Часът на Земята 2018 | WWF
© WWF

Часът на Земята - за здравословно и устойчиво бъдеще

Знаковото световно събитие на WWF, Часът на Земята, за пореден път ще обедини милиони хора по света в послания и действия за опазване на планетата. Нашият споделен дом е изправен пред застрашителна загуба на биоразнообразие и климатични промени. Затова природозащитната инициатива на WWF обединява отделни хора,  бизнеси и правителства в търсене на решения и конкретни действия за изграждане на здравословно и устойчиво бъдеще за всички.

Инициативата е ключова за промяна на нагласите и повишаване на популярността на климата и екологичните действия по целия свят. Тъй като световното биоразнообразие намалява с безпрецедентен темп, Часът на Земята ще фокусира усилията си върху още по-масова подкрепа за опазване на биологичното разнообразие и природата.
 
През последното десетилетие Часът на Земята вдъхнови милиони да подкрепят и да участват в проекти за опазване на климата и на природата, ръководени от WWF и много организации. Движението спомогна за създаването на 3,4 милиона хектара защитена морска зона в Аржентина, 2,700 хектара гора, наречена "Часа на Земята" в Уганда и помогна за приемането на ново законодателство за опазване на моретата и горите в Русия.

Мотото на тазгодишното издание на Часа на Земята е: свържи се с природата. WWF кани участниците да се включат и в платформата за обмен на идеи и инициативи connect2nature.  

Тази година Часът на Земята прераства в целодневно събитие.

Фермерският пазар „От нашата ферма – с любов за вас!“ ще гостува на Часа на Земята. Пазарът ще отворен на площад Александър Батенберг в София, в събота, 24 март, между 10 и 18 ч. На него ще присъства и екип на WWF, за да представи на софиянци природозащитната си работа, както и какво може да направи всеки, за да намали разхищаването на безценните природни ресурси.

По повод Часа на Земята, Столична община ще разшири пешеходната зона за целия ден в събота (между 8:00 и 21:30 часа) и ще затвори за коли площад Батенберг от бул. „Г.С.Раковски“ до ул. „Княз Александър Батенберг“. За целия ден на площада ще бъде разкрит и мобилен пункт за събиране на стара техника – електрическо и електронно оборудване. Зелените светлини на 50 пешеходни светофара в града ще светят във формата на сърце – отправяйки ясно послание за любов към природата.

За втора поредна година WWF, заедно с Българската асоциация за ски в свободен и екстремен стил (БАССЕС) организират нощно изкачване на Черни връх за Часа на Земята. Организираме качването на Черни връх на Часа на Земята, за да привлечем вниманието на хората към нуждата горите, въздуха и чистата вода както на Витоша, така и на останалите природни и национални паркове да бъдат възможно най-добре защитени

Софиянци са поканени и на традиционното гасене на светлини за Часа на Земята и съпътстващото огнено шоу с участие на театър на огъня и сенките Fireter и огнено шоу "Дивинитас"  пред Народния театър Иван Вазов от 20,30 до 21,30 ч. 

Организацията на българските скаути също се включва в Часа на Земята, като мобилизира деца и младежи да се грижат за опазването на планетата. В клубовете из страната ще се проведат различни инициативи – засаждане на дървета, уроци от големите към малките скаути за разделно изхвърляне на отпадъци и образователни игри.

© WWF

Материали за Часа на Земята за медии и партньори.

Изтеглете:

Краткото видео, ТВ спот, с вградени субтитри;
2-минутно в YouTube;
Банери за медии;
Аудио спот за радиа.

Посетете:

Международен сайт на WWF за Часа на Земята: earthhour.org;
Платформата за инициативи за Часа на Земята 2018 connect2earth.org;
Часът на Земята в България досега: wwf.bg/get_involved/earthhour.

