За божурите и хората | WWF

За божурите и хората



Posted on 05 June 2019
Защитена местност "Теснолистен божур"
© WWF
На 5 юни светът отдава нужното внимание на опазването на околната среда и по този начин – на опазването на нашия дом, Земята. Страната ни се гордее с постижения в тази област. Природозащитната наука тук е на повече от сто години и затова България разполага с красиви гори и ред защитени видове. Да продължим да им се радваме и да ги ползваме е голяма привилегия, но и голяма отговорност.
 
Независимо къде живеете и каква професия имате, нашите ежедневни избори и разбиране за ценността на природата правят така, че ние имаме, или напротив, губим природни ценности.
 
Тази година, на този ден искаме да ви разкажем за една защитена местност, която е едва на пет години. И главен герой на този разказ е човек, който не е учен-биолог, но благодарение на когото дивите  божури в тази местност получиха защита.
 
Според Червена книга на България[1], видът теснолистен божур (Paeonia tenuifolia) е със статут застрашен. Разпространен е по черноморското крайбрежие, в Североизточна България, Дунавската равнина (долината на р. Студена), в знеполски район (Драгоманско), в софийски район (с. Понор, Божурище и др.), Тунджанска хълмиста равнина и в Странджа; до около 700 м н. в. Видът теснолистен божур е защитен (включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие) и е включен в Приложение 1 на Европейската конвенция за опазване на  дивата флора, фауна и природни местоообитания (Бернска конвенция).
 
Находището в Софийско не е било потвърждавано от десетилетия до излизането на публикация в списание Phytologia balcanica през 2010 г[2]. Според публикацията, находището между село Волуяк и градовете Костинброд и Божурище е било установено за първи път от Даки Йорданов (1936 г.), но не е било потвърждавано дълго време. Поради това Червена книга на НРБ (Велчев, 1984 г.) и други автори считат вида за изчезнал от това находище. Потвърденото с  публикацията находище е малка ливада (4 дка), между железопътна линия, обработваеми земи и малък водоем (рибарник). Популацията наброява стотина екземпляра.
 
През 2014 г. Десислава Алексова, която живее в Божурище, се натъква на полянките с божури по време на разходките с кучето си и уведомява за природозащитната коалиция „За да остане природа в България”, в която членува и WWF. Експерти от сдружение “Балкани“ и от фондация Биоразнообразие откликват на призива да отидат на място и да проучат находището. Заедно с техни колеги от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и от Българска академия на науките, те установяват, че на територията на Столична община има естествено находище на теснолистен божур. Десислава и експертите се заемат с кореспонденцията със Столична община и община Божурище, където попадат терените с божури, подготвяйки предложение за създаване на нова защитена местност. 
 
Кампанията на природозащитниците за опазване на рядкото растение е проведена с доброволния принос на експерти и доброволци. Следват природонаучни посещения и редовен мониторинг, в процеса е привлечена и Столична община, с чието съдействие е внесено предложение за обявяване на нова защитена местност.
 
Предложението за обявяване на защитената местност е внесено на 28 януари 2015 г. с писмо до Министъра на околната среда и водите. В резултат на няколкогодишните усилия, със заповед на министъра на околната среда и водите от 28.08.2017 г. е обявена нова защитена местност - „Теснолистен божур“. Тя е  с площ 13,5 ха, разположени в землището на с. Волуяк с цел опазване на вида теснолистен божур и на неговото местообитание.
 
За жалост по-голямата част от находището попада в частни имоти, предимно ниви, извън рамките на обявената защитена местност. Най-голямата заплаха е разораването, което се разраства ежегодно, унищожавайки естествените местообитания и грудките на божурите. Десислава Алексова сигнализира непрекъснато отговорните институции, но при те заключават, че посегателствата са извън или на границата на защитената местност. Според тях, собствениците и арендаторите имат правото да си обработват нивите, въпреки наличието на защитен вид и разпоредбите на закона.
 
Тази констатация обаче е погрешна, защото за защитените видове законът за биоразнообразието забранява: „брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение“. Разпоредбата важи независимо дали видът е във или извън защитена територия.
 
Въпросните „ниви“ са били ливади и пасища, т.е. постоянно затревени площи. България влиза в ЕС с определена площ от ливади и пасища, която не бива да се намалява. Противно на този поет ангажимент обаче процесът на разораване на постоянно затревени площ и превръщането им в ниви тече постоянно,  за което има жалба в Европейската комисия. Ливадите и пасищата са изключително важни за много видове растения и животни и според докладите за състоянието на тези местообитания на ниво ЕС са следващата група природни местообитания, които са в неблагоприятно състояние след дюните.
 
Реалната защита на местообитанието може да се случи единствено ако площта на ЗМ се разшири. През 2019 г. са направени GPS измервания от експерти от МОСВ и РИОСВ София на евентуалните терени, които да бъдат включени в границите на ЗМ и е проведена среща с част от заинтересованите страни. Процедури за изкупуване на частни имоти все още няма. А средства за това има –  в Оперативна програма „Околна среда“.  
 
Целта е неголеми площи, които никога не са били орани, да се запазят такива, каквито винаги са били. Заобиколени са от десетки хиляди декари орни земи, достатъчни за производство на зърнените култури.
 
Някога около Божурище е имало доста повече божури. Цветето е един от трите символа в герба на града. На 22 май в читалището на града се отбелязва Денят на божура.
 
От нас – отделните хора, учените, институциите, бизнесът зависи дали този и други видове ще оцелеят. Има достатъчно средства, закони и добри примери, за да успеем. Често обаче липсва воля за това и надделява хаотичен ламтеж, маскиран като бизнес.
 
Човечеството все още няма наука, технологии и средства да възстанови изгубена природа. Ако не сме достатъчно мъдри да пазим и развиваме това, което имаме, го губим завинаги.  
 
[1] Последното й издание от 2011 г.
[2] Цонев, Р., Ралев, А., Шурулинков, П. & Каракиев, Т., Phytologia balcanica 16(3), 2010
Защитена местност "Теснолистен божур"
© WWF Enlarge