фрагментирани. Те са разположени сред обширни обработваеми площи, градове, села и пътища, които могат да са непреодолима бариера за горските обитатели.

Промяна в химическия баланс на реката

При отглеждането на земеделски култури, в подпочвените води се разтварят хранителните вещества като фосфор и азот. Растенията се хранят с тези съединения и когато има крайречни гори, 90% от тях се улавят от подпочвените води и абсорбират преди да достигнат до реката. Ако растителността я няма обаче, хранителните вещества преминават от земеделските земи в подпочвените води, а от тях и в реката. Това променя химическия баланс в реката – има повече храна за водорасли и водна растителност и се получава „зеленясване“ на реката. Плаващите едноклетъчни водорасли, изчерпват кислорода от водата през тъмната част на денонощието. От това започват да измират рибите и другите речни обитатели. Променя се и качеството на водата, която вече не е годна за стопански цели.

Ерозия на речните брегове

Обезлесените територии лесно ерозират, защото корените на растенията и особено на дърветата задържат почвените частици и не позволяват на водата да ги отнесе. Тази им функция се нарича ретензионна. Различните гори имат различна ретензионна способност, която зависи от кореновата система и почвената покривка, която горите формират. Изследванията показват, че най-голяма ретензионна способност имат старите широколистни гори.

Преобразуването на крайречна растителност в земеделски земи, развитието на градските райони и обезлесяването на заливни територии, нарушава свободното течение на реката и задържането на дъждовна вода. Така оттичането на водата коренно се променя.

Решението:

  • Актуализиране на Наредбата за сечите в горите от Министерството на земеделието.
  • Определяне на ивици около всички реки, в които е забранено изсичането на здрави дървета.
  • Въвеждане на критерии за отсичане на крайречна растителност, съобразно типологията на реката и вида на речната растителност.
  • Корекции в противоречиви текстове на Закона за водите и Закона за горите, даващи възможност за прекомерна сеч на крайречната растителност от "Напоителни системи" АД и междуведомствените комисии по бедствия и аварии.
  • Промяна на практиката за прочистване на речните корита и разумното ѝ прилагане само в коригираните реки, в населени места, а не там, където може да е вредна.
  • Определяне и опазване на значими горски територии във водосбора на реките, чието съхранение е важно за водните ресурси.
  • Прозрачност и отчетност при мерките по прочистване, включително и чрез задължително публикуване на документи.