Нощните рибари на Филипините | WWF

Нощните рибари на Филипините



Posted on 21 August 2019
Стотици рибари като Едгардо излизат през нощта, в търсене на последните популации на риба тона
© Alo Lantin / WWF-Philippines
Звездна нощ… Звезди премигват на небето и във водата, докато последните слънчеви лъчи се скриват зад гърбовете на високите планини. Скоро всичко, което е останало, е мека звездна светлина, блестяща по мачтите на дървени рибарски лодки. Непоклатими от студа и тъмнината, силуетите им се плъзгат по водите, някога богати на риба тон. С настъпването на нощта рибарите на Бикол се отправят към морето.
 
Залив Лагуной, Бикол... Богата на риба тон ивица вода се разлива в Тихия океан край източното крайбрежие на Филипините. На юг са градовете Легазпи и Табако, а на север и североизток са островите Карамоан и Катандауан. Между тях заливните води се вливат в бурните и студени вълни на Тихия океан.

На брега, седнали в риболовна лодка, не по-широка от два метра, са Джоел Бонкингки и Едгардо де Вера. Двамата са добри приятели и ловят риба в залива Лагуной от деца, рядко отдалечавайки се от морския град Манилао. И двамата са завършили висше образование в местни университети и са активни членове на местната федерация за риба тон. И двамата са партньори на WWF-Филипини, подкрепящи поминъка на своите колеги рибари в местните общини и на национални конференции. Днес обаче те са просто обикновени рибари, които се отправят към морето. Джоел започва да товари стръвта в лодката.

- Добре е да носите яке, ако ще ловите риба през нощта - казва той на тагалски език, увит плътно в пуловер, с нахлузена на главата шапка. - Морето става ледено студено.

Осем вечерта е. Последната светлина на деня отдавна е избледняла. Всичко изглежда непрогледно черно под новата луна с изключение на малката сфера от бяла светлина, обгръщаща риболовната лодка. От Тихия океан духа силен бриз, хладен и неумолим. Намирайки спокойно място в залива, Едгардо спуска котва и насочва ярка бяла светлина към мътните дълбини отдолу.

- Светлината привлича рибата тон в безлунните нощи - казва той.

Двамата с Джоел изравняват лодката, привързват стръв по въжетата и ги закачат от двете ѝ страни. Те хващат калмари ръчно с малка мрежа и след това ги използват за да примамят рибата тон от дълбините. Малкият мащаб на риболовните им операции прави местните рибари добър пример за устойчивост. Ръчните им мрежи могат да уловят не повече от една риба тон наведнъж.

- Извън сезона работим срещу късмета. По време на сезона се борим с времето. - обяснява Джоел. - Сезонът на рибата тон в Източен Бикол започва около август, точно в разгара на сезона на мусоните. Тогава моретата са най-бурни и често рибарите остават на брега, неспособни да плават. Други влизат в океана въпреки времето, рискувайки живота си в бурните води.

- Тези риби не обичат жегата. Когато е горещо отплават надалеч. Затова през деня предпочитат да се крият в дълбоко - обяснява Едгардо.

С насочени светлини и ръце, стискащи мрежите, двамата се навеждат над перилата на лодката и втренчват погледа си в тихите води наоколо. Стоят почти неподвижно, ръцете им, държащи куките и мрежите, са като спусъци, чакащи да грабнат първата риба тон. И така чакат...

И чакат... Цяла нощ.

- Виждате ли всички тези светлини? Сякаш сме тръгнали по магистрала - казва Джоел и кимва към блещукащите наоколо бели светлини. Късно всяка вечер заливът Лагоной заблестява със светлините на десетки рибарски лодки, но в дълбините нещата изглеждат тихи.

Водите на Филипините винаги са били богати на риба тон, като жълтоперестият е сред най-разпространените сортове. Идването на японски търговци през 70-те години на XX в. води до бум в местната индустрия за риба тон, привличайки все повече филипинци към богатството на морето. Скоро след това Филипините се превръщат във водещ играч в международната търговия на риба тон. Независимо от размера на филипинската индустрия за риба тон обаче, липсата на капитал и капацитет пречи на местните рибари да достигнат до доходоносни пазари.

Местните жители са по-заинтересовани от рифови риби, отколкото от риба тон.