Часът на Земята 2018 наближава усилено (24 март – събота, 20:30 ч.). И тази година целта е да ни напомни как можем да сме в хармония с природата и да се погрижим за нашата прекрасна планета. Все повече хора живеят в градовете и може би си мислят, че е трудно да се докоснат до дивата природа или пък да направят нещо за нея. Но ние сме тук, за да покажем, че да се свържете с природата не е толкова сложно. Ето пет идеи от нас:

1.    Намалете употребата на пластмаса.

Пластмасовите продукти са удобни в забързаното ни ежедневие, но за съжаление са ужасяващи за околната среда. Когато пластмасата не се изхвърля правилно, тя често стига до океана, където застрашава морския живот. Нужни са ѝ стотици години, за да се разгради. При изгаряне пластмасата често отделя отровни газове, които не само са вредни за вас и околната среда, но и допринасят за глобалното затопляне.

Най-лесното решение е да намалите употребата на пластмаса! Пазарувайте с чанти и торби за многократна употреба и избягвайте да използвате пластмасови чинии и посуда. Вече има и редица възможности за биоразградими продукти, например пластмасови чашки, които всъщност са направени от царевица. Друго решение е да приготвяте храната си вкъщи и да я носите в контейнери за многократна употреба. В края на краищата, това е по-здравословно както за вас, така и за околната среда.

2.    Посадете растения.

Има нещо наистина терапевтично  в отглеждането на растения. Цветята носят свежест между високите сгради и сивите настилки! Ако живеете в града и се окажете твърде заети да се грижите за домашен любимец, цветята и растенията са чудесна алтернатива. Ако имате достатъчно място, можете дори да си направите собствена градина - спокойно убежище, където да се отпуснете след тежък работен ден. Но най-големият плюс на отглеждането на растения е, че грижейки се за тях, вие създавате по-силна връзка с невероятната природа, която ни заобикаля.

3.    Излезте на разходка сред природата.

Ако градинарството не е вашето нещо, не се притеснявайте – излезте на разходка сред природата и се насладете с пълна сила на красотата ѝ и благодатта, която дава! Използвайте възможността да се откъснете от ежедневието си за известно време и да се свържете с природата около вас. Чуйте вятъра из клоните на дърветата, шепота на листата. Ако се разхождате по плажа, усетете пясъка между пръстите на краката си и слушайте шума на вълните. Ако сте в планината, вдишайте студения въздух и погледнете величествените гледки около вас. Природата е прекрасна и е навсякъде около нас!  Още този уикенд отделете малко време за нея.

4.    Хранете се устойчиво.

През последните години населението се е увеличило значително, а с това и количеството храна, необходима за съществуването му. Поради свръхконсумацията някои видове са силно застрашени, а с това и хората, чиято прехрана зависи от тях.
Знаете ли, например, че с тези темпове на улов рибата тон може съвсем скоро да изчезне? Или че милиони акули биват убити всяка година заради техните перки? Или че дунавските есетри, източник на скъпия черен хайвер, носели дълги години доходи на рибарите по Дунав, са критично застрашени? Дори и да не ядете някой от посочените примери, много от нас пилеем  храна, която е коствала природни ресурси. Затова не забравяйте да консумирате само толкова, отколкото се нуждаете.

Опитът да намалим приема на месо също допринася много за доброто състояние на нашата планета. Производството на месо генерира повече вредни емисии отколкото на други продукти и това допринася за въглеродния ни отпечатък. Друго решение е да избирате продукти от местни производители, както и такива с устойчив произход. От наръчника на WWF - Рибен буквар 2.0, можете да разберете каква морска храна да консумирате без да вредите на океана.

Не забравяйте, че с разумните си избори с мисъл за природата ще допринесем значително за глобалните усилия за осигуряване на бъдещето на Земята и нейното биоразнообразие.

5.    Дарете в защита на Пирин

Дали безценната природа на Пирин ще бъде запазена или ще бъде даден ход на невиждани досега застрояване и дърводобив?! Битката за опазването на Пирин не е приключила.

