WWF алармира: Министрите на земеделието в ЕС неглижират климата | WWF

WWF алармира: Министрите на земеделието в ЕС неглижират климата



Posted on 16 April 2019
Замеделието е сред основните фактори за отделяне на въглеродни емисии
© WWF
В Люксебмург се проведе Съветът на министрите по селско стопанство и рибарство. По първоначален план на форума трябваше да бъде обсъдена дългосрочната стратегия на Европейския съюз в областта на климата. В последния момент обаче стана ясно, че ключовата тема е премахната от дневния ред. Нещо повече, Европейската комисия все още не е публикувала важен доклад относно въздействието на селскостопанската политика върху климата, въпреки че той трябваше да бъде изготвен през лятото на 2018 г.
 
В тази връзка природозащитната организация WWF алармира, че необходимостта да се вземат ясни и категорични решения в областта на климата е по-спешна от всякога и напомня, че земеделската индустрия е сред лидерите в отделянето на  емисии парникови газове.
 
„Озадачаващо е, че обсъждането на стратегията за климата отпадна от дневния ред на Съвета. Справянето с въздействието на селското стопанство е от решаващо значение за удържането на глобалното затопляне до 1,5 ° C, а дългосрочната стратегия на ЕС в областта на климата е европейският крайъгълен камък за това“, коментира Имке Любке, ръководител на практиката „Климат и енергия“ към WWF, Европейски политики (Брюксел).
 
„Днес фермерите са жертва на климата – стоят на първата линия в борбата с климатичните промени. Но ако действаме бързо, те могат да станат климатични шамппиони и да запазят своя бизнес и работни места“, каза Хабиер Руис, старши експерт „Земеделие и храни“ към WWF, Европейски политики (Брюксел). „Те трябва да настояват за рязко съкращаване на отделяните вредни емисии в сектора и възприемане на практики, които да помпомагат складирането на повече въглерод в почвата.“
 
Къде е връзката между селското стопанство и изменението на климата?
 
Земеделието е сред секторите, понасящи най-силно ефекта от промените в климата, които нарушават цикъла на културите и количеството на реколтите. И ако не бъдат овладени, те могат да имат пагубни последици.
 
Ироничното е, че самият сектор допринася в голяма степен за изменението на климата. 10 % процента от емисиите на парникови газове в Европейския съюз идват от селското стопанство. В същото време обаче земеделието има потенциала да помогне в борбата с изменението на климата. То може да се справи с емисите, които отделя, като използва растенията и почвата, за да абсорбира и съхранява въглерода.
 
Общата селскостопанска политика (ОСП) е основният инструмент, с който Европейският съюз може да насочи сектора в тази посока. За съжаление, до момента тя е направила много малко, за да подкрепи ефективно нисковъглеродното и природосъобразно земеделие. Въпреки че съществуват добри примери, като цяло ОСП продължава да насърчава предимно пазарно ориентираните селскостопански практики с висока производителност, вместо да възнаграждава ангажиментите за опазване на околната среда или климата. Затова реформирането на ОСП и осигуряването на щадящо атмосферата земеделие е залегнало дълбоко в дългосрочната стратегия на ЕС в областта на климата.
 
Защо не трябва да губим време?
 
Науката е категорична: Покачването на температурите дори само с 1° C вече има своите негативни ефекти. Смята се, че затопляне на атмосферата с повече от 1,5° C или повече може да доведе до катастрофални последици за планетата и човешките общества, които я населяват.
 
Европейското земеделие например, ще бъде изложено на сериозен риск, тъй като големи части в централната и южната част на континента могат да станат негодни за отглеждане на продукция.
 
В тази връзка WWF счита, че ЕС трябва да се стреми да стане въглеродно неутрален до 2040 г. и съответно да увеличи целта си за намаляване на емисиите до 2030 г. от 40 на 65 %.
 
Проектът за дългосрочна стратегия на Европейската Комисия показва, че това предизвикателство е не само технически осъществимо, но и икономически желателно. Без дори да се отчитат ползите от избягването на изменението на климата, документът посочва, че преминаването към нулеви нетни емисии ще увеличи БВП на ЕС с 2 %, ще стимулира заетостта, ще осигури 200 милиарда евро годишно, които биха били изхарчени за лечение и ще спести между 2 и 3 трилиона евро от внос на изкопаеми горива.
 
За какво апелира WWF?
 
Ако искаме да задържим затоплянето под 1.5 ° C  всички сектори трябва да намалят емисиите си, в това число и селскостопанският. Той може да играе важна роля в прехода на ЕС към икономика с неутрални емисии парникови газове. Възможна е трансформация в селскостопанския сектор, която не само да позволи на ЕС да гарантира продоволствената си сигурност, но и да допринасе за постигането целите на климата.
 
Тя обаче ще изисква максимално увеличаване на възможностите за технологична и кръгова икономика, както и широкомащабното внедряване на поглътители на въглеродни емисии.
 
Емисиите на парникови газове, различни от CO2, които произтичат от селскостопанското производство, могат да бъдат намалени чрез ефикасни и устойчиви производствени методи. Запасите от въглерод в селскостопанските почви могат да бъдат увеличени чрез земеделие с нулева обработка и използване на покривни култури. А кръговата икономика е ключов фактор за намаляване на въглеродните емисии, чрез ефективното използване на ресурсите от суровини и биомаса.
Замеделието е сред основните фактори за отделяне на въглеродни емисии
© WWF Enlarge