Боклукът и природните паркове | WWF

Боклукът и природните паркове



Rubbish near Parshevitsa dairy in Vrachanski Balkan Nature Park rel=
Боклук близо до млекопрeработвателно предприятие Пършевица, Природен парк Врачански Балкан
© Tsvetan Velkovski

Много хора, много смет

Посещенията в природните паркове на България се оценяват на 10 милиона човекодни годишно
Това не включва посещенията на местни хора и собственици до тяхната собственост или служебни посещения.

Най–посещавани са природните паркове в близост до големите градове – Витоша (София и Перник), Врачански балкан (Враца), Сините камъни (Сливен), Шуменско плато (Шумен), Златни пясъци (Варна), Българка (Габрово), както и парковете, включващи обекти на културното наследство – Рилски манастир и Русенски Лом.

Най-посещаваният е Природен парк Витоша с 2,5 – 3,5 милиона човекодни годишно. Посещенията в парковете са сравнително неравномерни и са концентрирани в традиционни места за посещение – Алеко и Златните мостове на Витоша, Карандила на Сините камъни, Вратцата във Врачански балкан, Кьошковете в Шуменско плато.

Там, където пребивават много хора, неминуемо се трупа и смет. В съвременния свят човек произвежда боклук, колкото собственото си тегло само за три седмици. Природните паркове в България са защитени територии и в тях няма и няма да бъде изградена система за организирано събиране на отпадъците.

Това означава, че всичко, които занесем там, трябва да вземем обратно със себе си. Дори и на места да има поставени кошчета за боклук, той се извозва до най-близкия град. Това е свързано със значителни разходи на човешки труд и енергия.

Затова важи простото правило „Боклукът – в раницата”. Да, в раницата, а не захвърлен на скришно място в храстите или под първия срещнат по-голям камък.

Най-сериозните отпадъци в природните паркове на България са остатъците от хранителни продукти, опаковките, особено пластмасовите и металните.

И не – те не се разграждат никак бързо. Ето "срокът на годност" на някои от най-популярните боклуци:

Кора от портокал – 1/2 до 2 години
Салфетка - 3 месеца
Вестник - 3-12 месеца
Кибрит - 6 месеца
Запалка – 100-200 години
Фас от цигара - 1-2 години
Дъвка - 5 години
Кутийка от бира - 80-200 години

Пластмасова опаковка - 100-1000 години
Найлонов плик - 20-100 години
Пластмасова карта - 1000 години
Пластмасова бутилка – 150 години

Стъкло - 4000 години
Детска пелена за еднократна употреба – 500 години
Гумена подметка – 50-80 години