Нищо не може да компенсира сеч на вековни гори в Пирин! След почти непрекъснати протести, становища, срещи, единственото, което ни остава, е да атакуваме незаконните дейности в съда. Дарявайте всеки месец по 10 лв. в защита на Пирин. Става бързо и лесно. Вижте как тук >>>

6.    Предприемете действия за опазване на планетата днес!

Независимо дали ще организирате или ще се включите в почистване на парк или плаж, ще насърчите хората около вас да започнат да рециклират боклука си или ще подпишете петиция за защита на природно богатство, свързването с природата може да се случи дори в собствения ви дом!

Наистина вярваме, че всеки човек има силата да помогне на нашата планета и нейното биоразнообразие. Обединени, нашите действия имат сериозно въздействие! Започнете, като участвате в Часа на Земята 2018. Следете за новини около събитието. Ще се видим в събота - 24 март, 20:30 ч.

Кратки отговори на трудните въпроси за климатичните промени
(източник: NewYorkTimes)
 
Проблемът може да бъде объркващ. От научна гледна точка е сложен. Прогнозите за съдбата на планетата носят със себе си безкрайни предупреждения и... Разбираме. Затова преведохме и споделяме с вас списък с кратки отговори на често задавани въпроси за климатичните промени. Това би трябвало да ви даде основи за да разберете проблема.
 
1.Колко се е затоплила планетата?
Средно с над 1 градус, което всъщност е значителна промяна
 
До началото на 2017 г. Земята се е затоплила с повече от 1 градус по Целзий, или около 2 градуса по Фаренхайт спрямо 1880 г., когато са започнали да се събират данни в световен мащаб. Тази цифра включва повърхността на океаните. Затоплянето е по-голямо на сушата и още по-голямо в Арктика и части от Антарктида.
 
Цифрата може да изглежда малка. В ежедневието си ние изпитваме много по-високи температурни колебания, причинени от климатичните системи или промяната на сезоните. Но когато ги усредним за цялата планета, в продължение на месеци или години, температурните разлики стават много по-малки – отклоненията на повърхността на земята между две последователни години се измерват с части от градуса. Затова покачването от над 1 градус по Целзий спрямо 19-ти век всъщност е голямо.
 
Значителното затопляне, което вече се е случило, обяснява защо голяма част от леда на сушата започва да се топи и океаните да се покачват с ускоряващо темпо. Топлината, която се генерира на Земята заради човешка дейност, се равнява приблизително на топлината, която би била освободена от 400 000 атомни бомби като тази при Хирошима, избухващи по цялата планета всеки ден.
 
Учените вярват, че повечето, а вероятно и цялото затопляне след 1950 г. е причинено от парникови газове в резултат на човешка дейност. Ако на емисиите продължи да не се обръща внимание, специалистите казват, че в крайна сметка затоплянето може да надхвърли 4.4 градуса по Целзий, което ще трансформира планетата и ще ограничи капацитета й да поддържа голямата човешка популация.
 
2. Колко сме загазили?
Бъдещите поколения ще са в голяма беда.


Рисковете са много по-големи в дългосрочен план, отколкото през следващите няколко десетилетия, но емисиите, които създават тези рискове, се натрупват сега. Това означава, че сегашното поколение обрича следващото на по-трудно бъдеще.
 
Колко по-трудно?
 
През следващите 25 или 30 години, според учените, климатът вероятно ще наподобява днешния, въпреки че постепенно ще се затопля, ще има повече горещи вълни, които могат да убият уязвимите хора. Валежите ще са по-тежки в много части на света, но периодите между дъждовете най-вероятно ще станат по-горещи и по-сухи. Броят на ураганите и тайфуните всъщност може да падне, но тези, които ще се случат, ще привличат енергия от по-топла океанска повърхност и следователно може да са по-интензивни. Крайбрежните наводнения ще станат по-чести и разрушителни, както вече се случва.
 
