Преграждане на реката | WWF

Преграждане на реката



 rel=
Дайте своя подпис за реките, заедно можем да спрем унищожението на им!
© Любомир Костадинов
Препречване/баражи:

Построяването на напречни прегради по речното течение (стени на баражи, ВЕЦ, язовири) оказва сериозно влияние върху водните организми, които извършват миграции. Най-засегнати са рибите, тъй като голяма част от рибните видове извършват сезонни размножителни, хранителни и други миграции нагоре и надолу по течението. Това важи особено за видовете, които извършват размножителни миграции, като скобар и монунаш, тъй като тяхното съществуване зависи от достигането на размножителните места, а те обикновено се намират в горното течение на реките. Наличието на миграционна бариера може в много кратък срок да унищожи популацията на тези видове.

Освен това, препречването на реката води до промяна в хидрологичния й режим: в зависимост от височината на стената зад нея се образува различно по големина задбаражно езеро, което се характеризира с много ниска скорост на водата и с условия за натрупване на фини утайки. В тези езера често няма много живот, тъй като само на повърхността водата съдържа кислород, а по-надълбоко естественото разлагане утайките извлича кислорода от водата и прави средата анаеробна. Дори в баража да има рибен проход, самото съоръжение се прави за видове, обитаващи бързи води, затова тези, които плуват в по-бавно течение, не могат да се справят и за тях са непреодолими дори прагове от 10 см. За този вид речни обитатели е характерно, че се ориентират именно благодарение на течението – по него те познават посоката си. Когато се озоват в „неподвижна“ вода като езерната, те губят ориентация. Тоест, дори и да успеят да минат през т. нар. рибен проход, те не могат да преодолеят следващата преграда.

Освен посочените проблеми, натрупването на органични утайки в задбаражното езеро може да доведе до масови измирания на водни организми.

Друг проблем е, че с построяването на бараж се спира преноса на наноси надолу по течението на реката, което води до вдълбаване на речното корито след баража и засилване на процесите на ерозия и всички останали негативни последици от това.

При по-големите язовирни стени, високи десетки метри, изпусканата вода е обикновено от придънните слоеве на язовирната чаша. Освен, че е с много ниско съдържание на кислород, тя е и с много ниска температура. Този вид температурно замърсяване много често се пренебрегва, но е сериозен проблем, влияещ на големи участъци от реките. Като резултат в някои случаи се стига до пълна промяна на водните съобщества.

Заедно можем да помогнем на естествените реки!

Миграцията на видовете

В рамките на своя жизнен цикъл много риби се движат целенасочено срещу или по течението на реките. Целогодишно те мигрират между местообитания за хранене, за хвърляне на хайвера и за укриване. Най-популярни са миграциите за хвърляне на хайвера. Поради това достигането до тези хабитати е ключово за оцеляването на видовете, защото ако достъпът до размножителните или хранителните местообитания е нарушен, видът просто загива.

Възможността за придвижване дава възможност на водните организми да избягват неблагоприятни речни участъци, като места с временно замърсяване, добив на инертни материали и др. Още по-важна е възможността да се върнат и да реколонизират мястото след възстановяване на условията. Така например в един речен участък рибата може да изчезне след силно еднократно замърсяване и след това да се възстанови от съседните речни участъци. Ако в биокоридора има функционални бариери като баражи, участъци с трайно замърсяване, бетонирано речно легло и др., миграцията е възпрепятствана и разглежданият речен участък може да остане трайно обезрибен, дори и условията там да са подобрени.

Освен това е важно тази миграция да се извършва необезпокоявано и постоянно. При своето придвижване рибите се ориентират по главното течение, което трябва да е достатъчно, за да облива цялата риба, така че тя да възприема разликите в течението. Поради това от ключово значение е при изграждането на рибни проходи да се осигури и достатъчно силно водно течение, което да гарантира, че рибите ще намерят входа на рибния проход.

Дайте своя глас, за да могат рибите да плуват свободно!

Бариери

Надлъжната проводимост на реките е един от най-съществените критерии за това, дали те функционират като естествени екосистеми, осигуряващи биокоридорни функции. Проводимостта има огромно значение за съхраняването и възстановяването на естествените условия в реките и е един от важните критерии за екологичното състояние на реките.

Поради тази причина всяка преграда по реките (бараж, бент, праг, водохващане, язовир) представлява сериозна намеса в естествените процеси и може да има негативно влияние за видовете в продължение на много километри. За някои видове дори 10 см преграда може да се окаже невъзможна за преминаване. Бариери са не само съоръженията, но и изкуствените езера: големите задбаражни езера и язовирите, които се разпростират върху цялата широчина на речната долина, а водата практически не се движи, също са преграда за видовете. Прекият ефект от преградите е фрагментиране на водното тяло и ограничаване на проводимостта му. Каскадното разположение на няколко изкуствени езера едно след друго пък има кумулативен ефект и спира всякаква миграция на рибите, дори и при перфектно направени рибни проходи.

Подкрепете нашите предложения за решение на тези проблеми!
 
	© WWF
Допиши историята на реките, за да не я допише някой друг
© WWF

Решението:

  • Пълно и последователно прилагане от институциите на Плановете за управление на речните басейни и техните Екологични Оценки
  • Привеждане на всички съществуващи съоръжения в съответствие с изисквания на Закона за водите (например: последователно прилагане на чл. 118ж и § 146 към ЗИД ЗВ 2010)
  • Въвеждане на национален механизъм за предварително планиране на ВЕЦ, отговарящ на Ръководните принципи на Международната комисия за опазване на река Дунав.
  • Допускане на ВЕЦ само при предварително определени параметри на предварително определени речни участъци – размер на стената, режим на работа, допустимо водно количество, тип на рибния проход, мониторинг.
  • Първостепенно прилагане на принципа за запазване и подобряване на екологичното състояние на реките (чл. 4 от Рамковата директива за водите ЕС).