- Един килограм риба тон струва само 150 песос. Преди можехме да я продадем за много повече. Управлявам и оризово поле. Когато риболовът не е добър трябва да имате други начини да печелите пари в тази индустрия - обяснява Джоел. Заради евтината риба идваща от големи компании, която сега залива местните пристанища и заради ограничения достъп до пазарите с висока стойност, местните рибари не печелят много от улова си. По време на слабите сезони, рибарите имат късмет ако успеят да донесат вкъщи поне една риба тон.

- Това е рискована работа. Някои дори се отправят към открито море в търсене на риба тон. В града има много вдовици на рибари отплавали в открито море - добавя Едгардо.

- Сякаш дори калмарите са на привършване. Вижте, вижте - всичките са толкова малки - казва Едгардо, вдигайки мрежа пълна с калмари големи не повече от пръст.
 
WWF-Филипини работи с рибарите в залива Лагуной от осем години като подкрепя усилията им, проучва нови технологии и разработва политики за повишаване на поминъка на местните си партньори. С помощта на WWF-Германия и на компании за морски дарове от Европа, WWF-Филипини помагат на местните рибари да сформират федерации и ги придружава докато пътуват до национални форуми, за да споделят на света за тежкото си положение. С намаляването на рибните запаси обаче не е достатъчно само да не се прекалява с риболова. WWF-Филипините искат техните рибари да печелят повече от улова си.

- Израснахме правейки това. Не е лесно просто да променим начина си на работа - казва Едгардо, държейки калмар до една от лампите, за да го разгледа. После го закача обратно на мрежата и пак го хвърля в океана. - Знаете ли, ако имаше начин да печелим повече от тази работа, тогава защо не? - добавя той.
 
Предизвикателството за WWF-Филипини се крие в изграждането на пазар за улова на рибарите, както на местните брегове, така и по пристанищата в чужбина. Целта за WWF-Филипини и на рибари като Джоел и Едгардо е да се повиши стойността на устойчивата риба, за да могат както рибарите, така и риболовът да просперират.

- Няма улов тази вечер - казва Джоел, навивайки мрежите, докато първите сутрешни лъчи превръщат небето от наситено синьо в розово. На дъното на лодката лежат няколко розови калмари и сребристи рибки, но няма риба тон. Цяла нощ няма и следа от нея.

- Това е четвъртата поредна вечер без улов - въздъхва Джоел.
 
            Рибарите в залива Лагоной са изминали дълъг път откакто работата им с WWF-Филипини започна преди повече от осем години. Празните мрежи и ниските продажби доказват обаче, че е нужна още много работа, а рибари като Едгардо и Джоел седят дълбоко в нощта с мрежи в ръце, очаквайки по-добри дни. С процъфтяването на тяхната риболовна федерация и с навлизането на нови технологии и иновации надеждата остава жива.
 
Джоел хваща сребристата рибка, която е успял да уловил.

- Е, поне хванахме тази - казва през смях и я пъха обратно в мрежата. - Може би ще имаме повече късмет утре.
 
Двамата рибари се борят за истинската стойност на поминъка си, надявайки се, че ще дойдат по-благоприятни дни Те се борят за бъдеще, в където океаните процъфтяват –  заради тях и заради цялата планета.
 
 
Източник: http://wwf.org.ph/resource-center/story-archives-2019/nightfishermenoftheph/
Стотици рибари като Едгардо излизат през нощта, в търсене на последните популации на риба тона
© Alo Lantin / WWF-Philippines Enlarge
Рибар изтегля мрежата си на плажа в залива Бикол
© Alo Lantin / WWF-Philippines Enlarge
Едгардо (вляво) и Джоел (вдясно) се отправят на среднощен риболов с надежда за по-добра сполука
© Alo Lantin / WWF-Philippines Enlarge
Едгардо изпразва водата от лодката с помощта на разрязана туба
© Alo Lantin / WWF-Philippines Enlarge
Едгардо търси следи от риба тон в черния нощен океан
© Alo Lantin / WWF-Philippines Enlarge
Макар и без улов с първите слънчеви лъчи Едгардо се готви да обърне лодката към брега
© Alo Lantin / WWF-Philippines Enlarge