В по-дългосрочен мащаб, ако емисиите продължат да нарастват без да им се обръща внимание, ще възникнат огромни рискове. Учените се опасяват, че климатичните ефекти ще са достатъчно големи да дестабилизират правителства, да създадат вълни от бежанци, да предизвикат шестото масово измиране на растения и животни в Земната история, както и да стопят ледените шапки по полюсите, покачвайки морските равнища достатъчно, за да наводнят повечето от крайбрежните градове по света.

Всичко това може да отнеме стотици или дори хиляди години, но експертите не могат да изключат внезапни промени, като например срив в селското стопанство, който би могъл да предизвика хаос в цивилизацията много по-рано. По-големите усилия за ограничаване на емисиите ще намалят тези рискове или поне ще забавят ефекта, но за цялостно премахване на рисковете вече е твърде късно.
 
3. Има ли нещо, което мога да направя за изменението на климата?
Летете по-малко, шофирайте по-малко, изхвърляйте по-малко


Можете да намалите въглеродния си отпечатък по множество прости начини, повечето от тях ще ви спестят пари. Можете да запушите дупките в домашната си изолация, за да пестите енергия, да инсталирате интелигентен термостат, да смените крушките си с по-енергоефективни, да гасите лампите в стаите, в които не се използват, да шофирате по-малко като използвате споделени пътувания или обществен транспорт, да изхвърляте по-малко храна и ядете по-малко месо.

Може би най-голямата стъпка, която всеки може да предприеме е да ограничи пътуванията си със самолет; само един или два полета по-малко годишно могат да спестят такова количество емисии, колкото останалите действия взети заедно. Ако искате да използвате последните технологии, може да си купите електрическа или хибридна кола, да си сложите соларни панели на покрива, а защо не и двете.

Ако искате да компенсирате емисиите си, можете да си купите сертификати, като парите от тях отиват за проекти, които опазват горите, улавят парникови газове и т.н. Някои авиокомпании ги продават, за да компенсират емисиите от полетите си. Можете също така да закупите такива сертификати на частен пазар от компании като TerraPass; някои хора дори ги дават като празнични подаръци. В държавите, които ви позволяват да изберете свой собствен доставчик на електроенергия, можете да изберете да купувате зелена електроенергия; плащате малко повече и парите отиват във фонд, който помага за финансиране на проекти като вятърни паркове.

Водещите компании също започват да изискват чиста енергия за своите дейности. Можете да обръщате внимание на фирмените политики, да поощрявате тези, които го правят и да осведомите останалите, че очаквате да се справят по-добре.

В крайна сметка обаче, експертите не вярват, че необходимата трансформация в енергийната система може да се осъществи без силни национални политики. Така че подкрепянето на темата и упражняването на Вашите права като гражданин са толкова важни, колкото и всичко друго, което можете да направите.



4. Какъв е оптимистичният вариант?
Няколко неща трябва да се обърнат в наша полза.


В най-добрия случай, който учените могат да си представят, се случват няколко неща: Земята се оказва по-малко чувствителна към парниковите газове, отколкото се смята в момента; растенията и животните успяват да се адаптират към промените, които вече са станали неизбежни; човешкото общество развива много по-голяма политическа воля за привеждане на емисиите под контрол; появяват се големи технологични пробиви, които помагат на обществото да ограничи емисиите и да се приспособи към изменението на климата.

Някои технологични постижения вече правят по-чистата енергия по-привлекателна. В Съединените щати например, въглищата отстъпват на природния газ като източник на енергия, тъй като новите сондажни технологии направиха природния газ по-изобилен и по-евтин; за дадена мощност, газът произвежда двойно по-малко емисии. Освен това цената на вятърната и слънчевата енергия е намаляла толкова много, че на някои места сега те са най-евтиният източник на енергия, дори без субсидии.

За съжаление, учените и енергийните експерти казват, че шансовете всички тези неща да се обърнат в наша полза, не са много високи. Земята може също толкова лесно да се окаже по-чувствителна към парниковите газове, колкото по-малко. Глобалното затопляне вече причинява хаос в части от природния свят и това вероятно ще се влошава, а не подобрява. Така че, според експертите, простото залагане на розови предположения без реален план би било опасно. Според тях единственият начин да се ограничат рисковете е да се ограничат емисиите.

