Протестно шествие ще остави символично брадви пред парламента във вторник вечерта

Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България” (сред чиито основатели е и WWF) ще проведе протестно шествие по повод готвените промени на Закона за горите на второ четене във

вторник, 10 април 2012 г., 19 ч., от стълбите на бившия Партиен дом към парламента (началният пункт подлежи на окончателно потвърждение)

Протестиращите ще носят 240 символични брадви, по една за всеки депутат, които ще оставят пред сградата на парламента.

„Депутатите са изправени пред символичен избор – или да пресекат корупционните схеми, чрез които ще се застрояват безплатно, безсрочно и без търг българските гори, или да помогнат за изсичането на българската гора, като гласуват готвените промени в Закона за горите”, поясняват от коалиция „За да остане природа в България”.

Преди това във вторник, 10 април 2012 г., в 10 ч. природозащитниците символично ще занесат брадва и в Министерски съвет за премиера Бойко Борисов със същото предложение - или да прекъсне корупционните схеми, чрез които ще се застрояват българските гори, или да помогне за изсичането на българската гора, като не спре промените в Закона за горите.

Защо промените в Закона за горите отварят кутията на Пандора?

Новите лобистки поправки към Закона за горите вече минаха на второ четене в парламентарната комисия по земеделие и скоро ще влязат за окончателно гласуване в пленарната зала, припомнят от коалицията „За да остане природа в България”.

Освен писти и лифтове, управляващите добавиха дълъг списък от сгради и съоръжения, които ще могат да се строят в горите, без да се изключват от горския фонд. Това значи, че гора "на хартия" вече ще могат да се водят стадиони, футболни и голф-игрища, писти, сгради за културни и религиозни нужди, мини ВЕЦ-ове и ДРУГИ.

Застрояването ще става бързо и евтино, тъй като инвеститорите ще могат да спестят от таксите и процедурите за изключване от горски фонд. В същото време държавата няма да изисква от тях средства за компенсаторно залесяване, тъй като изсечената за строителство гора продължава да се води гора „на хартия”.

Внушението, че строителството в горите ще подлежи на оценки за въздействието върху природата, е измамно. То ще се налага само в много редки случаи, описани в закона. Дори и да подлежи на еко оценки, тези които ги пишат, получават хонорара си от инвеститора. Така в почти 100% от случаите изводът е, че проектът не пречи на природата.

С промените ва закона отново се разрешават и сечите на малки частни горски имоти – до 20 декара. Този текст вече беше отменен с досегашния Закон за горите и то неслучайно. Преди 2009 г. собственици на горски имоти до 20 декара също можеха да секат без план. Така бяха изсечени до голо почти всички частни гори из равнинните области на страната и в Стара планина. Подобни шамхатни сечи личат например по шосето от София за Варна. Те могат доведат до поредна наказателна процедура на Европейската комисия срещу България.

Законопроектът запази възможността съществуващите писти да се отдават без търг или конкурс за ползване за 10 години на собствениците на лифтове и влекове. Това дава възможност на министъра на земеделието и горите да определи кой точно ще получи това право по административен път и отваря възможности за корупция.

Освен това за първи път в историята на България от 1934 г. насам държавата дава възможност на частни лица да строят в държавните гори в защитените територии, какъвто е Природен парк Витоша, най-старият на Балканите.