Крайречните гори – непознатото богатство на България | WWF

Крайречните гори – непознатото богатство на България



Posted on 13 March 2019
Крайречните гори са любимо място за почивка на българите
© WWF
Разнообразието, пищността и богатството от растителни и животински видове на крайречните гори са привличали хората още от древността. Днес обаче динамиката на живота, новите обществени нужди, както и промените в климата се отразяват пагубно върху тях. В наши дни основните площи на петте типа крайречни гори, които се срещат на територията на България, са включени за опазване в защитените зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Богатството на крайречните гори

Крайречните местообитания съхраняват богато биологично разнообразие. Те са се формирали и развивали при специфични условия като висока влажност, осигурявана от речните нива, периодичното заливане и водата в почвата. Крайречната растителност е неразделна част от миграционните коридори на птиците. Освен това тя укрепва бреговете, подобрява качеството на водата, подхранва почвата, намалява скоростта на водата в речното корито, предпазва от наводнения и свлачища, а също и създава условия за гнездене, хранене и размножаване за много животински видове. Не бива да пренебрегваме и важната роля на крайречните гори като място за разходка, отдих и развлечения сред природата. Статистиката сочи, че над 65 % от българите ползват горските територии за възстановяване и почивка.

Заплахите пред крайречните гори

Крайречните гори са едно от най-уязвимите и редки местообитания. Затова от WWF работим за тяхното възстановяване. Особено внимание отделяме на алувиалните гори от типа 91ЕО. Това са крайречни гори в низините и равнините, които се развиват на богати почви, заливани периодично от прииждането на реката. Макар да се среща из цялата страна, този вид заема едва половин процент от площта на горските територии в България.

Благодарение на своята достъпност и близостта си до населените места обаче крайречните гори винаги са били обект на негативно човешко въздействие, което води до постоянно намаляване на площта им. Най-сериозните заплахи за загубата и унищожаването на крайречните горски местообитания са тяхното изсичане за освобождаване на земеделски площи, за създаване на плантации за бързо производство на дървесина, за корекции на речните корита и изземане на инертни материали, а също и нерегламентираните сечи.

В миналото заливните гори са били широко разпространени в България. Днес те са запазени частично само по Дунавските острови, реките Камчия, Ропотамо, Тунджа и островите на река Марица. По реките Искър, Вит, Осъм, Янтра и Струма те са почти напълно унищожени. Голяма част от хората в България не осъзнават ползата от съществуването им и не са ангажирани в тяхното опазване и възстановяване.

Затова в края на 2014 г. WWF България, в партньорство с Изпълнителната агенция по горите и Регионалните дирекции по горите Русе и Пловдив започна проект за възстановяване на естес