5. Наистина ли ще помогна на климата, ако намаля консумацията на месо?
Да, особено говеждото.


Земеделието от всички видове произвежда парникови газове, които затоплят планетата, но производството на месо е особено вредно, а говеждото е най-вредната за околната среда форма на месо. Някои методи на животновъдство изискват много земя, допринасяйки за унищожаването на горите; дърветата обикновено се изгарят, освобождавайки въглеродния диоксид в атмосферата. Други методи изискват огромно количество вода и тор за отглеждане на храна за кравите.
Самите крави произвеждат емисии от метан - мощен парников газ, който причинява краткотрайно затопляне. Потреблението на месо се увеличава в световен мащаб с увеличаването на населението и тъй като икономическото развитие прави хората по-богати и по-способни да си позволят месо.

Тази тенденция е тревожна. Проучвания са установили, че ако целият свят започне да яде говеждо месо, в мащаба с който американците го ядат, произведено по методите, които обикновено се използват в Съединените щати, може да се изтрие всяка възможност за оставане под международно договорената граница на глобалното затопляне. Производството на свинско месо създава малко по-малко емисии от производството на говеждо месо, а на пилешко още по-ниско. Така че намаляването на консумацията на месо или преминаването от говеждо и свинско към пиле в диетата си са движения в правилната посока. Разбира се, както при всяка промяна в поведението, която има за цел да подпомогне климата, това ще има значение само ако и други хора го направят като намалят общото търсене на месни продукти.

6. Кой е най-лошият сценарий?
Много са.


Това всъщност е трудно да се каже, което е една от причините учени да настояват за намаляване на емисиите; те искат да ограничат възможността най-лошият сценарий да се случи.

Може би най-големият страх е колапсът на производството на храни, придружен от ескалиращи цени и масово гладуване. Не е ясно колко вероятно е това, тъй като земеделските стопани са способни до известна степен да адаптират своите култури и селскостопански техники, за да се адаптират към климатичните промени. Но вече видяхме, че горещите вълни допринасят за голям недостиг на реколта. Преди десетилетие голямо покачване в цените на зърнените култури предизвика продоволствени бунтове по света и доведе до разпадането на поне едно правителство - това в Хаити.

Друг възможен сценарий би бил разпадането на полярните ледове, което би довело до бързо покачващи се морета, които биха принудили хората да напуснат много от големите градове в света и би довело до загуба на имоти и други активи в размер на трилиони долари. На места като Флорида и Вирджиния градовете вече започват да имат проблеми с наводненията по крайбрежието.

Учените се тревожат и за други събития, около които има неяснота. Например, ще станат ли по-ненадеждни азиатските мусони? Милиарди хора зависят от мусоните, за да осигурят вода за реколтата, така че всяко тяхно прекъсване може да бъде катастрофално. Друга вероятност е разбиването на циркулационните модели на океаните в голям мащаб, което би могло да доведе до внезапни, радикални промени на климата в цели континенти.

7. Ще ни помогне ли технологичен пробив?
Дори Бил Гейтс казва да не разчитаме на това, освен ако не инвестираме много пари


Тъй като повече компании, правителства и изследователи се посвещават на проблема, шансовете за голям технологичен напредък се подобряват. Но дори много експерти, които са оптимисти за технологичните решения, предупреждават, че настоящите усилия не са достатъчни. Например, разходите за основно енергийно проучване са едва една четвърт до една трета от нивото, препоръчано от няколко по-задълбочени доклада (за САЩ). И публичните разходи за научни изследвания в областта на селското стопанство са в застой, въпреки че изменението на климата представлява нарастващ риск за предлагането на храни (пак за САЩ). Хората като Бил Гейтс твърдят, че стискане на палци и разчитане на надеждата за технологични чудеса не е стратегия - ние трябва да похарчим парите, които биха направили тези неща по-вероятни.

8. С колко ще се покачи морското равнище?
Истинският въпрос е не с колко, а колко бързо.


Океанското равнище се покачва с темп от около 30 см. на век. Това причинява сериозни последици по бреговете, принуждавайки правителства и собственици на имоти да похарчат десетки милиарди долари за борба с ерозията. Но, ако покачването продължи да е с такъв темп, специалистите казват, че вероятно ще се справим.

Рискът е този темп да се ускори значително. Ако продължим да не обръщаме внимание на емисиите, температурата на повърхността на Земята може скоро да наподобява някогашната епоха, наречена "Плиоцен", когато много лед се е стопил и нивото на океаните се покачва с около 24 метра в сравнение с днес. Скорошно проучване установи, че изгарянето на всички изкопаеми горива на Земята ще разтопи напълно полярните шапки, повишавайки нивото на морето с повече от 48 метра за неизвестен период от време. Много експерти по крайбрежието вярват, че дори ако емисиите спрат утре, около 4,6 - 6 метра увеличение на морското равнище вече е неизбежно.

Най-важният проблем вероятно е не с колко ще се повиши нивото на океаните, а колко бързо ще стане това. По този въпрос в момента учените стрелят на посоки. Тяхната най-добра информация идва от изучаването на историята на Земята и тя подсказва, че скоростта на покачване понякога може да достигне 30 см. на десетилетие, което вероятно може да се смята за най-лошия случай. В крайна сметка, дори ако покачването да е много по-бавно, много от големите градове в света ще се наводнят. Изследванията сочат, че големи намаления на емисиите могат да забавят покачването като спечелят решаващо време за адаптиране на обществото към промененото крайбрежие.

9. Надеждни ли са прогнозите?
Не са съвършени, но се основават на солидна наука.


Идеята, че Земята е чувствителна към парникови газове, се потвърждава от множество научни доказателства. Например, основите на физиката подсказват, че увеличението на въглероден диоксид улавя повече топлина и това е откритие на 19-ти век, доказано в хиляди лабораторни експерименти.

Климатологията, разбира се, съдържа неясноти. Най-голямата е степента, с която глобалното затопляне задейства верижни реакции, като топенето на морския лед, което прави повърхността по тъмна, причиняващо абсорбиране на повече топлина, топене на повече лед и т.н. Не е ясно колко точно ще засилят затоплянето тези процеси; някои дори могат да го компенсират частично. Тази неяснота означава, че компютърните прогнози могат само да ни дадат диапазон от бъдещи климатични вероятности, а не абсолютни прогнози.

Но дори и тези компютърни прогнози да не съществуваха, огромно количество доказателства подсказват, че учените са на прав път. Най-важното доказателство идва от проучването на минали климатични условия - област, известна като изследване на палеоклимата.  Количеството на въглеродния диоксид във въздуха се е променяло естествено в миналото и всеки път, когато се покачвал, Земята се затопляла, ледът се топил и океаните са се надигали. На сто мили навътре от днешното източно крайбрежие на Съединените щати могат да бъдат изкопани миди от земи, които са били плажове преди три милиона години, това е един миг в геоложко време.

Тези минали условия не са идеалното ръководство за бъдещето, защото хората произвеждат въглероден диоксид далеч по-бързо, отколкото природата е правила някога. Но те показват, че би било глупаво да се приеме, че съвременното общество е имунизирано по някакъв начин спрямо мащабни, заплашителни промени.
 
10. Защо някои хора поставят под въпрос науката за климатичните промени?
Подсказка: идеология


Повечето атаки срещу науката за климата идват от либертарианци и други политически консерватори, които не харесват политиките, предложени за борба с глобалното затопляне. Вместо да преговарят по тези политики и да се опитват да ги обвържат повече с принципите на свободния пазар, те са възприели подхода да ги блокират като се опитват да подкопаят науката.

Тази идеологична позиция е подкрепена с пари от заинтересовани в изкопаемите горива, които плащат за създаване на организации, финансиране на конференции и други подобни. Научните аргументи, направени от тези групи, обикновено включват подбиране на данни, като фокусиране върху краткосрочните пропуски в температурните записи или в морските ледове, докато пренебрегват дългосрочните тенденции.

Най-крайната версия на отричането на климатичните промени е да се твърди, че учените са ангажирани с измама в световен мащаб да заблудят обществеността, за да може правителството да получи по-голям контрол над живота на хората. Тъй като споровете станаха още по-напрегнати, много петролни и въглищни компании започнаха да се дистанцират от отричането на климатичните промени, но някои все още помагат за финансирането на кампании и политици, които възприемат подобни възгледи.

11. Свързано ли е щурото време напоследък с климатичните промени?
В някои случаи, да.


Учените са публикували сериозни доказателства, че затоплящият се климат прави горещите вълни по-чести и интензивни. Той е причина и за по-тежките бури, а крайбрежните наводнения се влошават, тъй като нивото на океаните се покачва поради произведените от хората емисии. Глобалното затопляне е засилило засушаванията в региони като Близкия изток, а и може да е влошило неотдавнашното засушаване в Калифорния.

В много други случаи обаче връзката с глобалното затопляне за конкретни тенденции е неясна или спорна. Това отчасти е поради липсата на добри исторически данни за метеорологичното време, но също така е неясно, от научна гледна точка, как някои типове събития могат да бъдат повлияни от променящия се климат.

Друг фактор: Докато климатът се променя, възприятията на хората може да се променят по-бързо. Интернет ни направи по-наясно с климатичните бедствия на далечни места. В социалните мрежи хората имат склонността да припишат почти всяко бедствие на изменението на климата, но в много случаи има малко или няма научна подкрепа за това.

12. Ще спечели ли някой от глобалното затопляне?
По някои определени начини, да.


Страните с огромни, замръзнали територии, като Канада и Русия, може да имат икономически ползи, тъй като глобалното затопляне прави по-възможно земеделието, минното дело и други подобни в тези места. Вероятно не е случайно, че руснаците винаги са се въздържали да поемат амбициозни ангажименти по отношение на климата, а президентът Владимир Путин публично поставя под въпрос науката за изменението на климата.

И двете държави обаче могат да понесат огромни щети върху природните си ресурси; ескалиращите пожари в Русия вече унищожават милиони хектари гори на година. Освен това някои експерти смятат, че страни, които смятат себе си за потенциални печеливши от глобалното затопляне, ще погледнат положението от различен ъгъл, след като бъдат залети с милиони бежанци от по-засегнатите земи.

13. Има ли някаква надежда?
Ако споделите това с 50 човека, може би.


Учените предупреждават от 80-те години на миналия век, че са необходими силни политики за ограничаване на емисиите. Тези предупреждения бяха пренебрегнати, а парниковите газове в атмосферата бяха оставени да се натрупат до потенциално опасни нива. Така че сме закъснели.

Но след 20 години на до голяма степен безплодна дипломация, правителствата по света най-накрая започнаха да приемат проблема сериозно. Споразумението, постигнато в Париж в края на 2015 г., ангажира почти всяка страна да предприеме някакви действия. През 2017г. президентът Тръмп реши да изтегли Съединените щати от това споразумение, заявявайки, че това ще доведе до несправедливо натоварване на американския бизнес. Но други страни обещават да продължат напред с ангажиментите си, а някои щати и градове се противопоставиха на г-н Тръмп, като приеха по-амбициозни цели по отношение на климата.

Религиозни лидери като Папа Франсис изразяват подкрепата си. Технологиите с ниски емисии, като електрическите автомобили, се подобряват. Водещи корпорации правят смели обещания да преминат към възобновяема енергия и да спрат унищожаването на горите.

Това, което все още липсва в картината, са гласовете на обикновените граждани. Тъй като политиците трудно мислят отвъд следващите избори, те имат склонността да се справят с тежки проблеми, само когато обществеността се надигне и го поиска.

14. Как влияе селското стопанство върху изменението на климата?
То е с голям принос за него, но има признаци на напредък.


Натискът на глобалното селско стопанство върху околната среда е огромен. Например, търсенето на говеждо месо и на фураж в световен мащаб доведе земеделските стопани до изсичане на големи количества от амазонската гора.

Бразилия прие строги мерки и успя да намали обезлесяването в Амазонка с 80% за десетилетие. Но подобренията там са крехки, а сериозни проблеми продължава да  има в други части на света, като агресивното изсичане на горите в Индонезия.

Десетки компании и организации, включително големи производители на потребителски продукти, подписаха декларация в Ню Йорк през 2014 г., обещавайки да намалят наполовина обезлесяването до 2020 г. и да го спрат напълно до 2030 г. Компаниите, подписали пакта, сега мислят как да изпълнят това обещание.

Много горски експерти смятат, че обещанието е трудно изпълнимо, но възможно. Те казват, че потребителите трябва да поддържат натиска върху компаниите, които използват съставки като палмово масло в продукти, вариращи от сапун до червило и сладолед. Хората също могат да помогнат на каузата, като променят диетата си и ядат по-малко месо, особено говеждо.

15. Равномерно ли ще се покачи морското равнище по цялата планета?
Представяй си хълмове!


Много хора си представят, че океана е като вана, където нивото на водата е равномерно навсякъде. Всъщност е доста неравно - силни ветрове и други фактори могат да причинят водата да се натрупа на някои места, а на други да е по-малко.

Също така, огромните ледници в Гренландия и Антарктида упражняват гравитационно привличане на моретата, теглейки вода към тях. Докато те се разтапят, морското равнище в близост до тях ще паднае, тъй като водата се преразпределя към отдалечени райони.

Как покачващите се океани влияят върху определени части на света следователно ще зависи от това коя ледена покривка се разтапя най-бързо, как се променят ветровете и теченията, както и от други свързани фактори. Отгоре на всичко това, някои крайбрежни райони потъват, докато морското равнище се покачва, така че те понасят двоен удар.

16. Какво са въглеродни емисии?
Ето едно кратко обяснение.


Парниковите газове, които се отделят от човешката дейност, често се наричат ​​накратко "въглеродни емисии". Това е така, защото двата най-значими парникови газове, въглеродният диоксид и метана съдържат въглерод. Много други газове също улавят топлина близо до повърхността на Земята, а много човешки дейности причиняват отделянето на такива газове в атмосферата. Всъщност, не всички от тях съдържат въглерод, но всички са започнали да бъдат назовавани със същото кратко наименование.

Основният фактор, причиняващ глобалното затопляне, е изгарянето на изкопаеми горива за електричество и транспорт. Този процес отнема въглерод, който е бил под земята в продължение на милиони години и го пренася в атмосферата под формата на въглероден диоксид, където той влияе на климата в продължение на много векове напред. Метанът е още по-мощен при улавянето на топлина от въглеродния диоксид, но се разгражда по-бързо във въздуха. Метанът идва от блата, от разлагането на хранителни отпадъци в депата, от отглеждането на добитък и млекопроизводство и от изтичане на кладенци и тръбопроводи за природен газ.

Докато емисиите от изкопаеми горива са основният проблем, друг голям източник на емисиите е унищожаването на горите, особено в тропиците. В дърветата се съхраняват милиарди тонове въглерод, а когато те се изсичат, голяма част от растителността бива изгаряна, изпращайки въглерода във въздуха като въглероден диоксид.

Когато чуете за въглеродни такси, търговия с въглеродни емисии и т.н., това са просто кратки описания на методите, предназначени да ограничат емисиите на парникови газове или да ги направят по-скъпи, така че хората да бъдат насърчавани да пестят гориво.
 
Източник: NewYorkTimes

ПАРТНЬОРИ:

              


           
 
© Атанас Търпанов